Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСЯКО НОВО НАЧАЛО РАЖДА ПРЕДИМНО... СКЕПТИЦИЗЪМ

Г-н Свинаров, защо трябваше на 11 и 12 ноември да биете път до Рибарица, вместо да си работите на спокойствие в София?
- Преди време, когато приемахме закона за досиетата, направихме едно изнесено заседание в Трявна и поработихме десетина-петнайсет часа, без да се разсейваме. Подобно нещо в София е невъзможно да стане, защото хората са толкова заети, че поседят час-два в комисията, след което започват да вършат друга работа. Така че, когато трябва да се събере мнозинство за по-дълъг период от време, изнесеното заседание е най-подходящият начин това да се случи.
И за колко време успяхте да задържите необходимото ви мнозинство в Рибарица?
- Там работихме десетина часа нон стоп в неделя и няколко часа в понеделник сутринта, така че успяхме да приключим онова, което можеше да бъде приключено на този етап от работата по закона.
А по кои текстове от проекта успяхте да съберете мнозинство?
- По-лесно ще ми бъде да кажа по кои не събрахме мнозинство...
Няма проблем...
- Имаше три основни групи въпроси, по които не успяхме да постигнем необходимото съгласие, но две от тях ги изчистихме по време на редовното заседание на комисията в сряда (14 ноември - бел. ред.). Първият въпрос, по който в Рибарица не се разбрахме, бе за статута на служителите в Държавната агенция Национална сигурност, т.е. дали те да са военизирани, или да бъдат цивилни, дали да се прилага основно Законът за отбраната и въоръжените сили, или Законът за държавния служител. В сряда обаче този проблем беше решен и ние възложихме на работната група по проектозакона да разработи статута на служителите в ДАНС въз основа на разпоредбите на Закона за държавния служител.
С други думи, военните контраразузнавачи също свалят пагоните, така ли?
- Точно така. По този въпрос имаше изключително много спорове, но накрая всички се обединихме около идеята, че не може преди година и половина да девоенизираме служителите от специалните служби по националната сигурност, пък сега да ги военизираме наново. Това е трайна европейска практика, която у нас бе възприета с едно малко изключение - военното контраразузнаване. Ние обаче преценихме, че отстъпление от тези принципи повече не бива да има...
Това е хубаво, но няма ли да има проблеми в бъдеще, след като цивилни контраразузнавачи ще трябва да разследват структури на въоръжените сили?
- Ако техният статут бъде разписан ясно и недвусмислено, няма никакъв проблем цивилните ВКР-служители да имат достъп до военните поделения, да получават необходимата им информация и да разследват офицери и сержанти. Вижте, основната причина за брожението сред военните контраразузнавачи е друга: военизирането придава един по-благоприятен статут на служителите. Като тръгнем от заплатата, минем през отпуските и стигнем до социалните придобивки и надбавките за прослужено време, дрехи и т. н.
Значи цялата история е била заради привилегиите?
- Не съм сигурен, че това е най-подходящата дума, но за сметка на това искам да успокоя всички, че макар и девоенизирани, ВКР-служителите ще запазят всички досегашни придобивки. Нещо повече - мисля, че бъдещият им статут ще е по-благоприятен от статута им по Закона за отбраната и въоръжените сили.
Вторият конфликтен въпрос бе за бъдещето на Агенцията за финансово разузнаване (АФР). Трябва ли тя да премине в ДАНС като дирекция, или не трябва. Имаше страшно много спорове, защото проблемът наистина е сериозен: от една страна, АФР има оперативно-издирвателни функции, но от друга страна, има и контролно-надзорни функции. Част от тези функции задължително трябва да останат в правомощията на финансовия министър.
Добре, но нали никъде по света финансовото разузнаване не е извън Министерството на финансите?
- Това също е теза, която не отговаря на истината. Ние проверихме каква е практиката в страните членки на ЕС и установихме, че практиката е... различна. В десетина държави финансовото разузнаване е обособено като отделна дирекция към Министерския съвет, какъвто е случаят с новата агенция. Така че няма никакъв проблем финансовото разузнаване да премине в ДАНС, а министърът на финансите да запази част от досегашните си приоритети и да продължи да работи с АФР.
Третият ключов въпрос, по който не успяхме да постигнем мнозинство, се оказаха същностните промени, които трябва да бъдат направени с преходните разпоредби на проектозакона за ДАНС в шест или седем закона главно по отношение на това кои правомощия трябва да останат при министъра на финансите, кои трябва да се прехвърлят на председателя на новата агенция и кои да бъдат вменени на директора на Дирекция Финансово разузнаване в ДАНС.
