Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВОИНТЕХ ИЗТЪРГУВА 70 ЗЛАТНИ ДЕКАРА ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Два тежки скандала с ведомствени имоти разтърсиха милата ни татковина само за десет работни дни. Първият избухна миналия понеделник, когато на обществената мушка кацна ръководството на Съюза на глухите в България (СГБ). То бе обвинено, че е продавало съюзни имоти хем на поразия, хем при съмнителни обстоятелства. Според информацията, тиражирана на 20 февруари, управителният съвет на СГБ, начело с председателя на съюза - Васил Панев, завъртели истинска далавера, защото изтъргували на безценица две тавански помещения (от по 10-11 кв. метра всяко) в центъра на София за 9000 лв. общо. В Горна Оряховица били продадени източното крило на четириетажно общежитие за 140 000 лв., бившата локална парова централа - за 41 200 лв., и бивш склад за хавлиени кърпи - за 80 000 лева. В Дупница Съюзът на глухите се е разделил с апартамент от 54 кв. метра срещу 14 000 лв., а в Ямбол цяла административна сграда от 200 кв. метра била сменила собственика си срещу 23 000 лева.
Вторият скандал избухна в началото на тази седмица (понеделник, 27 февруари), когато пазарът на недвижими имоти бе разтърсен от новината, че ливанският бизнесмен Рамез Шараф е обявил за продажба 35 дка в центъра на София за... 40 млн. евро.
Става дума за терен, който се намира в района на столичните булеварди Ситняково и Оборище (на гърба на Военната академия). През 2002 г. със заповед на министъра на отбраната Николай Свинаров, този имот е обявен за обект с отпаднала необходимост за нуждите на армията, защото военните експерти са категорични, че от стратегическа гледна точка е недопустимо в центъра на столицата да съществува казарма.
В края на ноември 2004 г. правителството на Сакскобургготски решава имотът да бъде продаден на търг с явно наддаване, а независим лицензиран оценител определя началната тръжна цена - от 13. 141 млн. лева. В началото на февруари 2005 г. имотът е обявен за продажба, а на 10 март - в конкуренцията на други 18 фирми кандидатки, софийското дружество Сидон ЕООД, собственост на ливанеца Рамез Шараф, е обявено за победител в надпреварата.
Веднага след подписването на договора между военното ведомство и ливанския бизнесмен министърът на отбраната Николай Свинаров се похвали, че е сключил най-добрата приватизационна сделка с военен имот. И тогава всички бяха съгласни с него. Днес от онази истина се е променило само едно нещо, но то бе достатъчно да понижи Свинаров от герой - в съмнителен приватизатор. Оказа се, че ливанецът вече нямал никакво намерение да инвестира обещаните от него 300 млн. евро - за изграждането на модерен жилищен комплекс, а искал да продаде 35-те декара за 40 млн. евро. И то не за друго, а защото бил купил имота за... скандално малко пари - само 40 млн. лева.
Колкото и невероятно да изглежда, ако цената е основното доказателство за грабителската дейност, Васил Панев и Николай Свинаров би трябвало да бъдат поздравени, вместо да ги одумват по медиите. А причината за тази препоръка е елементарна - двамата са успели да извоюват такива цени, каквито не са по силите на доста от изпечените играчи в бизнеса. Васил Панев например е продал споменатите два софийски тавана срещу 400 лв. за кв. метър, докато ливанският бизнесмен е броил за всеки квадратен метър военна земя по... 1142. 86 лева.
Не така стои положението обаче в друга сродна организация. Става дума за печалноизвестната държавна фирма Воинтех ЕООД, която е правоприемник на бившата Организация за съдействие на отбраната (съществувала до 1992 г.) и на бившето Управление за предказармена подготовка на младежта (съществувало до 1999 година). Воинтех е 100-процентова собственост на Министерството на отбраната, но отношението към него е такова, сякаш седалището му се намира в Латинска Америка, дейността му е съсредоточена в Индонезия и Филипините, а печалбите се инвестират в ЮАР например.
С други думи - реакция към далаверите на Воинтех ЕООД... просто няма, въпреки че би трябвало да е точно обратното. Защото е абсурдно някой да бъда разнасян по вестниците, че е продал 35 декара в центъра на София за 40 млн. лв. (по 1142.86 лв. за квадратен метър земя) а друг да бъде тотално пренебрегван, задето е подарил 70 дка (пак в центъра на София) за... 913 300 лева. Тоест успял е припечели по 13 лв. за квадратен метър в район, където въпросният квадратен метър се харчи безпроблемно за... 300-500 евро най-малко.

