Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСЕ ОЩЕ НИКОЙ НЕ ЗНАЕ КАК ЩЕ ИЗГЛЕЖДА БЪЛГАРСКОТО ФБР

Историята с т. нар. българско ФБР взе да придобива... малоумни измерения. Само преди четири и половина месеца, в разгара на скандала между бившия министър на икономиката Румен Овчаров и бившия шеф на националното следствие Ангел Александров, премиерът Сергей Станишев ни в клин, ни в ръкав обяви, че ще предложи чрез специален закон да бъде структурирана чисто нова Национална агенция за сигурност, в която да влязат меверейската Национална служба Сигурност, военното контраразузнаване и Агенцията за финансово разузнаване.
На специална пресконференция за внимателно подбрани медии на 2 юни червеният министър-председател аргументира необходимостта от създаването на тази структура така: Смятам, че членството на България в Европейския съюз изисква засилване, в т.ч. структурно, на работата за укрепване на държавността, за борбата срещу корупцията, за да покажем още по-голяма ефективност. Националната сигурност, държавността, борбата срещу сенчестия бизнес, срещу корупцията са действително национален приоритет, а не приоритет на едно или друго министерство. Такава е практиката в много от европейските, а и не само в европейските, страни, обобщи премиерът Сергей Станишев.
Още преди правителствената пресслужба да публикува стенограмата от активното мероприятие в ИНТЕРНЕТ страницата на Министерския съвет и всеки да види какво точно е казал премиерът, капацитетите по национална сигурност се разделиха на три отбора.
Едни решиха, че трябва на всяка цена да оглавят новата служба, и започнаха така откровено да се подмазват, че се изкараха не само бащи и майки на бъдещата Национална агенция за сигурност, ами нейни... прабаби и прадядовци: в продължение на десетина-дванайсет години те предлагали на когото трябва да бъде създадена подобна структура, но само Сергей Станишев събрал необходимия кураж, ударил с юмрук по масата и посочил единствено верния път за ликвидиране на мафията и корупцията.
Във втория отбор се събраха страхливците, които без никакво колебание обявиха, че премиерът възражда бившата Държавна сигурност, защото новата структура ще бъде на пряко негово подчинение, куките от нов тип ще подслушват и ще следят когото си искат, а цялата информация ще бъде притежание на един-единствен човек - министър-председателя и лидер на БСП Сергей Станишев.
А в третия отбор се включиха откровените реваншисти, които - обладани от идеята, че премиерът наистина има намерение да възроди БСП като партията държава, без капка свян му препоръчаха да включи в бъдещата Национална агенция за сигурност още три структури: Националната разузнавателна служба, Военното разузнаване и несъществуващата все още данъчна полиция.
Като разумен млад човек, амбициран да продължи политическата си кариера и след изтичането на мандата на тройната коалиция (през лятото на 2009 г.), Сергей Станишев се опита да направи нещо изумително. Вместо да вземе нещата под свой контрол и отблизо да контролира разработването на проектозакона за Националната агенция за сигурност (НАС), той прехвърли тази отговорност на един екип от Министерския съвет и на група депутати от управляващото парламентарно мнозинство.
Като млад човек обаче, който е запознат с основните задкулисни процеси в БСП, но все още не познава неограничените възможности и бездънните интереси на вътрешнопартийните интриганти, Станишев сгреши. Или поне остави такова впечатление у широката публика, която на 18 септември разбра, че в Народното събрание е внесен такъв безобразен проектозакон за НАС, какъвто не би могъл да напише дори студент първокурсник в... Националната спортна академия, специалност Лечебна физкултура и масаж.
Около месец по-късно - на 10 октомври, въпреки че бе минал поне през две-три парламентарни комисии, същият този безобразен проектозакон за НАС бе приет безропотно от депутатите на управляващата коалиция на първо четене. От формална гледна точка обяснението на народните представители от БСП, НДСВ и ДПС за това безобразие бе логично: Националната агенция за сигурност трябва да заработи до края на 2007 г.; все още се чакат някакви материали от САЩ, които ще окажат безценна методическа помощ при конституирането на новата структура; по принцип първото четене на проектозаконите е формално (т.е. те се гласуват по принцип и в тяхната цялост), а същинската работа и стиковката между управляващи и опозиция започва след това.
