Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВРЕМЕ Е ДЪРЖАВАТА ДА СИ СЪБЕРЕ ВЕРЕСИИТЕ

На 13 юни евромагистратите осъдиха България да плати 19 050 евро на Ася Ангелова от Разград заради това, че 17-годишния й син умря в полицейския арест през 1996 година. Седмица по-късно Даруиш ал-Нашиф и двамата му синове също спечелиха делото срещу България и сега ще трябва да им броим близо 20 000 евро обезщетения за неимуществени вреди и разходи.Само през 2001 г. в Европейския съд за правата на човека в Страсбург са подадени 478 жалби от български граждани. От тях 232 са отхвърлени като недопустими, а по останалите съдът е поискал становището на правителството, за да прецени дали да им даде ход. В момента срещу България има 83 висящи дела и се очаква до края на година съдът да се произнесе с решение по 32 от тях. От 1992 г., когато станахме член на Съвета на Европа и признахме Европейския съд за правата на човека, България е осъждана единайсет пъти и е платила обезщетения в размер на 70 000-100 000 евро. Досега в Страсбург са получени около 2000 български сигнала, но като допустими са признати едва едва 400 от тях. Засега. До ден днешен България не е печелила дело в Страсбург.Според сега действащото законодателство, държавата може да си възстанови страсбургския харчлък. Рецептата е простичка - чрез регресивни (т.е. обратни) искове срещу длъжностните лица, извършили или благословили престъпленията, за които сме осъдени от Европейския съд за правата на човека. ПредисториятаПред съда в Страсбург Даруиш Ауни Ал-Нашиф разказва следната история. Роден е през 1967 г. в Кувейт, но няма постоянно гражданство. Баща му, който умира през 1986 г. в Кувейт, е от палестински произход и също няма установено гражданство. Майка му е сирийска гражданка. Въпреки че е роден в Кувейт, а майка му е сирийска гражданка, Ал-Нашиф не може да получи кувейтско или сирийско гражданство. И в двете страни само потомците по мъжка линия на граждани на тези държави могат да получат съответното гражданство.До 25-ата си годишнина Ал-Нашиф е живее в Кувейт, където завършва средно образование. През 1992 г. се жени за Хетам Ахмед Рашид Салех, чиито родители живеят в Йордания. Според Ал-Нашиф, след Войната в Персийския залив много палестинци са изгонени от Кувейт, защото лидерите им са подкрепили нахлуването на Ирак през 1990 година. Напуска Кувейт заедно с жена си на 16 август 1992 г. и през Сирия пристига в България. Мотивите му са, че е търсел държава, в която да се установи. Избира България, защото тук съществували възможности за работа, има приятели и процедурата за узаконяване на пребиваването е относително лесна.Ал-Нашиф и съпругата му пристигат в София на 20 септември 1992 година. Той все още е със сирийски документ за самоличност (издаден на лице без гражданство), валиден до 1993 година. По-късно Ал-Нашиф подновява сирийския си паспорт в посолството в София, получава временно разрешително за пребиваване в България, а през февруари 1995 г. получава и постоянно разрешително за пребиваване в България. Междувременно, през 1993 и 1994 г., в София се раждат и двете му деца - Абрар и Ауни Ал-Нишиф.В края на 1995 г. Ал-Нашиф и семейството му се местят в Смолян, където той открива месарски магазин и цех за производство на безалкохолни напитки. НачалотоНа 14 януари 1999 г. полицейски служител в гр. Смолян докладва на началниците си за религиозната дейност на Ал-Нашиф и почти веднага Смолянската окръжна прокуратура образува дело. Два месеца по-късно (на 18 март) РДВР-Смолян изпраща доклад до Направление Документи за самоличност и паспортен режим в Национална служба Полиция с предложение разрешителното за пребиваване на Ал-Нашиф в България да бъде отнето.На 19 април заповедта (N63552) вече е факт. Издадена е на основание чл.40, ал.1, т.2 и чл.10, ал.1,т.1 от Закона за чужденците, предвиждащи отнемане на разрешителното за пребиваване на чужденец, който създава заплаха за сигурността или интересите на българската държава. Заповедта е изпратена в РДВР-Смолян с указание Ал-Нашиф да напусне страната в 15-дневен срок и е връчена на Ал-Нашиф на 27 април 1999 година.На 30 април 1999 г. всекидневниците Дума и Монитор публикуват причините за експулсирането на Ал-Нашиф: няма разрешение да преподава мюсюлманска религия, участвал е в незаконен религиозен семинар през 1997 г. и е свързан с фундаменталистката организация Мюсюлмански братя....На 9 юни 1999 г. Дирекцията на национална служба Полиция издава две заповеди за депортирането на Ал-Нашиф - за задържане и забрана за влизане на българска територия.В заповед N504 се казва, че Ал-Нашиф трябва да бъде депортиран на основание чл.42 от Закона за чужденците и затова той трябва да бъде настанен в Дома за временно настаняване на пълнолетни лица в София. В края на заповедта се казва, че, съгласно чл.47 от Закона за чужденците, решението не подлежи на обжалване. Със заповед N504 на Ал-Нашиф му е забранено да влиза отново на българска територия.