Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Вождът Червения орел, МВР и земетресенията

Може ли да ми каже Червения орел кога ще стигнем? - попита Томек.


-Преди слънцето да се скрие зад прерията, ние ще бъдем вече на Планината на знаците - отговори индианецът.


-По какъв начин ще дадем сигнал, който да означава зов за помощ? А тъмнината на нощта няма ли да ни пречи?


-Ще си послужим с огън, а ако беше ден, щяхме да си послужим с димни сигнали -обясни Червения орел.


-А дълго ли след даването на сигнала ще трябва да чакаме да дойде приятелят? - продължаваше да пита Томек.


Червения орел помисли малко какъв отговор да даде. Съобразителният Томек се досети защо Червения орел се почувствува неудобно. Той беше убеден, че говорейки за приятеля, вождът Дългите очи имаше пред вид Черната светкавица. Ако Червения орел каже на Томек колко време от момента на даването на сигналите е нужно на Черната светкавица да дойде на Планината на знаците, тогава лесно би могло да се определи на какво разстояние оттам е неговото скривалище. Но младият навай излезе изключително съобразителен в отговора си.


-Ако тоя приятел не дойде след огнения сигнал, тогава ще повторим зова с димни сигнали. Всичко ще зависи от това къде се намира в момента, когато види сигналите.


-Не зная дали това е съвсем сигурен начин за споразумяване - отново заговори Томек. -Защото такива огнени и димни сигнали се виждат на доста голямо разстояние. Невъзможно е да не ги видят и други хора.


nbsp;


nbsp;


Понякога природата ни праща красноречиви знаци - хем да ни покаже колко сме безсилни пред стихиите й, хем да провокира човешката изобретателност в търсенето на спасение. След катастрофалното наводнение от началото на годината, взело жертви и отнесло десетки къщи в харманлийското село Бисер, земята ни прати поредното предупреждение през нощта на 22 май. Вместо ефективни предложения и решения за намаляване на щетите при бедствия обаче станахме свидетели на хаотично говорене и закъснели героични напъни на изпълнителната власт.


В резултат на трусовете, през мозъчното подкорие на хората, които би трябвало да са компетентни по въпросите на бедствията, пробиха някои доста екзотични идеи. Например полицаи с мегафони в ръце да информират гражданите, когато земетресенията са с магнитуд около 3 или над 3 по скалата на Рихтер. Идеята се роди в главата на премиера Бойко Борисов и бе изречена на срещата му с директора на Института по геофизика, геология и география проф. Николай Милошев миналата седмица. Още с първата секунда, в която в БАН стане ясно какво е положението, го съобщават на дежурните в МВР и те го предават на всички патрули, които с мегафоните, които имат у тях, минават и съобщават на хората. Спират - или устно, или с мегафоните съобщават дадената информация, изписана от БАН, обясни премиерът идеята си.


Имайки предвид безпаричието на държавата, Министерството на вътрешните работи, което отговаря и за действията при бедствия и аварии, може да мине и по-тънко. Всички сме наясно, че пари за бензин няма, за ремонти и за техническо обновяване също, така че въпросът, както правилно е отбелязал премиерът, опира до живата сила. Вместо обаче полицаите да шарят насам- натам с патрулките и да си късат гласните струни по мегафоните, премиерът и МВР могат да се опрат на челния опит на вожда Червения орел от прочутата книга на Алфред Шклярски Томек на военната пътека. Там много подробно е описана индианската система за ранно оповестяване и предупреждение с димни сигнали, която, както сочи практиката, е била много ефективна, безотказна и безгрешна.


Ако опитът на индианците от племето наваи беше въведен и в Ловеч, със сигурност нямаше да се стигне до грешката, която опъна нервите на ловчанлии в земетръсните дни около 22 май. Става дума за неочакваното включване на сирената от системата за ранно предупреждение, която в продължение на няколко минути тягостно ви и хвърли жителите на люляковия град в паника. Кметът Минчо Казанджиев обясни, че сирената се е задействала заради обучение на пожарникарите, които тръгнали да проверяват системите, с които работят.


