Параграф22 Weekly

Съдът на ЕС:

Всички държавни органи са отговорни за вреди

S 250 12206345 b642 47e0 9cc9 e6664cf524a5

Покрай еуфорията от новината, че държавата най-вероятно ще бъде принудена да обезщети банковите клиенти  заради забавеното с шест месеца изплащане на гарантираните им влогове от затворената Корпоративна търговска банка (КТБ), малцина се усетиха, че предстои да стане ясно и друго: ще могат ли българите да съдят държавата си и за вредите, причинени им от калпаво законодателство, когато то е в разрез с европейски правни норми. И как ще се търсят обезщетения за вреди, нанесени  от съдилищата - включително и върховните - при какви условия, по какъв ред и по кой закон?

Този отговор вероятно няма да дойде наготово от Съда на Европейския съюз (СЕС), който ще решава казуса с КТБ. Ще трябва да го кажат нашите върховни съдилища, пред които той вече е поставен. Но това ще стане, след като съдът в Люксембург се произнесе по казуса за  вложителите в КТБ.

Да припомним историята. Още през 2015 г. Висшият адвокатски съвет поиска от двете върховни съдилища - Върховния касационен и Върховния административен съд, да се произнесат  как гражданите ще могат да съдят органите на законодателната и съдебната власт за вреди, когато е нарушено европейското законодателство. Защото в момента липсва всякаква яснота как трябва да се случва това. А "липсата на вътрешен нормативен ред или на тълкувателно решение води до ефективност и илюзорност на съдебната защита на гражданите, чиито права, произтичащи от правото на ЕС, се нарушават от българската държава", категорични бяха адвокатите.

Въпросът им бе продиктуван от няколко конкретни съдебни производства, едното от които се води едновременно срещу парламента и ВКС. В продължение на години обаче съдилищата в страната спориха кой съд трябва да ги гледа, по кой закон да се движат процедурите - дали по Закона за отговорността на държавата, или по общия ред на Закона за задълженията и договорите, и как трябва да става това. Тези дела и до ден днешен не са решени и чакат.

Именно заради тези спорове се стигна до образуването на общото за ВАС и ВКС Тълкувателно дело 2 от 2015 година.

Междувременно дойдоха и казусът "КТБ", и последвалата лавина от жалби на вложители срещу БНБ, които се завъртяха в същата порочна въртележка на споровете между съдилищата и липсата на ясна правна уредба. И тези хора ги подмятаха от един съд в друг  с години. Но единствено  за пореден път  стана  ясно, че държавата удобно не е предвидила правна уредба,  по която гражданите да могат да предявят претенции за вреди пред цял куп институции.

Тогава една съдийка от Варненския административен съд се реши да сезира Съда на ЕС в Люксембург с казуса на вложителите в КТБ и попита дали нашето законодателство е съобразено в достатъчна степен с европейското и дали БНБ не е нарушила европейски норми, забавяйки изплащането на гарантираните влогове. А върховните съдии от ВКС и ВАС решиха да спрат тълкувателното дело, образувано първоначално само с въпроса по кой ред може да бъде съден парламентът и ВКС. И да изчакат да видят какво ще каже СЕС по казуса "КТБ". Защото част от поставените пред СЕС въпроси съвпадат с тези, на които се очаква отговор и по тяхното тълкувателно дело.

Всъщност отговорът, който ще дойде от СЕС, е ясен: съдът в Люксембург многократно е постановявал, че няма никакво значение кой е органът на държавата членка, чието действие и бездействие е довело до нарушаване на европейските норми - всички носят отговорност за вреди.  "В международното право държавата, която носи отговорност за нарушение на международните си задължения, се разглежда като едно цяло, независимо от това, дали нарушението, което е довело до вредата, се дължи на законодателната власт, на съдебната власт или на изпълнителната власт. Този принцип трябва да се прилага още повече в правовия ред на общността, тъй като всички държавни органи, включително и на законодателната власт, са длъжни при изпълнение на техните задачи да се съобразяват с правилата, установени от общностното право, които пряко уреждат положението на лицата..."

