Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВОЙНАТА ЗА ВИТАМИНИТЕ ПАК ПОДПАЛИ ЧЕРГАТА НА ВАС

ЗА ТРИ ГОДИНИ НИТО КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, НИТО СЛУГИТЕ НА ТЕМИДА СЕ ОСМЕЛИХА ДА РЕШАТ ЕДИН ЕЛЕМЕНТАРЕН КАЗУС: НОСИ ЛИ ВИНА ПРОИЗВОДИТЕЛ, КОЙТО Е ИЗЛЪГАЛ ЗА КАЧЕСТВАТА НА ПРОДУКТА СИПреди десет дни Народното събрание прие на първо четене проекта за нов Закон за защита на потребителя, като по този начин изпълни още едно от условията за присъединяването на България към Европейския съюз. След като депутатите приемат закона на второ четене, той бъде обнародван в Държавен вестник и влезе в сила, българският потребител вече ще има право да прави рекламации за неща, за които до вчера не смееше и да си помисли дори: стоките втора употреба и услугите от типа на фризьорството и маникюра. Според проектозакона, недоволните ще могат да предявяват претенциите си до две години от доставката на стоката и извършването на услугата или в предварително определен гаранционен срок. Глобата за неудовлетворяване на подобна рекламация е до 3000 лв., като потребителите могат да търсят и обезщетения за вреди, причинени от дефектните стоки. За предлагане на опасни стоки или услуги глобата е от 5000 до 25 000 лв., а всеки търговец, който е забравил да включи ДДС в цената на стоката или услугата, може да плати глоба от 300 до 3000 лева. Освен новите размери на глобите за стандартни нарушения с бъдещия Закон за защита на потребителя се въвеждат строги мерки срещу заблуждаващата реклама, както и нови изисквания за сравнителното представяне на качествата на стоките и най-вече - за ефективната защита на колективните права на потребителите. Безспорният хит в бъдещия Закон за защита на потребителя обаче е друг. Проектът предвижда създаването на специални помирителни комисии, които да съдействат за доброволно уреждане на спорове между потребители и търговци. Тези комисии ще се създават от министъра на икономиката, а в състава им ще влиза представител на Комисията по търговия и защита на потребителите и по един представител на сдруженията на търговци и на потребители. Горко му на онзи, който ще има нещастието да бъде министър на икономиката, след като Народното събрание приеме Закона за защита на потребителя и на второ четене. В момента хаосът по пазарите и магазините е толкова голям, че никой не е в състояние да установи колко от предлаганите стоки са истински (т. е. съдържанието им съответства на написаното върху опаковката), колко са от типа на безвредните ментета и колко носят директна опасност за живота и здравето на техните потребители. За никого не е тайна, че от няколко години насам вносът на китайски стоки престана да бъде проблем на митниците и се превърна в чисто икономически проблем. Причината е, че вносителите на т. нар. китайско карго започнаха да си плащат митата и таксите, но... не само удесеториха асортимента и количествата на китайските стоки, ами започнаха да ги предлагат с най-различни престижни етикети - български, гръцки, унгарски, германски, испански и т. н. Казано на по-простичък език, в България съществуват стройни структури, които препакетират китайските стоки в евроопаковки и ги продават на европейски цени. При това съвсем безнаказано. По принцип хранителните добавки не са лекарства, но не са и същинска храна. Като търговски продукти те се предлагат най-често в аптеките, но не подлежат на лицензиране както медикаментите. А върху техните опаковки има два задължителни елемента. Първият има възпиращ ефект и гласи, че прочитането на указанията за употреба на съответната добавка е задължително. Вторият елемент има ограмотителна функция, тъй като информира кандидат-потребителя каква точно хранителна добавка си е купил и с какво тя ще му помогне да се чувства бодър и трудоспособен.Според специалистите хранителните добавки най-често представляват витаминни смеси с най-разнообразни свойства: укрепват имунната система, подпомагат оросяването на мозъка или храносмилането, задоволяват нуждите на човешкия организъм от минерали и други полезни вещества. Но какво би се случило, ако върху кутията на една такава добавка пише че едно хапче на ден задоволява стопроцентово всекидневните ни нужди от минерали и витамини, а след като е изпил няколко опаковки, човек продължава да се чувства отпаднал и кожата му се лющи на парцали от авитаминоза? Или пък, когато етикетът тържествено обещава, че с помощта на три таблетки дневно човек никога няма да се разболее от грип, а той не излезе от стаята през цялата зима?