Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСЕКИ Е НЕВИНEН ДО... НЕЕСТЕСТВЕНАТА СИ СМЪРТ

Ако човешката глава, намерена край с.Туден, Годечко, се окаже на хърватина Иван Може, ще се изправим пред поредния правосъден парадокс: обявеният от МВР за изпълнител на мокри поръчки чужденец бе оневинен от две съдебни инстанции, но аверите на простреляния Асен Петров-Шаки му отрязаха главата, защото е виновен.
Новината за зловещата находка край Туден бе поднесена като успешно развитие на разследването, започнало след отвличането на Иван Може на 23 февруари вечерта. Тя бе оповестена от директора на Националната полиция - главен комисар Валентин Петров, по време на съвместния му гастрол с шефа на сръбската полиция Милорад Симич в една частна телевизия във вторник (6 март). Формалният повод за появата им в национален ефир бе срещата на Асоциацията на директорите на полициите от страните в Югоизточна Европа (SEPCA), домакин на която бе Валентин Петров.
По някакво странно и зловещо стечение на обстоятелствата тази асоциация е основана през 2002 г. в гр. Пула (Хърватска), а главната й цел е да установи сигурност, стабилност и по-високо качество на живота на населението в Балканския регион). Горе-долу по това време част от членовете на т. нар. хърватска фабрика за убийства, сред които по-късно се нарежда и Иван Може, за първи път преминават българо-сръбската граница. Тяхната цел изглежда същата, но в далеч по-маломерни мащаби: да установят (за себе си) по-високо качество на живот, при това - в страна, която им предлага сигурност и стабилност (каквото и да означава това според тях).
Мнозина сигурно не са забравили, че 12-имата хървати бяха обявени от МВР за мощна международна група за поръчкови убийства на 6 септември 2004 г.: 38 дни след разстрела на Милчо Бонев-Бай Миле, пазарджишкия сутеньор Методи Маринков и четиримата бодигардове на сикаджията (30 юли), и една седмица след разстрела на столичния бандит Асен Петров-Шаки и полицая от Шесто РПУ-София - Кирил Живков. И то заради арестуването на Иван Може, който единствен не бе успял да избяга от България.
Доколко хърватинът е имал основание да бъде сигурен за живота си след оправдателната му присъда, произнесена от Софийския градски съд на 5 януари 2006 г. и потвърдена от Софийския апелативен съд на 22 декември 2006 г., е въпрос, на който може да отговори само той. Стига, разбира се, все още да е жив.
От друга страна обаче, ако той наистина е изключително опасен и високо обучен поръчков убиец, за какъвто все още го смята МВР, още на 22 декември през нощта той щеше да е събрал багажа си и да е изчезнал завинаги от милата ни татковина. А нямаше да се размотава насам-натам в продължение на два месеца, за да цъфне на 23 февруари вечерта в кръчмата Сливнишки герой, където веселбата по случай рождения ден на смъртния му враг Йосиф Йосифов-Йоско върви с пълна сила още от обед. И то не как да е, а с ореола на телевизионен герой, когото цял ден медии, ченгета, магистрати и адвокати одумват заради изключително трогателното му интервю в един частен национален тв-ефир.
Какво точно се е случило на 23 февруари през нощта в джипа на Йоско, по време на едночасовата му разходка с Иван Може и край фаталния жп прелез, където доволно пребитият хърватин е бил изхвърлен (по думите на Йоско и хората му), може само да се гадае. Факт обаче е, че на 4 март хърватинът... възкръсна под формата на зловеща находка: отрязана, обгорена и оглозгана от хищници човешка глава, по която са открити две огнестрелни рани - в областта на челюстите и в лявото око.
Какво се случи оттук нататък е прекалено известно, за да бъде преразказвано наново. Дали въпросната глава приживе е била върху рамене на Иван Може, или ще се окаже, че е чужда - би трябвало да научим в най-скоро време. Така че единственият актуален въпрос в момента, според нашето скромно мнение, звучи така: Кой би могъл да изпари така безследно Иван Може и каква полза би имал от това?
На пръв поглед версията, че това е работа на Иван Може и на неговите бойни другари, изглежда несъстоятелна. Както обаче личи от другия текст на страницата, потъналите в неизвестност хърватски килъри има за какво да се притесняват: през есента Роберт Матанич ще бъде докаран в София, за да отговаря на много и все сериозни въпроси, свързани с българския етап от живота му.
Колкото до ролята на Може в случая, тя може да бъде описана само с две-три изречения: възможно е неговото оневиняване да е резултат от сделка с полицията и прокуратурата по следната схема: държавното обвинение не протестира оправдателната му присъда пред Върховния касационен съд, а по-късно хърватинът става ключов свидетел срещу Матанич.
Втората версия - убийството на Иван Може е дело на Йоско и хората му, звучи правдоподобно, но... издиша поне в едно направление. Ако те искаха смъртта на хърватина, щяха да го направят както знаят и както могат: разстрел с пистолет или автомат - по тъмно и пред блока, в който живее хърватинът, или пък с бомба в колата му. Така че хем всички да знаят, че те са отмъстили за Шаки, хем никой да не може да докаже вината им. А не да разговарят с него пред свидетели, да се похвалят, че са го набили, а накрая - ни лук яли, ни лук мирисали - с гордо вдигнати чела да посрещат полицаите, които идват да ги арестуват.
Третата версия звучи най-екзотично, но за сметка на това никой в България досега не е пожелал публично да я обяви за налудничава. Според информация на хърватски медии, малко преди изчезването на Иван Може, той е бил засечен в Сливница в компанията на... няколко полицаи. Които много добре познавали манталитета и навиците на Йоско, прекрасно са знаели как ще приключи миролюбивата му разходка с хърватина и просто са се възползвали от ситуацията. И с един удар хем са отмъстили за смъртта на своя колега Кирил Живков, хем веднъж завинаги са се отървали от дългогодишния си професионален проблем, наречен Бандата на Йоско.
Така че интересното предстои и наесен наистина ще падне голямо броене. Ако не на пилци, както гласи народната поговорка, то поне на... хърватски килъри.

Facebook logo
Бъдете с нас и във