Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВРАЧАНСКАТА БОРЧЕСКА САГА: КЪРВАВА ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ

В началото на лятото един търговец на коли втора употреба от Враца разкри в столичен вестник ужасяващи подробности от изтезанията, на които е бил подложен от трима негови съграждани, за които от години се знае, че са сред най-изпечените бандити не само в региона. В нарочна жалба до главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, до Върховната касационна прокуратура и до пресата автотърговецът Дилян Василев описва кошмарите, които е преживял, след като е бил отвлечен от Валери Тодоров (Дебелия), Иво Иванов (Бръснаря) и Иван Кюков. Жестоко млатене, пърлене с бензинова горелка, чупене на крайници - това са част от средновековните изтезания, на които е бил подложен нещастникът и които са удостоверени с надлежни медицински свидетелства. Според Василев в дъното на нещата стоял откраднат Сеат Толедо (на десетина години), който бил собственост на единия от инквизиторите му - Валери Дебелия. Истината обаче е малко по-различна и нелицеприятна: от две петилетки Враца е център на епични битки между местни мутренски структури, с които местните правозащитни и правоохранителни органи не могат или не искат да се справят. От една страна на бухалката са легендарните братя Валтер Папазки и Георги Георгиев (Културиста), а от другата - юнаците от обкръжението на бившия борец Иван Петков (Гуньо). Равносметката от десетгодишната война е ужасяваща: най-малко десетина трупа, безброй избити зъби и спукани черепи, най-малко седем-осем бомбени атентата и няколко палежа. Колкото до отвличанията и побоищата с цел рекет или просто така, за назидание, тях отдавна никой не ги брои. Началото на титаничната битка е сложено през 1993-1994 г., когато Враца и областта са разделени на две зони на влияние. Едната е под контрола на групировката Империал, собственост на братята Валтер и Георги. Другата пазят охранителите от фирма П и П на Иван Петков (Гуньо). Характерен детайл в историята е, че преди да се хванат за гушите и да станат смъртни врагове, Валтер, Георги и Гуньо са били съотборници и са си прилагали хватки на един и същи тепих. По ирония на съдбата обаче преди две петилетки животът ги разделя и те попадат в лагерите на тогавашните охранително-застрахователни колоси СИК и ВИС. ... Досущ като десетки и стотици бивши спортисти, Валтер и по-малкият му брат Георги Георгиев (Културиста) стартират бизнеса си с една кръчма Империал, която по-късно дава име на цяла верига от увеселителни и хазартни заведения в града, по морето и дори в столицата. Само три години стигат на предприемчивите братоци, та през 1997 г. групировката Империал да сложи под тотален контрол хазартния бизнес във Врачанския регион. Постепенно братята и техните партньори регистрират множество дъщерни фирми, но в дъното на нещата си остава хазартът. Съдружници им стават Цветан Таков, Калин Младенов и Петър Петров, с които регистрират фирма за превози МПТП, по-късно дружествата Национал груп , Колониал груп, Проксима, борса за имоти Престиж, охранителната фирма Стейт секюрити. Отделно само двамата държат няколко игрални зали на бул. Мария Луиза в столицата, както и заведение в някогашното кино Иван Вазов. Публична тайна е, че Валтер и Георги пробиват и се налагат в бизнеса благодарение на протекциите от страна на бившата силова групировка СИК. С нейна подкрепа те основават и контролират над 50 фирми за хазарт и залагания, пръснати из цялата страна. И нещата са така изпипани, че до ден днешен никой не е успял да докаже черно на бяло по каква схема врачани и софиянци са плеснали с ръце и са се прегърнали. Далеч по-известно е бурното и кърваво минало на хората от лагера на Иван Петков (Гуньо). Още през 1993 г. наказателна група от осем човека на Гуньо отвличат един от първите кредитни милионери в Плевенско, бизнесмена от Долни Дъбник Мустафа Пашов. Тогава той е и местен лидер на ДПС, известен е с далаверите си, благодарение на които е натрупал огромно състояние. Още в онези години приближени до Пашов изчисляват богатството му на около 60 млн. лв. суха пара, без недвижимото имущество. На 5 септември 1993 г. Мустафа е отвлечен от дома си в Долни Дъбник и оттогава сякаш се изпарява. Зад похищението стои борческата групировка на Иван Петков (Гуньо), който разпоредил акцията в защита на свой партньор от Кнежа, на когото Мустафа задигнал 800 000 лева. Наказателната рота се изсипва пред къщата на Пашов с четири автомобила - осмина здравеняци, въоръжени с бухалки и пистолети. След