Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВОЙНАТА ЗА СОФИЯ ПРОДЪЛЖАВА

КМЕТЪТ СОФИЯНСКИ ПАК ОБВИНЯЕМ. ТОЗИ ПЪТ ЗА ЦЕНТРАЛНИТЕ ХАЛИ.По неписано правило на всяка нова власт са й необходими 100 дни, през които тя трябва да докаже става ли за нещо, или не. От местния вот на 26 октомври 2003 г. минаха точно шест месеца (180 дни), но за най-голямо учудване на софийските данъкоплатци столичните общинари още не са избили следизборния си махмурлук и не са свършили за пет пари работа. Ако трябва по някакъв начин да бъде описано времето, прекарано от тях в Столичния общински съвет, първата половин година от мандата им изглежда така: месец и половина водене на люти битки за разпределение на районните кметства; два месеца псевдопроверки на законосъобразността на концесиите за чистотата и водата; два месеца и половина водене на малки войни по системата всеки срещу всеки, а всички - срещу градоначалника Стефан Софиянски или срещу областния управител Росен Владимиров. В началото на седмицата в общинските войни се намеси и държавното обвинение. В понеделник (26 април) Върховната касационна прокуратура се самосезира за незаконния бизнес с държавни имоти на Стефан Софиянски, а в четвъртък (29 април) му наложи мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лева. Но не за продажбата на парцели, а за прехвърлянето на общинските акции в Софийските хали на израелския съсобственик Ащром. Поредната грозна разправия тръгна на 22 април, когато на редовната си сесия Столичният общински съвет (СОС) реши Стефан Софиянски да не участва в общото събрание на акционерите на Общинска банка. Вместо него СОС прати на мероприятието председателя си Венцислав Кисьов и четиримата му заместници. Докато течеше банковата размяна на местата, градоначалникът бе по важни дела в САЩ. Малцина успяха да разберат какви бяха те, но за сметка на това всички схванаха US-посланието, което г-н градоначалникът си донесе отвъд Атлантика: той е човекът, обречен да обедини дясното политическо пространство. По време на същата сесия (на 22 април) се случи и още нещо, което съвсем изкара кмета Софиянски от равновесие. Общинарите отказаха да разгледат точката от дневния си ред, посветена на фестивала Опера на площада. Според общинарите това предложение не било минало през комисиите по надлежния ред, а според кмета то било внесено в съвета цели три седмици преди сесията.Столичният общински съвет ме саботира. Против фестивала са комунистите и СДС и ако до четвъртък (29 април - бел. ред.) няма решение за фестивала, тази година Опера на площада няма да има - заяви разнгевеният гранодачалник, след като разбра какво се е случило. - Това е най-мързеливият общински съвет досега. Общинарите мислят и действат мудно. Ако не започнат да работят по-бързо - да си ходят. По-добре може да се работи и без общински съвет, а най-добре съм работил без парламент - като служебен премиер, обяви Стефан Софиянски. И понеже желязото се кове, докато е горещо, три дни по-късно (на 25 април, неделя) Стефан Софиянски чрез БНР в прав текст поиска оставката на областния управител на София Росен Владимиров. Поводът, заради който градоначалникът тръгна да гони губернатора, е банален: Владимиров продал неправомерно терен в района на Орлов мост. Въпросният парцел е публична общинска собственост, но областният управител го продал като държавен. Областният управител Росен Владимиров отвърна на удара веднага. Още в понеделник сутринта (26 април) няколко столични всекидневника надълго и нашироко описаха неговото становище, според което Софиянски многократно е злоупотребявал с правата си в подобни случаи. Областният управител разполагал с цяла камара документи, уличаващи кмета в неправомерна продажба и реституция на държавни имоти. През 1999 г. например Софиянски продал на символична цена един такъв имот в елитния столичен кв. Бояна (до Киноцентъра) - 1043 кв. м, срещу 1013 лева. При това - на бивше комунистическо величие и пръв другар на покойния Тодор Живков (става дума за Станиш Бонев, първи заместник-председател на Министерския съвет в периода 1985-1989 г.)