Логичен е въпросът защо, макар и погрешка, сирените в Ловеч са се задействали, а тези в столицата и в Перник проспаха земетресението от 5.8 -а степен по скалата на Рихтер? Отговор даде вътрешният министър Цветан Цветанов, който обясни, че при земетресението в Перник системата не е използвана, за да не създава допълнителна паника сред хората. Когато пуснеш предварително системата за оповестяване при земетресение, което вече е загубило силата си, всеки един, който не е бил силно изплашен, се е опитвал да успокои близките и децата си, каза Цветанов. Така че според него използването на системата за обявяване на тревога щяло да създаде по-голямо напрежение сред децата и хората.


В думите на вицепремиера , който е и грижовен баща на четири дъщери, има известна логика. Тя противоречи на логиката на необходимостта да има технически способ за ранно предупреждение, който да покрива цялата територия на страната. Историята на този проблем сочи, че системата за ранно оповестяване при бедствия е зачената още през 2007 г., по времето на кабинета Станишев. Оттогава датира първата обществена поръчка за изграждане на технологичното чудо, което да предупреждава за опасни природни явления. И до ден днешен обаче чудото е станало факт само в десет областни центъра в държавата. Самият МВР-шеф призна в началото на седмицата, че системата е обхванала едва 30 на сто от територията на страната. Най-любопитното е, че Ловеч е извън тези 30%, тъй като според официалните данни системата действа в десет града - Бургас, Варна, Кърджали, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян и София. Този факт трябва да наведе на мисълта, че индианският начин за спешно информиране е далеч по ефективен, отколкото нашенският.


МВР-шефът обясни още, че се подготвя използването на системата и в 30-километровата зона на АЕЦ Козлодуй. Според него обхватът на действието й ще се разшири върху около 40-45 на сто от територията на България, но засега не се знае накъде точно. Според Цветанов е необходим допълнителен финансов ресурс и затова нейната реализация се осъществява поетапно.


Щерките на Цветанов може би ще разберат мотива на баща им да не се натисне копчето на предупредителните сирени в нощта на земетръса. В Брюксел обаче, където се роди идеята за тоталната забрана на пушенето на обществени места, със сигурност няма да го разберат. Причината е, че още при кандидатстването на България в ЕС едно от условията бе да се изгради подобна национална система, която да информира гражданите за приближаващо или случило се бедствие.


Иначе още от 7 април 2007 г. разполагаме с Наредба за ранно предупреждение и оповестяване, изменена и допълнена от мнозинството на ГЕРБ през 2010 и януари 2011 година. В чл. 2 на документа е записано, че ранното предупреждение е предоставяне на своевременна и ефективна информация за приближаваща или непосредствена заплаха от възникване на бедствие на определен кръг лица - органи на изпълнителната власт, на сили за реагиране на Единната спасителна система и на населението, които с оглед на нормативноопределените им функции или опасност от засягане трябва да повишат готовността си за реагиране и да предприемат необходимите предпазни мерки .


Отбелязано е още, че целта на ранното предупреждение и оповестяването е ограничаване на риска при заплаха от възникването на бедствия, организиране на бързо и ефективно овладяване на възникнали бедствия и намаляване на последиците от тях. Според наредбата ранното предупреждение се осъществява чрез национална комуникационно-информационна структура, която се състои от две системи - едната за ранно оповестяване на органите на изпълнителната власт, другата за ранно предупреждение и оповестяване на населението. Националната структура е задължена да осигурява информация и координация на национално, областно и общинско ниво. За тази цел са създадени ситуационен център в МВР и областни контролни възли към МВР.


В нощта на 22 май сирените на недоизградената система ситуационният център и областните контролни възли на МВР обаче мълчаха - дали за да пощадят и бездруго панираните перничани и столичани, или защото просто не е имало кой да натисне копчето, не е ясно. Що се отнася до отговорността на държавата, през октомври 2011 г. правителството на ГЕРБ одобри план за 2012 г. в изпълнение на националната програма за защита при природни катастрофи. Според този план МВР трябва да отдели тази година над 8 млн. лв. за предотвратяване на бедствия, като 5 млн. лв. ще струва доизграждането на системата за ранно предупреждение при бедствия. Кога ще приключи реализацията й, засега не се знае. Остава ни надеждата, че дотогава не само ситуационните центрове и възли, но и земята ще си почива.

Facebook logo
Бъдете с нас и във