Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Врачански Сизиф в люта битка с Темида

Мъж с прошарена коса, целият накичен с протоколи от съдебни решения от най-различни съдилища, влиза в сградата на Висшия съдебен съвет на ул. Съборна № 9. Служителят от съдебната охрана на входа е леко стресиран от необичайния костюм на гражданина, но запазва самообладание. Може ли да протестирам тук отпред?, пита кротко прошареният и сочи пространството пред сградата. Униформеният отвръща, че може, стига да не е в охраняемата зона.
Въоръжен с мегафон, протестиращият минава на отсрещния тротоар и включва уредба, от която зазвучава популярният химн на шампионската лига Оле-е, оле, оле... Музиката звучи на кратки интервали, а в паузите дикторът скандира протести срещу родната съдебна система и по-точно срещу наместниците й във Врачанския регион.
Виковете на протестиращия гражданин се блъскат в прозорците на сградата. Там в момента заседават висшите магистрати. Под този акомпанимент преминава цялото заседание на Висшия съдебен съвет. Мъжът прекъсва музикалната програма едва след като самият правосъден министър Миглена Тачева минава покрай него и преди да влезе в колата си, му обещава да разгледа неговия случай...
Казвам се Славейко Христов Каменов и съм от Враца
Осъдих държавата в Страсбург за бавно правораздаване, но сега искам да ми се изплатят и лихвите..., обяснява с охота протестиращият на любопитните минувачи. И наистина - справка за решенията на Съда в Страсбург по правата на човека показва, че Каменов е осъдил българската държава. Любопитно е обаче да се проследи цялата съдебна епопея на атрактивния врачанин, продължаваща около 15 години.
В жалбата си пред Европейския съд по правата на човека Каменов твърди, че съдебното преследване срещу него, започнало през далечната 1994 г. и прекратено през 2002 г., е надвишило разумния срок. С решение от 10 април 2003 г. страсбургските магистрати обявяват жалбата му за допустима.
Съдебните патила на 63-годишния врачанин започва на 22 юни 1994 г., когато срещу него е образувано наказателно производство по повод закана за убийство на друго лице. Той обаче научава за откритата срещу него процедура едва на 23 август 1996 г. (сиреч след повече от две години), когато е разпитан като свидетел. На същата дата следователят е назначил експертиза, която да установи дали заплашителното писмо, пуснато в пощенската кутия на жертвата, е било написано от него. Той оспорва експертизата.
На 7 октомври 1996 г. срещу Каменов е повдигнато обвинение, а на 15 януари 1997 г. съдията докладчик насрочва делото за разглеждане. На 1 април 1997 г. врачанинът иска отвод на съдията, тъй като обидил съпругата му и желанието му е удовлетворено.
Седмица по-късно
Каменов предявява нови претенции
Той иска делото да се прехвърли в друг съд, тъй като всички съдии във Враца били предубедени. В резултат на молбата му преписката е прехвърлена в Районен съд - Бяла Слатина, който насрочва съдебно заседание за 13 март 1998 година.
Но и в този ден процесът не тръгва, тъй като подсъдимият е трябвало да се яви по друго дело в друг град. Прословутото съдебно заседание все пак се провежда на 25 септември 1998 г., тоест четири години след образуване на наказателното производство. Още на първото заседание обаче прокурорът иска процесът да се върне във фазата на предварителното разглеждане, заявявайки, че има да се разпитват още свидетели.
Бившият строителен работник Каменов обаче не може да остави нещата да се разминат току-така. В характерния си вече стил обжалва и това съдебно решение. Отхвърлят тази му жалба, но това не го обезсърчава. Подобно на един Сизиф, който бута безнадеждно камъка, Славейко атакува съдебното решение пред последната инстанция - Върховния касационен съд. През януари 1999 г. и ВКС отхвърля жалбата му. Преписката е върната на обвинението, което го предава на разследващите органи на 22 март същата година с указания за разпит на няколко свидетели.
Разпитът на свидетелите продължава и през новото хилядолетие и на 5 септември 2001 г. следствието приключва работа и предава преписката в ръцете на Районната прокуратура-Враца. На 11 октомври 2001 г. обвинението изненадващо прекратява делото, заключавайки, че законовата давност е изтекла още през юли 2001 година. Следват обичайните обжалвания на врачанина до всички възможни инстанции, вследствие на които уникалното дело е прекратено от ВКС окончателно на 11 юли 2002 година.
Сега
личната съдебна война на Каменов се прехвърля на европейска територия
по-точно в Страсбург. Жалбоподателят се оплаква, че е нарушен чл.6, параграф 1 от Конвенцията за правата на човека, който предвижда, че всяко лице при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на гледане на неговото дело в разумен срок. Врачанинът претендира за претърпени имуществени вреди в размер на 28 000 евро и за неимуществени вреди в размер на 42 000 евро.
Той твърди, че бил признат за виновен в друго производство, това било отразено в свидетелството му за съдимост и заради това не могъл да си намери работа. Каменов смята, че би спечелил горепосочената сума, ако през периода 1994-2002 - вместо да се влачи по съдилищата, е изкарвал прехраната си като строителен работник.
Българската държава обаче държи на тезата си, че в голяма степен жалбоподателят сам си е виновен за забавянето. Каменов настоява, че властите са виновни за повечето, ако не за всички забавяния.
В крайна сметка на 23 октомври 2003 г. съдът в Страсбург решава, че има нарушение на чл. 6, параграф 1 на Конвенцията за правата на човека и България трябва изплати 1000 евро за неимуществени вреди, но отхвърля останалите претенции на жалбоподателя.
Недоволният Славейко Каменов обаче продължава да търси своята справедливост. Вече с нестандартни методи. Роденият под връх Вола корав българин изглежда убеден в успеха. Ако във ВСС не го чуят, ей къде е Страсбург...

Facebook logo
Бъдете с нас и във