С две думи, СЕС казва, че не само парламентът, но и съдилищата, включително и върховните, трябва да могат да бъдат съдени за вреди, които причиняват с действията или с бездействието  си. А  държавата е длъжна да създаде ред, по който да става това. Впрочем  тази логика би трябвало да важи не само при нарушения на общностното право, но и на националното законодателство.

Такъв специален ред у нас обаче все още няма, макар че правните стандарти на ЕС са добре известни от години. А всички опити да се "пробие" тази липса  засега удрят  на камък.

Но очевидно няма да бъде така още  дълго. Защото според генералния адвокат Дж. Кокот, който вече представи своето становище по "казуса КТБ" пред Съда на ЕС в Люксембург, "правото на Съюза предвижда, че задължението за поправяне на вредите съществува във всичките хипотези за нарушаване на правото на ЕС от държава членка, при това независимо кой е публичният орган, извършил нарушението или който по принцип носи отговорност за поправянето на вредите..." А как ще се достига до това обезщетяване е проблем, който трябва да си реши държавата членка. Но в съответствие с правото на ЕС. И   е задължително да го направи...

Сега се чака самото решение на Съда на ЕС. След което ще започне и обратното броене за тълкувателното дело на ВКС и ВАС. А и за парламента - защото далеч по-нормално изглежда точно законодателят да даде правила, вместо да чака съдиите да тълкуват липсата им...

 

Нови промени в ЗОДОВ

През седмицата група депутати от БСП внесоха в Народното събрание изменения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Една от ключовите промени, които се предлагат, е да се запише изрично в закона, че държавата ще плаща обезщетения за вреди и когато те са нанесени от отменени или нищожни подзаконови нормативни актове. През 2016 г. Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд зае становище, че такива вреди няма да се възмездяват. Решението обаче бе прието с внушително количество особени мнения от съдии, които не бяха съгласни с него, то породи твърде разгорещена полемика сред юристите и така и не успя да убеди в справедливостта си обществото.

Друга важна промяна е и разширяването на възможностите за гражданите да търсят обезщетение по ЗОДОВ за нарушения не само на някои, но на всички права, гарантирани им от Европейската конвенция за правата на човека.

"Надявам се колегите и от другите парламентарни групи да подкрепят промените, макар че очаквам да има твърде остри дебати по предложението. Нашата цел е да разширим обхвата на Закона за отговорността на държавата, да дадем повече възможности за хората да защитават правата си и да търсят овъзмездяване, когато те са нарушени", казва един от вносителите Пенчо Милков. И дава пример: в България се водят в пъти по-малко дела за нарушения на права по Европейската конвенция за правата на човека, отколкото в Румъния - там ги изчисляват в хиляди. "Защо само две-три хипотези от ЕКПЧ да са предмет на защита в България по този специален закон? Защо ако са ти нарушени други права по конвенцията - извън правото на справедлив процес, извън забраната за изтезания или незаконния арест,  да не можеш да предявиш иск и да търсиш обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вредите, които са нанесени? А разликата между възможността да търсиш овъзмездяването на вредите по общия ред и по облекчения в ЗОДОВ е чувствителна - най-малкото защото по специалния закон не се заплащат 4% държавна такса върху материалния интерес. За мен е важно, че законът трябва да се съобразява с обществените отношения - видно е, че в последните години гражданите търсят начини да реализират правата си, затова търсим начин как да разширим обхвата на закона, за да им дадем такава възможност...", казва Милков.

Но на въпроса дали ЗОДОВ ще бъде дотам разширен, че да предвиди и отговорност на законодателя за вреди, отговаря лаконично: "Това е въпрос  толкова сложен, колкото и този за пряката конституционна жалба. И поне на този етап не съм готов да дам прогноза кога, дали и как ще се случи това..."

Facebook logo
Бъдете с нас и във