Заповедите са връчени на Ал-Нашиф на 10 юни 1999 г. в смолянската полиция и в присъствието на адвоката му. После е задържан и прехвърлен в ареста в София. Още същия ден МВР тиражира съобщение чрез медиите, с което оповестява депортирането на Ал-Ташиф. Според него, През 1995 г. Ал-Нашиф е предприел стъпки с оглед откриване на религиозен център за изучаване на исляма. Това провокира значителна отрицателна обществена реакция, отразена в медиите, а намесата на държавните органи предотврати реализацията на проекта. През 1997 г. се провежда ислямски семинар в Нареченски бани с участието на Ал-Нашиф, който е обявен за незаконен и е прекратен от полицията... В края на 1998 г. и в началото на 1999 г. става известно, че Ал-Нашиф е преподавал Корана, като за целта са организирани групи от 10-15 деца, с финансовата подкрепа от фирма... Предприето е разследване, от което става ясно, че Ал-Нашиф се е занимавал с дейности, за които не е имал разрешение или квалификация. Поради това и съгласно разпоредбите на Закона за чужденците разрешителното му за пребиваване е отменено. Издадени са заповеди за депортирането му и за забрана на влизането му в страната, които са връчени на 10 юни 1999 година. Ал-Нашиф е прехвърлен в ареста в София и ще бъде депортиран...Условията в ареста са еквивалентни на условията в затвора. Арестантите са държани непрекъснато зад решетки и са могли да напускат килиите си само за ежедневната едночасова разходка и за ползване на тоалетна сутрин и вечер. Ал-Нашиф прекарва там 26 дни в пълна изолация.РазвръзкатаНа 10 юни 1999 г. компетентните власти забелязват, че той не притежава валиден международен документ са самоличност. На 14 юни 1999 г. от Паспортния отдел е изпратена молба до Министерството на външните работи за съдействие. Целта на съдействието е получаване на разрешително за пътуване на името на Ал-Нашиф от сирийското посолство в София. Документът е готов на 28 юни 1999 г., а на 4 юли 1999 г. Ал-Нашиф е качен на първия директен полет на Балкан до Дамаск. Съпругата и децата му напускат България на 29 юни и се установяват в Йордания при родителите на Салех. На 4 май 1999 г. адвокатът на Ал-Нашиф подава жалба срещу заповед N63552 (за отмяна на разрешителното за пребиваване) до Върховния административен съд и до МВР.МВР-жалбата е отхвърлена на 1 юни 1999 г. с мотива, че съгласно чл.47, ал.1 от Закона за чужденците заповед относно въпроси за националната сигурност не подлежи на преразглеждане.Делото за обжалване пред Върховния административен съд е предадено с решение на съда на Министерството на вътрешните работи с указания да приключи досието по делото. След това делото е предадено на Софийския градски съд (СГС), от чиято компетентност е било то. На 28 юни 1999 г. СГС на свое закрито заседание удовлетворява молбата на адвоката на Ал-Нашиф. С мотива, че заповедите, издадени съгласно Закона за чужденците, не подлежат на съдебно преразглеждане, когато пряко засягат въпроси от националната сигурност. В този случай обаче доказателства на МВР не подкрепят твърдението, че Ал-Нашиф застрашава националната сигурност или националните интереси. Решението на СГС е, че обжалването е допустимо и е необходимо да се проведе разглеждане на делото. С хастара навънНа 30 юни 1999 г. от паспортният отдел на ДНСП протестират решението на СГС и представят удостоверение N2701/30.06.1999 г., в което се казва че Ал-Нашиф е извършил действия срещу националната сигурност и интересите на Република България, състоящи се в незаконна религиозна дейност на територията на страната, посягайки върху националните интереси и правата на религиозни, етнически и малцинствени групи при опазване на националните и културните ценности и традиции.На 1 юли 1999 г. СГС на свое закрито заседание обръща становището си на 180 градуса и си признава, че Ал-Нашиф е враг на България и заплаха за националната сигурност. На 28 юли 1999 г. адвокатът на Ал-Нашиф подава жалба срещу решението на СГС пред Върховния административен съд. Делото завършва на 4 април 2000 г. и според решението на върховните съдии заповедите, издадени на основание чл.40, ал.1, т.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.1 от Закона за чужденците, не подлежат на обжалване и не трябва да бъдат мотивирани. В тях трябва единствено да се посочат законовите основания за издаването им. Тоест - Ал-Нашиф да си ходи...Делото в Европейския съд за правата на човека е заведено на 15 септември 1991 г., а на 20 юни тази година присъдата вижда бял свят. Решението на евромагистратите, прието с четири на три гласа, гласи, че България трябва да плати в срок от три месеца 17 000 евро обезщетение на Ал-Нашиф и двете му деца за нанесени неимуществени вреди, плюс 6500 евро съдебни разноски и разходи, направени от тримата по време на перипетиите им. Обезщетенията трябва да бъдат изплатени по курса евро-лев в деня на плащането, плюс 13.65% годишна лихва след изтичане на тримесечния гратисен период.

Facebook logo
Бъдете с нас и във