Златна кокошка просо сънува
Първата сюжетна линия в поредната драматична история около Воинтех тръгва на 8 ноември 2001 г., когато столичният нотариус Снежанка Доганова изповядва следната сделка: наследниците на софиянеца Младен Михайлов Игнатов - Величка Рангелова Марчева, Петър Рангелов Петров и Виолета Константинова Ван Билдербеек, чрез своя пълномощник Стоян Стефанов Митев продават своите три четвърти идеални части от нерегулиран имот с общ размер 4823 кв. метра на четвъртия съсобственик - Стефан Сергиев Митев за сумата от 73 249 лева.
При изповядването на сделката страните в нея предоставят на нотариуса общо 18 документа, сред които задължителните удостоверения за наследници (издадени още пред 1993 г. от тогавашната администрация на община Витоша); Решение № 6417 на Поземлената комисия към община Витоша - София; официално копие от скица на неодобрен кадастрален план на местност Южна градска територия - V част, от 31 юли 2001 г.; удостоверение за данъчна оценка № 4304 от 7 ноември 2001 г. на ТДД - София, Данъчно поделение Триадица и т. н.
Осем месеца по-късно тогавашният губернатор на София - Росен Владимиров, издава Заповед № РД-57-015 от 24 юни 2001 г., в която се казва: На основание чл.78, ал.1 от Закона за държавната собственост, във връзка с Решение № 6417 от 19 юни 2001 г. на Поземлена комисия Витоша, влязло в законна сила от 3 юли 2001 г., и преписка с вх. № 94СС/162 от 27 септември 2001 г., постъпила в Областна администрация - област София, от наследниците на Младен Михайлов Игнатов, нареждам: да се отпише от актовите книги за държавна собственост Акт за държавна собственост (АДС) № 5050/19 юни 1964 г. на район Триадица, в частта му относно: част от имот планоснимачен №12, кадастрален лист № 495 по кадастрален план на гр. София от 1946 г., с площ 4823 кв. метра, който в момента попада в парцел IV, квадрат 151 по регулационния план на Жилищна група Мотописта, гр. София, одобрен със Заповед № РД-09-50-536/10 октомври 1997 г., отреден за Градски спортен комплекс....
Копия от тази заповед са изпратени до столичния градоначалник Стефан Софиянски и до кмета на район Триадица Емил Милев. Те не предявяват никакви претенции към отписването на парцела и затова на 24 юли 2002 г. Стефан Митев получава от областната администрация още един скъпоценен документ - Удостоверение № 94СС/162. То е подписано от заместник областния управител Люсиен Ковачев, а целта на издаването му е да възвести окончателното влизане в сила на заповедта, с която Росен Владимиров е отписал имота на Стефан Митев от регистрите на държавната собственост.
Междувременно собственикът на златния парцел е осъзнал горчивия факт, че от него строителен предприемач няма да излезе, защото не разполага нито с достатъчно пари, нито