Така че работата по статута на финансовото разузнаване и за разпределението на досегашните правомощия на финансовия министър продължава и аз се надявам, че до 28 ноември тези промени ще бъдат приети от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, за да може проектозаконът за ДАНС да влезе в пленарната зала за второ четене.
Кое наложи да се променя чл.194 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК)? Става дума за предложението, според което Националната следствена служба няма да работи по досъдбените производства, образувани по материали на ДАНС, срещу депутати и министри, както и за престъпления, извършени от българи зад граница? Защо този тип производства ще бъдат възложени на прокуратурата?
- Това бе един от най-спорните въпроси и на заседанието в Рибарица, и на заседанието в сряда. Тук става въпрос за следното: след като по закон прокурорът има разследващи функции, можем ли ние да му ги вменим като задължение чрез преходните разпоредби на закон за създаването на нова структура. Въпреки че комисията се оказа много разделена по този въпрос, ние все пак решихме, че в това няма нищо лошо, защото има и второ четете, по време на което депутатите също ще кажат тежката си дума.
Какво ще се случи в пленарната зала е ясно...
- Въобще не е ясно, защото управляващите също са разделени по този въпрос, а и няма политическо решение, което те да изпълняват по време на второто четене.
Добре, но не се ли получава нещо странно? От една страна, в сряда сутринта Висшият съдебен съвет одобри проекта за ремонт на НПК, според който правомощията на Националната следствена служба ще бъдат увеличени, като им върнат престъпленията, извършени от и срещу малолетни и непълнолетни. А още същия следобед вие решавате да орежете правомощията на следствието в друга посока: като му забраните да се занимава с материалите на ДАНС и с престъпленията, извършени от депутати и магистрати.
- С тези промени ние не вземаме нищо от следствието, защото когато прокурорът разследва, той очевидно ще прави това с помощта на следователи и дознатели.
Не е точно така, защото в момента тези престъпления са от изключителната компетентност на следователя. А сега вие ги прехвърляте на прокурора, който има право в определени случаи да възлага отделни действия на следовател. Тоест работата вече ще опира само и единствено до желанието на прокурора...
- Да и това е нормално, защото от прокурора зависи кое престъпление ще бъде разследвано от следовател и кое - от дознател.
Не е съвсем така, защото в този тип разследвания дознателите нямат никакво място.
- Всъщност, това реши комисията, пък дали то ще мине през пленарната зала... ще видим.
Кое все пак наложи думата следовател да бъде заменена с думата прокурор?
- Нашата идея беше същата като на Висшия съдебен съвет: да осигурим на следствието допълнителна работа, защото в момента то не е натоварено.
Но как му осигурявате работа, като му отнемате и предпоследните два процента от случаите, които трябва да разследва? Тоест оставяте му само престъпленията срещу мира и човечеството?
- Да, ние повишаваме отговорността на прокурора и сме наясно, че тези отделни случаи ще са масова практика. Може да не звучи много коректно, но това е факт.
А смятате ли, че прокуратурата има капацитет да поеме такъв тип дела?
- Не смятам, че има капацитет, но не смятам и че тепърва тя трябва да изгражда такъв капацитет. Затова казвам, че мнозинството от делата по материали на ДАНС, срещу хора с имунитет и за престъпления на българи зад граница ще бъдат възлагани от прокуратурата на следствието.
Какъв тогава е смисълът от това предложение?
- Правим опит да ангажираме обвинението в пряко участие при разследването на престъпления с особена степен на обществена опасност. Това е идеята...
Нещо не разбирам. Защо вие ще правите някакви опити, след като на прокуратурата това й е основното задължение по закон?
- Това не й е задължение по закон, а право. А ние се опитваме правото да го превърнем в задължение. И който не приема този наш опит за коректен... така да бъде.
Добре, друг въпрос. Ако този закон мине в сегашния му вид и на второ четене, ще ви повярва ли някой, че новата агенция и МВР няма да дублират функциите и правомощията си?
- Първо, в дублирането на функциите и правомощията няма нищо страшно и лошо. МВР ще продължи да носи своята отговорност за националната сигурност наравно с бъдещата все още агенция. Всичко да бяхме взели от вътрешното министерство, т.е. да бяхме оставили в него само полицията и пожарната, полицията пак отговаря за националната сигурност. Така че аз не се плаша от теоретичното дублиране на функциите. По-важно е съвместните инструкции, които вътрешният министър и председателят на агенцията ще подпишат, да бъдат разработени така, че никога повече да не ставаме свидетели на трагедии като Белите брези през зимата на 1994 година. И другото, което също е много важно, искрено се надявам, че тези инструкции ще изключат и евентуалното противопоставяне на МВР и ДАНС.
