Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Всички срещу истината в делото Цонев, Сантиров, Попов

Че е в ход свирепа кампания за смачкване на едно от най-показателните за вилнеещата в съдебната система корупция дела - процеса срещу Николай Цонев, Тенчо Попов и Петър Сантиров, Параграф 22 предвиди още в средата на миналата година. Но че ще се стигне до самодейност от страна на съда, от която всички участници онемяха, не е лесно за прогнозиране. Поредният принос към абсурда, наречен българско правораздаване, беше направен във вторник (1 февруари) в поредното заседание по делото в Софийския градски съд (СГС). На искането от страна на защитата за назначаване на експертиза председателят на състава Иван Коев надскочи себе си и всички останали, решавайки да назначи експерти от чужбина. С крайно съмнителни и противоречащи си аргументи и без никоя от страните в процеса да го иска.
Така поредният ход на защитата за разколебаване на обвинението за даване на подкуп от 25 000 лв. срещу бившия министър на отбраната Цонев, бившия главен секретар на финансовото министерство Попов и съдията от същия съд Сантиров беше възнаграден с неочакван подарък. Оказа се, че съдията Коев е толкова загрижен за изясняване на истината, че ще търси специалисти зад граница, които да извършат техническата и почерковата експертиза на СРС-та по делото. Именно те сочат безпогрешно корупционната схема, в която Цонев предлага пари на следователя Петър Петров, за да оправи делото за злоупотреби при разширението на нашумялата армейска комуникационна система Странджа-2. Цонев, Попов и Сантиров бяха задържани при специализирана полицейска акция на 1 април миналата година в столицата. Спецполицаите задържаха Цонев във ВМА след лека операция на носа, Попов беше спипан в офис на бул. Патриарх Евтимий, докато предаваше на следователя Петров сумата от 20 000 евро, а Сантиров усети белезниците на ръцете си в дома си в кв. Гоце Делчев.
Решението на съдебния състав председателят му Коев обясни с необходимостта доказателствата да бъдат проверени с експертиза, в чиято независимост и професионализъм вярва. Според него списъкът с вещи лица на Софийския градски съд, който е и най-дългият у нас, не предлагал подобни. В същото време Коев твърди, че в проведените от него неформални разговори с експерти от същия този списък те заявили своето нежелание да изготвят експертизите. Хората не искат
да влизат между шамарите.
В неофициален разговор те изразиха нежеланието си да се ангажират като вещи лица поради опасение от евентуален натиск или уволнение от структурите, в които работят, обясни той на поддържащия обвинението прокурор Божидар Джамбазов.
Как така експертите ги няма, но пък Коев дори е разговарял с тях, здравият разум не може да проумее. Нещо повече - от думите на Коев излиза, че самият той познава тези експерти и преди да разговаря с тях, е бил убеден, че те са достатъчно подготвени за подобна задача. Джамбазов протестира енергично срещу своеволието на съда, но протестът му не бе взет предвид. Прокурорът настояваше, че става дума за хипотетични и недоказани твърдения за страх и зависимост предвид факта, че списъкът с експертите е одобрен от Софийския градски съд. Джамбазов не скри гнева си и пред медиите след края на заседанието, давайки да се разбере, че действията на съдебния състав са крайно подозрителни.
Извън взаимноизключващите се аргументи на съда ставащото повдига няколко ключови въпроса. Единият вече наболя покрай делото срещу групата на Маргините, когато цялата медицинска общност отказа да предостави специалисти, които да извършат съдебномедицинска експертиза, за да установят имат ли нещо общо с истината безкрайните заболявания на фамозните братя. Тогава обаче конкретните откази на лекари и шефове на болници бяха огласени и стана ясно кой как се измъква. Едни се оказаха болни, други - в отпуск, трети твърдяха, че не са компетентни. Хубавото е, че експерти все пак имаше, и се постави за пореден път въпросът за отговорността на вещите лица и крайната необходимост от приемане на закон, който да урежда цялостно дейността им. Сега обаче експертите хем ги има, хем ги няма, хем съдът ги оправдава, но пък наред с това говори от тяхно име и крие имената им. При това не е ясно каква процесуална стойност имат неформалните разговори на съдията Коев с тях.
На всички глупости, които забъркват тази главоблъсканица, може да се представят контрааргументи. Както стана ясно, първият от тях е признанието на Коев, че е разговарял с експерти, които обаче се страхуват. Задачата им е да отговорят на въпроса дали има монтаж на видео и звуковите файлове от СРС-та по делото, както и дали почеркът за искането и разрешаването на СРС не е един и същ. Последното искане защитата прави, защото разрешенията за подслушванията бяха дадени от съдилищата в Пловдив и Бургас, за се да заобиколи Софийският апелативен съд. Ако за всяка подобна задача трябва да се назначават експерти от чужбина, за правораздаване у нас не може изобщо да се говори. В случая проблемът с разчитането на СРС-тата по това дело се раздува с вятъра от скандала с изнесените в медиите записи, в които управляващите кадруват шуробаджанашки. За всеобщо удивление на цял народ, който разпозна безпогрешно гласовете на премиер, митнически шефове и депутати от ГЕРБ, в един момент се стигна до извода, че у нас нямало достатъчно възможности за изследване на записите.
Това обаче
е опашата лъжа.