От нормативна гледна точка всички тези приказки са пълен въздух под налягане, защото разпоредбата на чл.70, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е категорична: Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект в 7-дневен срок от приемането му, респективно от представянето му на председателя на Народното събрание. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от 3 дни.
Казано на по-простичък български език, депутатите от управляващото мнозинство трябваше да приемат на второ четене Закона за Националната агенция за сигурност най-късно на 31 октомври. По ред причини обаче това не се случи, така че второто четене на проектозакона за т. нар. българско ФБР е насрочено за 28 ноември.
Междувременно на 11 и 12 ноември (неделя и понеделник) депутатите от парламентарната Комисия по вътрешна сигурност си спретнаха изнесено заседание в Рибарица, на което трябваше да изгладят няколко основни противоречия помежду си, свързани с правомощията на Националната агенция за сигурност (НАС), със статута на нейните служители, с взаимоотношенията на НАС с МВР, следствието и прокуратурата и с бъдещето на Агенцията за финансово разузнаване като част от новата структура.
Това изглаждане продължи и в сряда (14 ноември) по време на редовното заседание на комисията, когато откъм парламента се разнесе една радостна новина (в буквалния смисъл на думата): служителите на бъдещата агенция ще са девоенизирани и ще бъдат разследвани и съдени не от военни, а от цивилни магистрати.
По някаква сляпа случайност Параграф 22 успя да се сдобие с един от последните варианти на проектозакона за НАС, в който са записани и абсолютно всички предложения, направени от народните представители след първото четене на бъдещия нормативен акт.
В интерес на истината, две трети от предложенията на опозицията звучат разумно, но те едва ли ще бъдат благословени от депутатите от БСП, НДСВ и ДПС. За сметка на това обаче почти сигурно е, че най-малко 90 на сто от идеите, предложени от червената фурия Татяна Дончева и Илко Димитров (НДСВ), ще бъдат претворени в членове, алинеи и точки. Първо, заради коалиционната дисциплина. И второ, заради привличането на Боян Българинов от Българския народен съюз (а с него и хората на Красимир Каракачанов, Стефан Софиянски и Анастасия Мозер) като съавтор на тези идеи.
Поне засега не е известно кой точно е вдъхновил Татяна Дончева, Илко Димитров и Боян Българинов да сътворят предложенията, които ще превърнат бъдещата Държавна агенция Национална сигурност (поне засега това е наименованието на новата структура) в нещо, което няма нищо общо както с първообраза си - щатското Федерално бюро за разследване, така и с българските представи за специална служба, обгрижваща националната сигурност на страната.
Със сигурност обаче може да се каже, че ако проектозаконът за ДАНС бъде приет окончателно в този му вид, догодина управляващите ще бъдат изправени пред изключително тежък избор, защото ще трябва или да прекроят закона из основи, или да ликвидират следствието, или да вкарат в ДАНС и Главна дирекция Борба с организираната престъпност, или да... повишат бъдещата все още агенция в структура с дознателски функции.
Поради липса на достатъчно място в момента е трудно да бъдат изброени и анализирани дори и най-причудливите (меко казано) предложения на Татяна Дончева, Илко Димитров и Боян Българинов. За сметка на това обаче председателят на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Николай Свинаров бе любезен да приеме човек на Параграф 22 и в рамките на половин час да му обясни, ако не друго - то поне основните моменти от философията на проектозакона за Държавната агенция Национална сигурност.
Така че днес даваме думата на т. нар. отговорни фактори, пък нашата позиция е ясна още от 12 юни, когато за пръв път писахме за т. нар. българско ФБР. Ако всичко около борбата с мафията и подкупните чиновници вървеше що-годе по закон и според изискванията на Европейската комисия, от създаването на такава структура нямаше да има никаква нужда.
Ако пък някой наистина искаше да създаде действаща и ефикасна структура за противодействие на организираната престъпност и корупцията, тя в никакъв случай нямаше да прилича на Държавната агенция Национална сигурност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във