Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСС БЕШЕ И СИ ОСТАНА... БОКСОВА КРУША

Много са безобразията, с които все още действащият състав на Висшия съдебен съвет ще остане в историята. Две от тях обаче категорично доказват хипотезата, че по време на почти 4-годишния си мандат две трети от кадровиците на Темида са се интересували единствено от собствения си властови уют.
Гордостта на Пенчев, унижението на Велчев
Неведнъж председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев се е хвалил (с основание), че смята за своя най-голяма заслуга приемането на първия Административно-процесуален кодекс (АПК) в историята на България, създаването на 28-те окръжни административни съдилища и провеждането на конкурс за избор на 268-ината административни съдии.
След битка, продължила повече от две години, на 29 март 2006 г. АПК бе приет и влезе в сила на 11 юли същата година. Съгласно неговите разпоредби, до края на календарната година ВСС трябваше да проведе конкурс и да попълни всички щатни бройки в новосъздадените 28 административни съдилища. А пък държавата (в лицето на правителството и областните управи) бе длъжна да им осигури подобаващи бюджети, подходящи сгради и съвременна техника.
След серия от задкулисни скандали и междуличностни боричкания (съпроводени дори с публикуване на обява менте за конкурса в Държавен вестник писменият изпит за административни съдии бе проведен на 29 септември 2006 година. От явилите се 947 кандидати до устно препитване се добраха 519 души, а след едноседмичния маратон, проведен от 6 до 14 ноември миналата година, се оказа, че ВСС ще трябва да избере 268 административни магистрати от общо... 512 юристи, минали успешно през ситото на конкурса.
На две поредни заседания (на 28 и 29 ноември 2006 г.) Висшият съдебен съвет успя да попълни щатните разписания в новосъздадените 28 административни съдилища. Тази процедура обаче също бе съпроводена с доста разправии, сред които една се откроява като... черна кръпка на бяла риза.
Става дума за назначаването на пловдивския магистрат Веселин Димитров за административен съдия, въпреки че срещу него има следствено дело за източването на бившата софийска стокова борса Илиянци през 1995-1997 година.
Оттук нататък не трябва да припомняме нищо друго освен няколко ключови дати, доказващи съвършено непоследователната кадрова практика на ВСС.
Делото срещу Димитров е образувано през 1998-а, като по вина на Столичната следствена служба и на Върховната касационна прокуратура през следващите шест години по него не е работено изобщо. През 2005 г. случаят е възложен на Националната следствена служба, а според събраните доказателства през 1998 г. Веселин Димитров е станал съдия, за да се облече с магистратски имунитет.
През лятото на 2005 г. Висшият съдебен съвет отстранява Димитров от длъжност до приключване на наказателното преследване срещу него с влязла в сила присъда.
През април 2006 г. обвинителният акт срещу Димитров е внесен в Софийския градски съд. А няколко месеца по-късно - през ноември същата година, Висшият съдебен съвет назначи същия този Веселин Димитров за... административен съдия с аргумента, че човекът бил си издържал успешно конкурса...
Онова обаче, заради което отделихме отново доста място на тази позната тема, е друго. Откакто бе приет новият Административно-процесуален кодекс (АПК), Висшият съдебен съвет нито веднъж не е протестирал публично, че докато правят реформа в административното правораздаване, депутатите от управляващото мнозинство системно погазват... българската конституцията.
Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.1 от основния закон, структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. От март миналата година (когато АПК бе приет от 40-ото Народно събрание) до ден днешен Висшият съдебен съвет не е обелил и дума за това, че управляващата коалиция създаде 28 административни съдилища, но по никакъв начин не иска да създаде и 28 административни прокуратури.
Нещо повече. Доколкото Параграф 22 е запознат с този проблем, още преди няколко месеца главният прокурор Борис Велчев е уведомил колегите си във ВСС, че БСП, НДСВ и ДПС категорично не желаят да приведат държавното обвинение в съответствие с конституционните изисквания. До този момент обаче кадровиците на Темида по никакъв начин не са доказали, че съдебната система и правовият ред в страната са по-важни от възможността да сключат сделка с управляващите и да удължат институционалния си комфорт поне до края на мандата си през декември 2008 година.

Ремонт, по-голям от закона
Направи добро и го хвърли в морето. Тази простичка житейска истина не бе осъзната от членовете и на този ВСС, защото вместо да оглавят бунта на магистратите още преди година и половина, те предпочетоха да си замълчат и страхливо да съзерцават докъде точно ще стигнат амбициите на управляващите в стремежа им да обяздят съдебната система.
Въпреки дебатите, продължили около четири месеца, през март 2006 г., депутатите от БСП, НДСВ и ДПС сътвориха нещо уникално: за първи път в най-новата история на България те приеха два конституционни текста, с които уредиха правосъдния министър с персонални правомощия не само да се бърка в работата на независимата съдебна система, но и да я контролира. Става дума за разпоредбите на чл.130а, т. 2 и т. 3 от основния закон, според които министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт и може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи.
През ноември 2006 г., вместо да благодарят на Висшия съдебен съвет за великодушието, управляващите стовариха върху главите на магистратите нова тесла: с четвъртия ремонт на конституцията те създадоха към Висшия съдебен съвет инспекторат, чиито членове ще се избират от Народното събрание (т.е. от управляващото мнозинство).
Четвъртата поправка в конституцията е необходима, защото все още не сме постигнали онази ефективност на съдебната система, която обществото иска. С формалното създаване на инспекторат към Висшия съдебен съвет обаче се съмнявам, че тази ефективност ще бъде постигната. Така че се надявам на тази нова структура да й бъдат дадени по-специални правомощия, които няма да се припокриват с правомощията на Инспектората към Министерството на правосъдието. В противен случай смятам, че поправката е безсмислена, заяви миналата есен председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев.
Председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров твърдо застана на същата позиция, а управляващото мнозинство не само чу двамата висши магистрати, ами... доразви тезата им съвсем творчески. В смисъл такъв, че бъдещият Инспекторат към Висшия съдебен съвет вече има право да проверява всички наказателни производства, независимо от това, дали са приключили с влезли в сила присъди, или пък са висящи и се намират в следствието, прокуратурата или в съда.
А накрая, когато обяздването на съдебната система стана факт и от послушните кадровици на Темида нямаше никаква нужда, депутатите от управляващото мнозинство просто решиха и разтуриха Висшия съдебен съвет с идеята да си назначат още по-послушен такъв. И ще успеят, защото съзнанието на висшите магистрати, които би трябвало да подновят борбата за независимостта на съдебната система в новите европейски условия, е ангажирано със съвсем други мисли.
Един от тях иска да влезе в постоянно действащия Висш съдебен съвет, защото това е най-краткият път до номинирането му за главен прокурор през 2013 година.
Друг смята, че като бъде избран за член на Инспектората към ВСС, разминаването му със затвора е съвсем сигурно.
А пък трети си мисли, че като позволи на управляващите да се впият още по-стръвно в снагата на Темида, ще увековечи присъствието на децата и внуците си в съдебната и изпълнителната власт.
Дето има една приказка - на нас да ни е халал съдебната реформа в този й вид. Ама пък на тях какво им се пише...

Facebook logo
Бъдете с нас и във