Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Вотът на необяснимо богатите

Най-грозният ден за българското Народно събрание - такъв ще се окаже петък, 8 юли. Парламентаристите спретнаха поредния безподобен цирк при гласуването на първо четене на най-силния законотворчески акт в периода на прехода - проекта за гражданска конфискация на необяснимите богатства. Вместо да създадат най-силното оръжие срещу престъпността и мафията, мобилизирайки се до последния човек, много от тях се изпокриха. Така проектът на закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, изготвян в продължение на година от правосъдното министерство и одобрен изцяло от Венецианската комисия към Съвета на Европа, беше отхвърлен. От присъстващите 167 народни представители за проекта гласуваха едва 71, против бяха 95, а един се въздържа.
Сбъднаха се изказаните лично от правосъдния министър Маргарита Попова пред Параграф 22преди няколко месеца опасения, че не вярва проектът да мине през парламента. Ние правим, каквото трябва, пък да става, каквото ще!, каза тогава Попова. По-късно в интервю за вестника двигателят на проекта, заместник министърът на правосъдието Жанета Петрова, призна, че в Народното събрание е задвижена мощна задкулисна кампания срещу този закон.
Основен актьор в грозния цирк се оказва ГЕРБ, признаваха негови депутати в кулоарите след вота. Управляващите първо приеха подозрителното предложение на депутата от ДПС Камен Костадинов проектът да бъде гласуван днес. А именно председателстваната от Костадинов парламентарна комисия за контрол на ДАНС отхвърли проекта два дни по-рано. Той беше подкрепен обаче от правната комисия и от Комисията по бюджет и финанси. Заради дебата по закона дори беше отложен парламентарният контрол. Едва тогава управляващите се усетиха, че мнозина и от техните хора липсват, и поискаха обсъждането да се отложи. И понеже бяха малцинство, предложението, естествено, не беше прието. Каквато явно беше целта. Така въпреки възможността проектът да бъде внесен повторно най-рано след три месеца, той на практика е провален. Той може да бъде внесен само след съществени промени в основните му постановки, а това би го съсипало.
Нищо изненадващо нямаше и в истеричния писък срещу проекта по време на дебатите. Този закон е един Франкенщайн, който накрая ще се обърне и срещу своите създатели, защото няма вечно да сте управляващи и тогава ще ви се наложи да доказвате това, което днес ще трябва да доказва всеки български гражданин, който не ви е симпатичен, атакува червената Мая Манолова. Тя не се посвени да нарича откровено черното бяло, твърдейки, че проектът почивал на три мита. Първо - че е насочен срещу тежката организирана престъпност, второ - че съответства на добрите европейски практики и трето - че се приема по настояване на нашите европейски партньори. Нито едно от тези твърдения не е вярно, изригна Манолова. И както се очакваше, размаха заплахата под ударите на този закон да попадне абсолютно всеки български гражданин, всеки чуждестранен гражданин, всеки, който в последните 15 години е имал неблагоразумието да придобие някакво имущество в България.
Рефренът й, че проектът прави всеки необяснимо богат у нас потенциален престъпник, беше подет горещо и от Христо Бисеров от ДПС. Този закон е тоталитарен закон, писан е некомпетентно, защото въвежда гражданската конфискация като наказателна процедура, каза Бисеров.
Екатерина Михайлова от Синята коалиция пък противопостави на Венецианската комисия, на Европейската комисия и на Съвета на Европа многото критични бележки към текстовете от страна на Върховния касационен съд, Върховната касационна прокуратура и Висшия адвокатски съвет. Единственият опозиционер, който подкрепи законопроекта, беше колегата й Йордан Бакалов. Той отсече, че е гласувал по съвест и не намира текстовете за противоконституционни.
Лъч надежда опита да внесе правосъдният министър Маргарита Попова, която така и не успя да защити закона в пленарната зала. Няма да правим поправки в проекта и ще изчакаме по-подходящ момент, за да бъде предложен отново за одобрение от парламента, обеща Попова.
Как обаче да й повярва човек, след като въпреки настояването на евроинституциите, прагът за несъответствие между притежавано имущество и законен доход беше допълнително вдигнат специално за гласуването от 100 000 на 150 000 лева. Но ако за Европа е достатъчно разминаването да е над 15 000- 20 000 евро, за да започне подобно производство, на родните законотворци и 150 000 лв. им се видяха малко. Не че и при праг от един милион биха подкрепили проекта. Необяснимите им богатства и тези на обръчите, които обслужват, са над всички прагове, които електоратът може изобщо да си представи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във