Съвсем неочаквано за мнозина Върховната касационна прокуратура (ВКП) се самосезира по публикации в медиите и разпореди на МВР да провери дали наистина столичният кмет Стефан Софиянски е нарушил закона, като е продавал държавни имоти и е разрешавал реституции на държавни терени. Във вторник (27 април), след среща с английския посланик Джеръми Хил, главният прокурор Никола Филчев обеща в двуседмичен срок да има и конкретни резултати от проверката. Според заместник главния прокурор Христо Манчев, ще бъдат проверени всички сделки за продажба на имоти, подписани от Стефан Софиянски - както тези, за които има съмнения, че са държавна собственост, така и за продадените общински терени. Ето това е то - когато по върховете на прокуратурата не знаят какво се случва из приземните етажи. Докато градоначалникът Софиянски и губернаторът Владимиров се замеряха с обвинения, в неделя сутринта (25 април), на ул. Стоян Михайловски в Лозенец бе сътворено поредното столично беззаконие. То се точи във времето и пространството още от 1998 г., а прокуратурата е запозната прекрасно както със случая, така и с главните действащи лица в него. За този случай Параграф 22 писа пръв още преди девет месеца (бр.29 от 19 юли 2003 г. - Общинар и водопроводчик), когато скандалното дружество Софийски имоти все още бе един от галениците на съдбата и на Столичния общински съвет. Съвсем накратко, става дума за следното. През 1998 г. няколко терена на ул. Стоян Михайловски са включени в уставния капитал на Софийски имоти, като във всички документи е спестен фактът, че там има къщи, които са общинска собственост и са построени още преди трийсет години. Напъните за изгонването на техните обитатели започват през 1999 г. и се увенчават с пълен неуспех. Благодарение на водопроводчика Иван Петров две години и половина по-късно част от общинските къщи на Стоян Михайловски са признати за съществуващи и им е направена дори данъчна оценка. Един от обитателите обаче - Христо Христов, не издържа на натиска и в края на 90-те години на миналия век освобождава общинското жилище. В смисъл такъв, че договорът с него е прекратен от община Лозенец, защото той не си е плащал наема поне половин петилетка. В началото на април тази година същият този Христо Христов изведнъж се появява на ул. Стоян Михайловски, но в качеството си на инвеститор, който има намерението на построи луксозен пететажен жилищен палат. С удивление доскорошните му съседи разбрали, че той бил купил терена от Софийски имоти, има благословията на главния архитект на София Стоян Янев и започва да копае основите на бъдещата си придобивка.На 15 срещу 16 април около полунощ, в резултат от споменатото копане къщата до бъдещата кооперация се срути и едва не погреба шестимата й обитатели. На 25 април (неделя) пред жилищната руина пристигат няколко полицаи и отцепват района. Целта на занятието обаче не е прекратяване на строителството до изясняване на въпроса откъде социалнослабият (и поради това неизряден наемател) Христо Христо има няколко милиона лева, на каква цена е купил терена от Софийски имоти и кой всъщност стои зад гърба му. Тъкмо обратното. Въпросните полицаи направиха всичко възможно, за да разчистят терена и ненужната никому вече полусрутена къща да бъде досъборена. След близо четиричасова епична битка с трабанта на водопроводчика (паркиран до къщата, в която той живее), полицаите най-после отвориха фронт на багера и той свърши работата си. За радост на бъдещите новодомци, на инвеститора Христо Христов и на новото ръководство на Софийски имоти, което уж нямало нищо общо с предишното.Колкото до предварителното производство, образувано срещу Стефан Софиянски заради прехвърлените общински акции в Халите (25% на стойност около 1.6 млн. лв.), неговата съдба е предизвестена. Дори и да иска, кметът не може да прехвърли на Ащром (собственик на останалите 75% от Халите) нищо без разрешението на Столичния общински съвет. А СОС като колективен орган не носи наказателна отговорност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във