Г-н Свинаров, кое наложи Държавната агенция Национална сигурност също да има звено за криптографска защита и да се занимава с информационните потоци между България и дипломатическите мисии по света?
- Проблемът с МВР-дирекцията Защита на средствата за връзка беше един от основните, както и проблемите с използването на специализираните дирекции Оперативно-техническа информация (ДОТИ) и Оперативно издирване (ДОИ). В крайна сметка обаче постигнахме разумния компромис: МВР запазва ДОТИ и ДОИ, а агенцията ще изгради свои собствени звена за прилагане на специални разузнавателни средства и външно наблюдение. Това се наложи, защото по този начин се елиминира дори и най-малката възможност за противоречие между службите.
Какво имате предвид?
- Няма да давам драстични примери от рода на Ако службите при вътрешния министър започнат да разследват премиера или ако службите към премиера започнат да разследват вътрешния министър...
Би трябвало службите към министъра на вътрешните работи да разследват и самия министър, ако се наложи, но това е тема за друг разговор май...
- Е, понякога това е и доста масова практика, но основната ни логика е друга: всяка структура, която се занимава с разследване на тежки престъпления, трябва да разполага с техническа възможност да изпълнява тези свои задължения.
Значи Дирекция Защита на средствата за връзка също остава в МВР...
- Не, не остава, а преминава изцяло в Държавната агенция Национална сигурност. Или поне така смята парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Добре, а кой точно ще прави разликата между организирани престъпни действия, застрашаващи националната сигурност, и между обикновените престъпления на мафията? Тоест кой и по какви критерии ще решава кои случаи са от компетенциите на ДАНС и кои ще останат за разследване от полицията?
- Това е една много трудна преценка и аз не искам да се връщам към американските филми, в които на дадено местопрестъпление идват агентите на ФБР и казват на шерифа или полицейския началник: Оттук нататък сме ние... Може би ще прозвучи малко грубо, но такъв паралел може да бъде направен. В същото време обаче със сигурност ще има и случаи, в които новата агенция, МВР и останалите структури на държавата задължително ще трябва да работят заедно. Ето защо въвеждането на някакви критерии за разделяне на престъпленията не бива да се прави предварително, защото това крие доста опасности.
Има редица проблеми, като международния тероризъм, например, които са общи задачи на всички служби. И тук е волята и координиращата функция на министър-председателя, който като водач на правителството отговаря за вътрешната и външната политика на страната. Така че трябва да има координация между службите. Тя обаче не трябва да бъде залагана в законовите текстове, а трябва да се извърши със съвместните инструкции, за които говорихме преди малко.
Добре, а защо не извадихте и ГДБОП от МВР?
- Много въпроси могат да бъдат зададени още. Защо например двете разузнавателни агенции не са в ДАНС? След като има немалко държави, в които разузнаването и контраразузнаването са под една шапка? Главното, според мен, е друго: при всички положения преминаваме към една много сериозна реформа в службите за сигурност. Скептиците също не са малко и това е съвсем естествено, защото не всяка реформа се увенчава с успех.
Значи, доколкото съм схванал правилно, Държавната агенция Национална сигурност остава специална служба в класическия смисъл на това понятие, нали!?
- Разбира се, защото тя обединява контраразузнавателните структури на страната, плюс Агенцията за финансово разузнаване.
Има ли някъде специални служби с полицейски правомощия?
- По света има, но ние сме категорични, че единственото полицейско правомощие на ДАНС е задържането за 24 часа. И още нещо - служителите в агенцията няма да имат и дознателски правомощия. Така че те няма да обискират и няма да изземат веществени доказателства.
А заличихте ли онзи абсурден текст в проектозакона, според който, ако за някой бъдат събрани достатъчно данни, че се кани да извърши престъпление срещу националната сигурност, служителите на ДАНС трябва да го привикат и да го предупредят, че знаят за намеренията му?
- Не твърдя, че всички текстове в проектозакона са прецизирани до съвършенство, но смятам, че публичният дебат ни позволи да изчистим до голяма степен спорните моменти и откровените недоразумения. Колкото до споменатата от вас разпоредба, тя категорично звучи абсурдно, защото функциите на ДАНС не са предупредителни, а оперативно-издирвателни.
Г-н Свинаров, вярно ли е, че според проектозакона с информацията на ДАНС ще разполага само премиерът, а пък президентът и председателят на парламента са външни потребители?
- Не, не е вярно, защото тримата едновременно ще получават еднакъв обем от информация.
Кои тогава са тези външни потребители, които така разпалват въображението на част от корифеите по национална сигурност?
- Единствено сродните служби на държавите членки на ЕС и НАТО, както и специалните служби на държавите, с които България е сключиха съответните договори.
Сигурен ли сте?
- Абсолютно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във