На пръв поглед отговорите на тези въпроси са елементарни: виновни са производителите и търговците, които са се престарали с качествата на продуктите си и на практика са излъгали потребителите. Това обаче не е съвсем вярно, защото всеки сам преценява от какви добавки има нужда организмът му, а приемането им е напълно доброволно. Именно това е схемата, по която преди няколко години влязоха в остър спор две фирми производителки на такива продукти. Този скандал нашумя като Войната за витамините, а участниците в него обиколиха цяла дузина съдебни институции и държавни ведомства, но само преди няколко дни стана известно, че развръзката на случая все още предстои. Войната за витамините избухна през лятото на 2002 г., когато сдружение Активни потребители внесе в Софийския градски съд колективен иск за защита на потребителите на стойност 50 000 лв. срещу фирма Еуросток България ЕООД. Поводът за жалбата е несъответствието между реалното качество на мултивитамините Мегавит и съдържанието на таблетките, описано върху опаковките. Това разминаване е установено след тестове на седем от продуктите Мегавит в Националния център по хигиена. Отделно от това е сезирана и Комисията за защита на конкуренцията, чийто председател тогава е Николай Павлов. В медийната схватка, избухнала по онова време, Калин Иванов - управител на Еуросток България, заяви, че атаката срещу него е организирана от Кенди ООД, която произвежда мултивитамините Суправит. Според него, с появата си на пазара в края на 2001 г. Мегавит разбили дългогодишния монопол на Суправит и това раздразнило определени кръгове. От конкурентната Кенди не останаха по-назад и обявиха, че Калин Иванов е бивш техен служител, който неведнъж е играл двойни игри, а накрая е откраднал формулата на Суправит и е започнал да подбива пазара на доскорошните си работодатели по възможно най-нелоялния начин. Колкото и странно да е, първоначалното решение на Комисията за защита на конкуренцията, взето на 10 юли 2003 г., е в полза на Еуросток, макар доказателствата да сочат, че е трябвало да се случи точно обратното: мултивитамините Мегавит са търгувани на едро около 35% по-евтино от Суправит, въпреки че са с идентичен химически състав и еднакви производствени разходи.По-интересното обаче е, че всички експертизи на хапчетата Мегавит сочат, че тяхното съдържание няма нищо общо с описанията върху опаковките. Така например реалното количество на калций в Мегавит - Остеопротект е било с шест пъти по-малко от написаното върху опаковката, а количеството на магнезия е било... 170 пъти по-малко от посоченото. Същото е било положението и с останалите продукти, подложени на анализ: Мегавит - Актив лайф, Мегавит - Антиоксидант комплекс, Мегавит - Ca+Mg+Zn+vitamin D3, Мегавит - Fe+витамини, Мегавит - Кидс(т. е. - за деца) и Мегавит - Мултивитамини. Но най-драстични отклонения са били установени при Мегавит - Магнезий, където реалното съдържание на магнезий е било... 1667 пъти по-малко от написаното върху опаковката. Днес е абсолютно безсмислено да проследяваме отново изтощителното прехвърляне на мултивитаминната топка между съдебната власт (в лицето на Софийския градски съд и Върховния административен съд) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). По-важното е, че след двегодишни боричкания, на 9 ноември 2004 г., КЗК най-сетне се престраши и санкционира Еуросток с фундаменталната глоба от... 5000 лева. В предлаганите от ответника Еуросток продукти Мегавит - се казва в решението на КЗК - съдържанието на минерали и витамини е чувствително по-малко като количество спрямо отразеното върху етикета на продукта... Вместо обаче да почерпят, че са се отървали толкова леко, от Еуросток моментално обжалват решението на КЗК пред Върховния административен съд и на 17 декември 2004 г. съдия Любка Николова образува... ново дело, което е насрочено за 13 юни 2005 година. Според жалбата на Еуросток, фирмените й продукти са били подложени на незаконни лабораторни анализи а пробите били взети в отсъствието на представители на фирмата производител. Освен това тестовете били забавени достатъчно дълго и образците били изследвани след изтичането на техния срок на годност. В жалбата си до ВАС ръководството на Еуросток твърди още, че фирмените продукти са хранителни продукти и действителното им съдържание трябва да се установи чрез лабораторни анализи, извършени с проби, иззети по реда на Правилника за прилагане на Закона за народното здраве, който урежда контрола на хранителните продукти в страната.Всъщност, каквото и да реши тричленният състав на ВАС на 13 юни, вече няма никакво значение. По времето, когато върховните съдии ще запретнат ръкави и ще започнат отново да умуват кой е крив и кой прав във войната за витамините, ще се навършат точно три години (без месец и половина) от избухването на скандала. Време, абсолютно достатъчно за всички участници в разправията да забравят за какво е ставало дума някога, какви пари са били направени покрай изнервянето на конкуренцията и... кой за какво ги е похарчил.

Facebook logo
Бъдете с нас и във