има нерви да преодолее бюрокрацията
и конкуренцията в този бизнес. Ето защо той тръгва по линията на най-малкото съпротивление и на 21 ноември 2002 г., в присъствието на столичния нотариус Михаил Воденичарски, Стефан Митев продава парцела в Мотопистата на софийската фирма Ер Ей Джи АД.
За да докажат пред нотариус Воденичарски, че сделката е съвършено чиста, продавачът и купувачът предоставят общо 16 оригинални документа, включително и квитанции за платени местни данъци и такси. Цената на сделката е закръглена на 98 000 лв., които на пръв поглед изглеждат смешно. Като се има предвид обаче, че Митев печели чисти 25 000 лв. и завинаги се отървава от среднощните си кошмари, наречени бизнесмени с екзотични прякори, излиза, че човекът даже е на далавера. И то не за друго, а защото и тук важи поговорката По-добре по-малко пари сега, отколкото много пари никога!
За най-голяма изненада на широката публика новият собственик на имота също не успява да го застрои. Според осведомени въпросното дружество - Ер Ей Джи АД, с изпълнителен директор Радослав Тодоров Пенев е имало намерение да вдигне там осем-десететажна сграда, но е срещнало по пътя си непреодолими препятствия, които не е успяло да превъзмогне по законов път и които могат да бъдат систематизирани така: нежелание за плащане на рушвети и липса на време за водене на дълги съдебни битки.
Така че на 5 март 2004 г. Ер Ей Джи АД се отървава от парцела до Мотопистата, продавайки го на Метрон Инженеринг ООД (със собственици Тодор Ивайлов Ранков, Маркар Татеос Ширинян и Константинос Георгиос Дупас) срещу скромните 101 000 лева. Сделката е изповядана пред столичния нотариус Диана Чакърова, а в нотариалния акт, освен почти всички от изброените по-горе документи, са описани още пет-шест чисто нови бумаги. Всички те би трябвало да доказват както легитимността на първите две сделки с имота, така и законосъобразността на третата покупко-продажба. На практика обаче се случва нещо съвсем друго, за което в нормална Европа биха хвърчали не оставки, а... глави. И то в буквалния смисъл на думата, защото само две седмици по-късно новите собственици разбират, че са се сдобили не със златна кокошка, а с... таралеж в гащите.

На чужд гръб и сто милиона са малко
Развитието на втората сюжетна линия в поземлената драма започва на 30 юни 2003 година. В кантората на столичния нотариус Маргарита Гечева между тогавашния управител на държавната фирма Воинтех ЕООД - Петър Борисов Цветков, и Велика Костадинова Манджукова - едноличен собственик на Международна туристическа компания ЕООД (проверка на Параграф 22 установи, че тя няма нищо общо с издателя на в. Дума и собственик на телевизия Би Би Ти Петър Манджуков) е сключена грандиозна, по своя характер, сделка.
Според нотариалния акт, оформен от нотариус Гечева, Воинтех ЕООД продава на Международна туристическа компания ЕООД следния недвижим имот, включен в капитала на държавното дружество: Поземлен имот - Комплексна база Мотописта - находящ се в гр. София, район Триадица, бул. България № 61, с площ по документ за собственост от 61 130 кв. метра, а по скица - с площ от 57 562 кв. метра... за 842 100 лева.
Освен споменатите квадратни метри земя, Воинтех продава на Международна туристическа компания ЕООД и 7-8 сгради (с обща площ от около 1000 кв. метра) - за 71 200 лева. Според нотариалния акт (Параграф 22 разполага с копие от този уникален документ) крайната цена на сделката е закована на 913 300 лв., без ДДС, която сума продавачът е получил напълно от купувача по банков път в деня на изповядване на сделката по нотариален път.
По силата на каква логика шефът на Воинтех ЕООД - Петър Цветков, продава
този държавен имот около 100 пъти по-евтино
от неговата пазарна стойност, засега не е известно. По-важното е, че продавачът и купувачът до такава степен са били обладани от мисълта за сключването на сделката, че са допуснали няколко много... досадни грешки - засега не е ясно дали от недоглеждане, или от бързане.
Най-напред в нотариалния акт, за който стана дума преди малко, е записано, че Международна туристическа компания на Велика Манджукова е заплатила ДДС в размер на 71 852 лв., въпреки че тази сума по никакъв начин не се връзва с цената на земята (842 100 лв.), с цената на сградите (71 200 лв.) или пък с крайната цена на сделката (913 300 лева). Реалните постъпления към бюджета по тази сделка възлизат на 182 660 лева.
На второ място идва важното уточнение (пак в нотариалния акт), според което страните се споразумяват, че удовлетворяването на всички реституционни претенции се уреждат от купувача и за негова сметка, като продавачът не носи имуществена отговорност при евентуалното възникване на подобни претенции.
И накрая прави впечатление, че от всички 15-20 документа, с които Воинтех ЕООД и Международна туристическа компания ЕООД, собственост на Велика Манджукова, доказват законността на покупко-продажбата пред нотариуса, само два-три са издадени преди март 2004 година. И това никак не е случайно, защото точно тогава започва борбата на държавното дружество срещу Метрон Инженеринг ООД за повторното... одържавяване на онези 4823 кв. метра, за които става дума в първата част на този материал.