Къде е логиката прокурорът по делото да настоява за назначаване на експерти от списъка към СГС, ако знае, че такива няма? От друга страна, законът дава възможност при необходимост да бъдат назначавани и експерти, които не са в този списък. А каквито и да са конюнктурните отношения между съдебната власт и МВР, няма сериозен довод срещу възлагането на почеркови и техническите експертизи на служители в Националния институт по криминалистика и криминология към МВР. След като там е натрупан дългогодишен опит и има апаратура, съдът не може произволно да се отказва от тази възможност. А в страна с относително развита звукозаписна индустрия, каквато е България, несъмнено има доста хора, които биха могли да се произнесат скърпен ли е разговорът между двама души, с чиито реални гласове може спокойно да прави съпоставка.
Другият голям въпрос е за продължаващата безтегловност и безконтролност на института на вещите лица. Няма закон, който да урежда дейността им, няма независим орган, който да упражнява контрол върху нея, липсва и единна професионална организация на съдебните експерти, която да въведе етични стандарти и да следи за спазването им. Не са уредени и основанията за заличаване от списъка на вещите лица, което би било санкция за проявена недобросъвестност, включително и с оправданието страх. Така въпреки законовото задължение експертът да даде заключение по възложената експертиза не е ясно какво следва, ако откаже да го направи. Съответно няма и кой да прецени основателен ли е отказът и ако не е, да наложи санкции. При отказ да приеме експертиза вещото лице у нас не носи и наказателна отговорност за възпрепятстване на правосъдието. Такава е предвидена само ако даде невярно заключение. И за да не им се налага да дават такова, експертите просто отказват да извършват определени експертизи.
Облагодетелствана от този колапс на експертната дейност в процеса, защитата на Цонев, Сантиров и Попов продължава да мачка основния свидетел на обвинението, следователя Петьо Петров. Наслаждавайки се на препирните между съд и прокурор, адвокатът на бившия военен министър Васил Василев поиска от съда да му бъдат предоставени копия от цели 17 прокурорски преписки, за които се подозира, че са водени срещу следователя. Откъде се взеха толкова много преписки срещу Петров само Василев си знае. Той дори цитира преписка, заведена от Върховната касационна прокуратура по сигнал от нотариус Борис Янков, който се оплакал, че следователят му искал пари. Справка за следователя беше поискана дори от РДВР-Враца за досъдебно производство за... кражба от павильон. И съдът мигновено откликна, решавайки да изпрати искане до Висшия съдебен съвет, който да информира за всички подадени до него сигнали за корупция срещу Петьо Петров с прякор Пепи Еврото.
За капак защитата на обвиняемите иска и цялата
налична информация в ДАНС
за следователя, искайки да докаже, че Петров е станал сътрудник и свидетел на държавата единствено за да се прекратят определени дела срещу него. А пък от МВР се иска да изпрати целия видеозапис от ареста на тримата подсъдими. Съдия надлежно предупреди ръководителите на двете институции - Цветан Цветанов и Цветлин Йовчев, че ако справките на бъдат изпратени до следващото заседание на 10 март, ще им бъдат наложени глоби от по 500 лева.
За евентуален чадър над следователя преди време подметна адвокатът на Попов, Константин Симеонов. Повод за това му дава шофьорска издънка на Петьо Петров от месец август. Следователят катастрофира с личния си Сааб, а дрегерът отчете 1.2 промила алкохол. Кръвната му проба обаче показа 0.2 промила и Софийската районна прокуратура отказа да образува дело, а Софийската градска прокуратура потвърди това решение. Според Симеонов пробата е взета 3 часа и 45 мин. след дрегера. Впрочем при забатачването на истината около СРС-тата предишните издънки на следователя имат второстепенна роля в полза на защитата, но пък са отлично средство за цялостна обработка на съда и най-вече на общественото мнение. При тази канонада от нови и нови доказателствени искания остава встрани произнасянето на инспектората към Върховната касационна прокуратура, че няма данни Петров да си е поискал рушвета, както твърди защитата на обвиняемите. А това е същественото в случая.
Че маймунджилъците и по това знаково дело ще попълнят златния фонд на българското беззаконие, личи по всичко. Основният свидетел Петров е човек с опит в разследването, но вече сигурно е убеден, че записаните от него разговори със СРС имат в България далеч по-висока публицистична, отколкото доказателствена стойност. От показанията на следователя става ясно, че Цонев ходел с няколко милиона, за да се оправя, защото се видял в чудо от дела. Първоначално преговорите със следователя водел Сантиров, после ги поел Попов. Може ли делото да се потурчи, питал Попов.Може!, отсякъл Петров. Преди това обаче заявил на Сантиров, че за по-малко от 50-60 хил. евро няма смисъл да го правим. Сумата ще е 100 бона, отсякъл, без да му мигне окото съдията. Уточнили също, че правилното становище на експертите ще струва двайсет отгоре. Това е целта! Въпросът е дори и да влезе в съда, да не могат да го осъдят, одобрил Попов. Финансовият експерт отбелязал обаче, че исканата сума е висока, понеже Цонев успял да смачка друго дело срещу него само срещу 30 000 евро. То е за 8 млн. лева. А това, което разследвам, е за 120, отрязал го Петров. И му подсказал, че най-добре за Цонев ще е да си вземе болничен лист и да не се явява на разпита, за който самият следовател го е призовал.
Остава да се запитаме кой ли майстор на съвременното българско слово би могъл да нагласи такива правдоподобни житейски диалози. А кой ли експерт не би ги изследвал правилно - за двайсет отгоре? И дали отказът му да поеме такава експертиза не струва на свой ред нещо отгоре?

Facebook logo
Бъдете с нас и във