масирано гърмене във въздуха Пашов е хвърлен в багажника на една от колите и групата се изнася на пожар. Отвлеченият бизнесмен е обявен за национално издирване, образувано е следствено дело. Случаят се заплита, извършителите се покриват, а разследващите все още знаят твърде малко. Пет месеца по-късно, през януари 1994 г., пред следователите се изправя един от хората на Гуньо - Веселин Тодоров (Змея), който пропява с пълно гърло и изброява останалите похитители от групата. Първото име, което той споменава, е Валери Тодоров (Дебелия), следван от Валентин Алексиев (Лисицата), Георги Първанов, Мирослав Иванов, Цецо Милославов, Тихомир Илиев и Георги Георгиев. От самопризнанията на Веско Змея става ясно и още нещо: Гуньо разпорежда акцията не заради невърнатия дълг, а да сложи ръка на митичното съкровище на Мустафа Пашов, за което говори целият регион. Похитителите обработват четири дни жертвата си, за да каже къде е закопал златото. Те го местят от вилата на Валери Дебелия край Враца в една кошара, отдалечена на десетина километра във Врачанския Балкан, и най-накрая във вила край с. Вършец. Според самопризнанията на Веско Змея, накрая Мустафа не издържал на мъченията и описал подробно мястото в турските гробища на Долни Дъбник, където е закопано златото. (Що ли записалите показанията на Змея не са си направили труда да питат долнодъбнишките си колеги има ли изобщо в градчето им подобно гробище не е ясно и до днес.)Пред следствието Змея не могъл да каже неговите авери изкопали ли са имането, или всичко се е оказало само празни приказки. За сметка на това обаче той подробно описал последните минути от живота на похитения: Мустафа Пашов е бил удавен в леген с вода от Валентин Алексиев (Лисицата). След това убиецът натоварил трупа в джипа си и го откарал в неизвестна посока. Колкото и парадоксално да звучи, делото за отвличането на Мустафа Пашов е прекратено поради... липса на труп. Никой от съратниците на Веселин Тодоров не потвърждава самопризнанията му и много скоро работата се разсъхнала. На всичкото отгоре протоколите от разпитите на разкаялия се бандит, станали известни като Списъка на Змея, мистериозно изчезнали...В началото на 1996 г. делото за отвличането на Мустафа Пашов е възобновено, но за кратко. Повод за изваждането му от архивите е екзекуцията на един от похитителите му. На 12 февруари Валентин Алексиев (Лисицата) е разстрелян като куче пред столичното трето училище Марин Дринов, а седмината живи похитители, заедно с поръчителя на отвличането Гуньо, са арестувани на 1 май 1996 година. Оптимизмът, че мистерията около Пашов може да бъде разгадана, обаче е кратък. Гуньо престоява в следствения арест само 40 дни и е пуснат срещу парична гаранция в размер на един милион тогавашни лева. Малко по-късно останалите също напускат килиите си, а делото Пашов отново е вдигнато на трупчета.По всеобщи признания приживе Валентин Алексиев (Лисицата) е бил вторият висаджия във Враца след боса си Иван Петков (Гуньо). За първи път роденият през 1971 г. син на висш полицай от Враца е регистриран за кражба през 1989 година. Звездата му обаче засиява със страшна яркост по време на охранителните войни през първата половина на 1994 година. По онова време той, Валери Дебелия и Гуньо са съдружници във врачанското представителство на ВИС-1 - ИВВ ООД. През 1994 г., когато МВР отказва да даде лиценз за охранителна дейност на ВИС, тримата регистрират нова фирма - П и П, решават да пробият самостоятелно, но удрят на камък. РДВР-Враца отказва да им даде лиценз, защото в списъка на бъдещите П и П-охранители фигурира почти целият криминален контингент на врачанската полиция. Начело, естествено, е Валентин Алексиев (Лисицата), който има зад гърба си най-малко три отвличания: на Мустафа Пашов (през 1993 г.), на медицинската сестра Хилда Генова (през септември 1994 г.) и на предводителя на враговете Валтер Папазки (през октомври 1994 г.). За разлика от случая Пашов, другите две изяви на Лисицата приключват безславно и той е осъден общо на пет години лишаване от свобода. По какви причини Лисицата не е пратен да излежава присъдата си за отвличането на Хилда Генова не е ясно. На 5 юни 1995 г. обаче Врачанският районен съд прочита присъдата му за отвличането на Папазки и го експедира в Ловешкия затвор, където да дочака резултатите от обжалването на наказанието му пред втора инстанция и евентуалния преглед по реда на надзора във Върховния съд. Според осведомени именно тук нервите на Алексиев-баща не издържат и той се намесва в играта по единствения възможен начин: урежда