Закон, по-хлъзгав от сапуна...
Неведнъж досега Параграф 22 е писал, че когато трябва да бъде оневинен някой по-щедър бандит или незаконен приватизатор, слугите на Темида се позовават не на закона, а на прословутото си вътрешно убеждение.
Убедени в непреходната валидност на това неписано правило, на 12 март 2004 г. хората на Воинтех ЕООД депозират в Софийския районен съд (СРС) молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана на парцела, собственост на Метрон Инженеринг ООД. Според адвокатите на Воинтех ЕООД, дружеството има интерес да заведе иск по чл.97 Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
За специалистите подобно упражнение изглежда нелогично, защото тази законова разпоредба се използва в няколко много конкретни случая: за възстановяване на някакво нарушено право; за установяване на съществуването или несъществуването на дадено правно отношение; за установяване на истинността или на неистинността на един документ (чл.97 от ГПК). А причините, поради които с подобна искова молба не би се занимавал нито един уважаващ себе си магистрат, са няколко.
Процедурата за реституирането на въпросните 4823 кв. метра е започнала през 1993 г. и е приключила през ноември 2001-ва. И нито веднъж през тези осем години ръководството на бившето Управление за предказармена подготовка на младежта, преобразувано през 1999 г. във Воинтех ЕООД, не е подсказало дори с един жест, че има някакви претенции към този имот. Освен това в нотариалния акт за продажбата на държавния имот - Комплексна база - Мотописта, издаден на 30 юни 2003 г., ясно е записано: всички реституционни проблеми се уреждат от купувача и остават за негова сметка.
Така че, колкото и абстрактно да звучи разпоредбата на чл.97 от ГПК, на държавното Воинтех ЕООД

изобщо не му е работа да решава имотен спор
възникнал между две частни търговски дружества - Международна туристическа компания ЕООД и Метрон Инженеринг ООД. Точно заради тази нормативно установена логика от 12 март до 21 април 2004 г. три различни състава на Софийския районен съд (СРС) отхвърлят - по най-категоричен начин, всички молби, с които държавното Воинтех ЕООД иска налагане на възбрана върху имота на Метрон Инженеринг ООД.
Ако някой обаче си мисли, че след този колективен магистратски инат тогавашният шеф на Воинтех Петър Цветков е обезсърчен - жестоко се лъже. Докато върви току-що описаната игра на котка и мишка между него и софийските районни магистрати, адвокатът на държавното дружество - Бойко Ботев, подготвя резервен вариант за изход от ситуацията.
По тази причина на 22 април 2004 г. в Софийския районен съд е депозирана четвърта молба за налагане на възбрана върху 4.8-те декара на Метрон ИнженерингООД. Отново като обезпечение на бъдещ иск, който обаче този път е аргументиран с разпоредбата на чл.108 от Закона за собствеността: Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Хитър и коварен ход
но не защото Воинтех ЕООД има правни основания да претендира за въпросните 4.8 декара, а защото квалифициран по този текст, бъдещият иск придобива вероятна основателност (т. е. - звучи съвсем правдоподобно). И, попаднало в ръцете на точния човек, делото съвсем спокойно може да бъде решено така, както се очаква да бъде решено. И наистина, случаят попада в ръцете на съдия Йорданка Добрева, която със скорост, непозната за българското правораздаване, още на 23 април удовлетворява молбата на Воинтех и налага възбрана върху скъпоценния имот.
В суматохата обаче са пренебрегнати няколко много важни обстоятелства. Като се започне от всички документи, доказващи, че спорните 4823 кв. метра са реституирани още през 2001 г. и се стигне до неоспоримия факт, че държавното дружество Воинтех води люта съдебна битка в полза на частното дружество Международна туристическа компания ЕООД, което от 30 юни 2003 г. е фактически собственик на Комплексна база - Мотописта.

