Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСЕКИ БИВШ ПРЕМИЕР ПОЗНАВА МАФИЯТА ПО-ДОБРЕ ОТ ПРЕДИШНИЯ

По странна ирония на съдбата точно три десетилетия след оставката на Ричард Никсън заради аферата Уотъргейт, на 9 август 2004 г. (понеделник), експремиерът Иван Костов даде сърцераздирателно интервю за столичен всекидневник.Откъдето и да бъде погледната, медийната изява на бившия министър-председател е повече от впечатляваща. Най-напред той прави толкова прецизна дисекция на появата и развитието на организираната престъпност в България, сякаш сам е писал сценария: коя силова групировка ще работи с бившите куки от Държавна сигурност, коя ще работи с бившите милиционери и коя ще просъществува само година-две - за цвят.Освен това от всяка дума на г-н Костов си личи, че той и най-доверените му хора са били на ти или със самите мутри, или с техните кукловоди. Но от всичко най-ясно си личи, че Иван Костов е обграден със съветници, които му подливат вода и не желаят той да влезе в 40-ото Народно събрание догодина. Първата динена кора, която са му подложили, е свързана с твърдението, че в момента управляващите одържавявали престъпния бизнес. Иван Костов може и да не помни, но сделката със силовите структури, наречена опазване на гражданския мир, бе сключена през пролетта на 1997 г. от синия генерал Богомил Бонев - вътрешен министър във временното правителство на Стефан Софиянски и в първия кабинет на Иван Костов (до декември 1999 година).Какво се случи през този период отдавна е известно. Като се започне от разпределението и специализирането на подземна България, мине се през преливането на мръсните капитали в легалната икономика (основно чрез чуждестранни инвестиции в приватизацията, туризма и недвижимите имоти) и се стигне до узаконяването на кървавите им милиони чрез общински и държавни поръчки, концесии и търгове.Втората голяма неистина в интервюто на г-н Костов е свързана с живота и личността на Милчо Бонев (Бай Миле), застрелян на 30 юли в столицата. Според експремиера, не били верни писанията, че Бай Миле бил човекът за мокри поръчки на СИК и водел след себе си армия от мутри на СИК.Черпейки кой знае откъде първична информация, Иван Костов категорично заявява, че Бай Миле е човек, който винаги е осигурявал контрабандни канали чрез връзките си с органите на реда и Министерството на финансите.Ако информаторът на Костов е бившият шеф на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов, експремиерът трябва тутакси да се извини на данъкоплатците, че изобщо някога го е назначавал на този висок пост. Защото за всеки, що-годе запознат с историята на силовия бизнес, е известно, че Бай Миле до ранната зима на 1995 г. переше парите на ВИС чрез туризъм, а след това - на СИК. Именно той вкара висаджиите на Слънчев бряг по времето на Любен Беров (1993-1994), именно на него и СИК дължат стотиците декари по Южното Черноморие, купени по времето на Жан Виденов и Иван Костов (1995-2000 година).Колкото до твърдението, че Бай Миле и хората му не са се занимавали с мокри поръчки (т. е. - с убийства) - никой не знае дали е така, защото на бял свят не съществува нито едно следствено дело на тази тема.Известен цинизъм лъха от изреченията на Костов, свързани с бившия му шофьор Александър Ананиев, прострелян заедно с Бай Миле и оцелял по чудо. Сигурно е прав Костов, че човекът от немай-къде се е хванал да пази Бай Миле. Но след като е бил страхотен човек и прекрасен професионалист, защо премиерското сърце не се трогна още през 1998-2000 г. и СДС не прие закон за специалните служби? Ами сините направиха досущ като червените преди тях - предпочетоха да държат двете структури на хляб и вода, да пускат служителите им тихомълком да печелят на частния фронт и да осигуряват така желаните нерегламентирани контакти с обитателите на подземния свят?Има обаче и още нещо, което Иван Костов умишлено спести в откровеното си интервю - той е единственият висш държавник с двама шофьори, избрали кървавия хляб на бизнесмените с екзотични прякори пред тричавия държавен комат. Единият е раненият Александър Ананиев, а другият бе уволнен покрай скандала с радиоводещия Боби Цанков, атентатът срещу него на 2 юни 2004 г. и последвалата чистка в НСО! Доста интересна е и тезата на Иван Костов, че щурмуваците, които извършиха няколко убийства, са обучени в България, а в МВР познават добре почерка на убийците на Фатик, Стоил и другите.Смущаващо е бившият министър-председател да говори за най-известните сенчести бизнесмени, пратени в отвъдното, на малки имена. Досущ като народните певци, възпяващи подвизите на Чавдар войвода, на Петко войвода и т. н. Проблемът обаче не е защо синът на небезизвестния оръжеен трафикант и служител на Второ главно управление на ДС Исмет Тюркмен за г-н Костов ще е Фатик, а петролният бос на СИК - Стоил (става дума за взривения на 19 януари тази година Стоил Славов-Телето). Проблемът е защо г-н Костов забрави за биячите на първия си вътрешен министър Богомил Бонев, които през лятото на 1999 г. едва не направиха на решето трима души на яз. Искър, защото карали джетове не където трябва? И които през същото лято пребиха до смърт един човечец, осмелил се да им се пречка по пътя с вартбурга си?Защо ли г-н Костов не спомена за секретната база на тогавашното Бюро за оперативно издирване (днес Дирекция за оперативно издирване) край яз. Искър, където са ставали доста странни и не съвсем законни неща? И си замълча за шефа на въпросната група Е. Ж., който изненадващо замина в САЩ, защото тук трябваше да бъде обвинен в престъпления по служба?Много кураж се иска да обвини човек действащия министър-председател, главния секретар на МВР и директора на контраразузнаването в покровителстване и национализиране на организираната престъпност. Особено когато е вървял по същия път, но не му е стигнало времето да го извърви докрай.Това обаче е тема на друг разговор, на който съвсем скоро ще му дойде времето. И тогава ще стане ясно защо един бивш висш служител на Иван Костов от онова време се вози в джипа на покойния Косьо Самоковеца, защо нито едно от поръчковите убийства, извършени през 1998-2001 г., не бе разкрито и защо по легендарната спиртна афера, въртяна от 1994 до 1998 г., синята прокуратура образува през 1999 г. цели 40 следствени дела, пръснати из цяла България и спрени поради неразкриване на извършителя. А ставаше дума за 94 000 т чист спирт, от който могат да се произведат около 150 млн. бутилки водка, коняк, ракия или джин. Кой каквото обича.

Facebook logo
Бъдете с нас и във