синът му да бъде изпратен в Трудово-поправително общежитие в Троян, откъдето на 15 ноември 1995 г. Валентин Алексиев излиза в... дълъг отпуск по болест и се заселва за постоянно в София. Валтер Папазки и брат му Георги Георгиев (Културиста) скоро научават за това. Те са информирани и за намерението на Лисицата да се върне с бригадата си във Враца и да съсипе монопола на Папазки и решават да ударят първи.... На 12 февруари 1996 г. килърите издебват жертвата си, скрити в автомобил, и го правят на решето с автомат Калашников. По време на аутопсията на Валентин Алексиев (Лисицата) са преброени 19 входни рани. Няколко дни по-късно е намерена и колата на убийците - Мазда 323, която е била зарязана на черен път между софийските села Царичина и Чибаовци. В началото на август 1998 г. в РДВР-Враца се провежда пресконференция, в която участват и експерти от сектор Тежки престъпления срещу личността в ДНСП. Полицаите съобщават, че за убийството на Валентин Алексиев (Лисицата) са задържани трима наркомани, за които е установено, че са извършили мократа поръчка по поръчение на Валтер Папазки и брат му. Стефан Рангелов, Велин Добрев и Емилиян Цонев са задържани в столицата и са направили пълни самопризнания за екзекуцията на Лисицата. Няколко дни след пресконференцията (на 5 август) е арестуван единият от поръчителите на разстрела - Валтер Папазки, но брат му успява да се изплъзне от ръцете на полицията и изчезва. За последно Георги Георгиев (Културиста) е засечен в Австрия през 1999 г., след което отново потъва вдън земя.Материалите по делото са пратени в Националната следствена служба и година по-късно - на 12 юли 1999 г., то е приключено с мнение за съд на петимата обвиняеми: тримата физически убийци на Лисицата и поръчителите на екзекуцията Валтер Папазки и Георги Георгиев (Културиста), който ще бъде съден задочно. В хода на разследването е установено, че посредник между братята и тримата стрелци е бил друг врачански бандит - Искрен Ценов. Той обаче няма как да бъде изправен на подсъдимата скамейка, защото през януари 1998 г. е разстрелян насред Враца.След близо тригодишно размотаване по обективни причини, на 17 септември 2002 г., Софийският градски съд най-после дава ход на делото за убийството на Валентин Алексиев (Лисицата). И още същия ден слугите на Темида се виждат в чудо: личният бодигард на Папазки - Илиян Петров, оттегля показанията си, дадени по време на предварителното производство. В тях той признава пред следствието, че убийството на Лисицата е поръчано от хазартния бос, а с уреждането на работата се е нагърбил Искрен Ценов. Цената на мократа поръчка била 30 000 щ. долара. Освен това в съдебната зала не се явяват и петима от редовно призованите свидетели. Драмата продължава и през следващите два дни от съдебното заседание, когато става ясно, че един от свидетелите - Здравко Филев, е бил пребит с метални пръти от шестима маскирани, а други са получили анонимни заплахи.Истинският шок обаче се стоварва върху съдии, прокурори и следователи на 19 септември, когато става ясно, че осемте куршума, извадени от трупа на Лисицата, са... изчезнали.След близо половингодишно прекъсване съдебната сага продължи на 17 юни 2003 г., когато отново нищо не се случи: от призованите 13 свидетели се явиха само трима, липсваше и един от съдебните заседатели. Председателят на съдебния състав Даниела Атанасова определи следващото заседание за 11 юли, но... нещастията продължиха да съпътстват едно от най-засуканите дела през последните десетина години: в 8.45 ч., само петнайсет минути преди началото на заседанието, 70-годишният съдебен заседател Никола Кантарджиев получи инфаркт и почина. Драмата се разигра на трамвайната спирка до Съдебната палата. Следващото заседание по делото е насрочено за 2 октомври 2003 година.

Четете още

Параграф22 Weekly

МАФИОТСКАТА ЕПОПЕЯ ПОД ВРЪХ ВОЛА

Отвличания, гангстерска война и писък на куршуми. Трупове по улиците, сред които се разхождат килъри наркомани. Мистериозни анонимни свидетели и шумни полицейски... Още »
Параграф22 Weekly

УБИЙЦИТЕ НА ЛИСИЦАТА ВЛИЗАТ В ЗАТВОРА, НО НЕ СЪВСЕМ

Едно от делата, което Европейската комисия нееднократно посочи като пример за изключително бавното правосъдие, най-сетне приключи. Над десет години бяха необходими на... Още »
Параграф22 Weekly

Как бе ликвидиран подземният бос Лисицата

Датата е 19 октомври 1994 година. Врачанският хазартен бос Валтер Папазки и двама негови авери тръгват за среща в заведение на столичната улица Граф Игнатиев.... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във