... Имот, по-голям от закона
На 10 май 2005 г. адвокат Бойко Ботев, който в периода 2003-2004 г. защитава интересите на Воинтех ЕООД, внася в Софийския районен съд нова искова молба. Този път негов клиент е Международна туристическа компания ЕООД, а ответник по делото, образувано на 3 юни 2005 г., е... държавното дружество.
На пръв поглед подобно упражнение изглежда нелогично, защото от нотариалното изповядване на сделката са минали година и единайсет месеца. Време, през което продавачът и купувачът не само не са се погледнали накриво, ами са се борили рамо до рамо срещу враговете. На второ четене обаче операцията е гениална: Международна туристическа компания ЕООД съди държавното Воинтех ЕООД, защото на 30 юни 2003 г. било получило... с 13 декара земя по-малко, отколкото е платило.
Поради тази причина, Международна туристическа компания ЕООД депозира в Софийския районен съд (СРС) молба, с която иска предварителният договор, сключен на 27 юни 2003 г. с Воинтех за продажбата на Комплексна база - Мотописта, да бъде признат за окончателен.
На 30 юни 2003 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 84, том I, рег № 2331, дело № 77 от 2003 г. на нотариус Маргарита Гечева (рег. № 303 на Нотариалната камара) с район на действие района на СРС, ответното дружество прехвърли на представляваното от мен дружество ЧАСТ (оригиналният правопис е запазен - бел. ред.) от уговорения недвижим имот - всички уговорени сгради и ЧАСТ от ЗЕМЯТА, с площ от 57 562 кв. метра, вместо уговорената пълна квадратура на имот пл. № 25 от 70 580 кв. метра....
Така че на 13 юни 2005 г., 79-ти състав на Софийския районен съд с председател Ася Събева постановява: победител в битката е Международна туристическа компания ЕООД, а победеният - Воинтех ЕООД, трябва немедлено да предаде собствеността върху липсващите 13 декара от безценния парцел на столичния бул. България № 61.
Нещо, което ако се случи, наистина ще бъде истинско

чудо на чудесата
Първо, защото в липсващите 13 000 кв. метра са включени най-малко два имота (единият е на Метрон Инженеринг ООД), реституиран и отписан от актовете за държавна собственост далеч преди сключването на сделката между Воинтех ЕООД и Международна туристическа компания ЕООД.
И второ, защото дори национализирането на тези два частни имота да не е вярно, откъдето и да я погледне човек, тази сделка си мирише на корупция и туй то. Дори само заради разликата между продажната цена на квадратен метър земя - 13 лв. и 250 евро, в полза на Международна туристическа компания ЕООД...

Четете още

Банкеръ Daily

Билетчето за градския транспорт в София става 1.50 лв.

Хартиеният билет ще струва с 50 стотинки повече, докато цените за електронния билет и картите няма да се повишават. Още »
Банкеръ Weekly

"Виваком" - в затишие пред буря

Все още няма никаква промяна сред акционерите на телекома. А още на 27 януари ще разбере, дали такава въобще ще се случи скоро.  Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във