Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСС ДА ПРОЧЕТЕ КАКВО ПИШЕ В ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Открай време Европейският съюз натиска България да въведе еднакъв достъп за работа в правосъдните органи за всички кандидати. Неведнъж чуждестранните партньори са обръщали внимание на държавата да промени законодателството така, че всеки кандидат за съдия, прокурор или следовател да премине през задължителен конкурс.
В тази насока бяха и последните предложения за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), които правосъдният министър Георги Петканов внесе за обсъждане във ВСС на 23 ноември и които съветът трябваше да обсъди през следващите десетина-петнайсет дни. Онова обаче, което се случи седмица по-късно - на 30 ноември, надмина очакванията и на най-закоравелите песимисти: проектът на на Георги Петканов за ремонт на ЗСВ бе включен в дневния ред на редовното заседание на ВСС, но членовете на съвета единодушно отложиха обсъждането му за следващата си сбирка - на 7 декември, когато отново нищо не се случи. Този път по вина на посланиците на ЕС, с които членовете на съвета се срещнаха и обсъдиха някои актуални постижения по линия на кадровата си политика. Примерно - кой на кого трябва да е син или дъщеря, за да може да бъде назначен на работа в съдебната система без конкурс и само за няколко месеца да натрупа толкова опит, че да бъде повишен в длъжност и ранг.
На 30 ноември с 13 гласа за Висшият съдебен съвет повиши от Софийския районен в Софийския градски съд сина на декана на Юридическия факултет на Югозападния университет в Благоевград проф. Александър Воденичаров.
Асен Воденичаров започна работа в съдебната система на 8 декември 2004 г., когато ВСС го назначи, позовавайки се на чл. 127, ал. 1 от ЗСВ, където пише следното: За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба се назначава лице, което има най-малко две години стаж. По изключение може да се назначи лице и без изисквания стаж. И тъй като Воденичаров-младши нямаше нужния двегодишен стаж, той попадна в системата по изключение.
Това няма вече толкова голямо значение и може би случаят в крайна сметка щеше да бъде забравен, ако почти година по-късно (на 30 ноември тази година) името на Асен Воденичаров не беше изплувало отново в дневния ред на ВСС. И тъй като назначаването на сина на професора в магистратските среди през задната врата (а и не само неговото) неведнъж е ставало повод за медийна атака, Александър Воденичаров реши да обясни на пишещото братство с какво отрочето му е заслужило тази чест - да се качи в Гражданската колегия на СГС.
Освен че синът му е бил пълен отличник, деканът на ЮЗ университет посочи, че не стажът е измерителен, а преценката за кандидата. А освен това нямало ясни критерии за назначение и издигане на съдиите.
И тъй като журналистите се нахвърлиха върху професора заради думите му, намеси се и заместник главният прокурор и шеф на Върховната административна прокуратура Митьо Марков, който произнесе култовата реплика: Конкурсите невинаги са полезни. Чрез конкурс в системата могат да влязат психически обременени лица.
От тези думи чашата преля. Може би трябва да се напомни на г-н Марков, че както той, така и главният прокурор Никола Филчев, и другият му заместник Христо Манчев също са преминали през конкурсното сито, когато са влизали в системата.
Дали думите на Митьо Марков трябва да навеждат на мисълта, че начело на съдебната система има психически лабилни хора, които да спъват съдебната реформа, например? Нима заместник главният прокурор намеква, че точно такива хора образуват дела, внасят обвинителни актове и се произнасят с решения за съдбата на обикновения човек?
А каква е гаранцията, че даже ако няма конкурс при назначаването (което пък е в разрез на европейските изисквания), в системата няма да попаднат психически обремени хора? Каква е гаранцията, че синът или дъщерята на някой от членовете на ВСС или пък на друг висш магистрат не попадат в тази категория?
Всъщност какво лошо магистратите да преминават не само през конкурс, а и през психотест, както е в МВР и каквато идея неотдавна лансира друг член на ВСС по отношение на кандидатите? Не се изисква друго освен в Закона за съдебната власт да се въведат още няколко текста.
Всеки, който се занимава с право, знае, че конкурсите целят в системата да попаднат само най-качествените хора, които да дадат и един положителен облик на страната пред света. И проблемът не е, че децата на висшите магистрати, прихванали от родителите си юридическия синдром, не са качествени съдии, прокурори или следователи. В случая става дума за принцип - всички състезатели да стартират от еднаква позиция. А ще финишират само най-добрите.
А що се отнася до твърдението на Александър Воденичаров, че няма ясни критерии за назначаване и издигане на съдиите, г-н професорът май трябва да си припомни какво пише както в Глава девета на Закона за съдебната власт - Статут на съдии, прокурори и следователи, така и във Временните правила за атестиране на съдии, прокурори и следователи, създадени от Висшия съдебен съвет, на който той е член от декември 2003 година.
Но, заради доброто отношение на вестника към професора, ще препоръчаме на министър Георги Петканов, преди да внесе поправките в ЗСВ за гласуване в Министерския съвет, да добави още няколко текста. Например още един раздел, който да регламентира само шуробаджанашките назначения в съдебната система - кои деца и на кои магистратите могат да се назначават в системата по изключение, кои да преминават през конкурс и задължителен двегодишен стаж, как да се издигат и каква заплата да получават...
Така и вълкът ще е сит, и агнето - цяло.

Facebook logo
Бъдете с нас и във