Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСС КАТО БАЛКАНДЖИ ЙОВО

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра!

Отсякоха му и двете ръце, та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра!

Отсякоха му и двете нозе, та пак го питат, разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра!

Избодоха му и двете очи и го не питат, нито разпитват,
току си взеха хубава Яна, та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето, долу полето, татарско село.

Яна Йовану тихом говори: Остани сбогом, брате Йоване!
- Хайде със здраве, хубава Яно! Очи си нямам аз да те видя,
ръце си нямам да те прегърна, нозе си нямам да те изпратя!

Колкото и невероятно да звучи, понякога историята наистина си прави лоши шеги с хората. Ей го, всеки човек с по-богато въображение може да замени Балканджи Йово с Висшия съдебен съвет (ВСС), хубавата Яна - със справедливата Темида, а крайниците и очите на юначния българин - с каквото може да бъде отрязано от ВСС: бюджет, сграден фонд, контролни правомощия, обучение на магистратите и т. н.
В интерес на истината литературният резултат би бил потресаващ, но... само от гледна точка на естетическите внушения. Иначе реализмът в кавър версията на героичната балада е повече от осезаем: след близо 15-годишно питане, разпитване и рязане (от приемането на конституцията през 1991 г до наши дни) тия дни членовете на Висшия съдебен съвет ще трябва за последен път да се вживеят в ролята на Балканджи Йово и с горестни гласове да издекламират хорово: Хайде със здраве, справедлива Темидо..., след което да разпуснат съвета и да се отдадат на преките си професионални занимания.
Мнозина сигурно вече са забравили, но когато преди два месеца червените депутати лансираха идеята за въвеждането на импийчмънт (т. е. - предсрочно освобождаване) на главния прокурор, те защитаваха само една теза: Народното събрание ще стартира процедурата само тогава, когато шефът на държавното обвинение погази брутално конституцията или урони по недопустим начин престижа на съдебната власт. Тоест - само в толкова редки случаи, че най-вероятно никой от нас нямало да доживее подобен прецедент.
Днес рекламната кампания на това нормативно нововъведение продължава да тече в познатото русло. Управляващото мнозинство обаче е на крачка от приемането на съвършено различна конституционна поправка, която тотално ще подмени основополагащия принцип за разделението на властите и ще превърне съдебната система в заложник на парламентарното мнозинство.
Според чл.129, ал.3 председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават от длъжност само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
Както се вижда и с невъоръжено око, ако управляващата коалиция иска парламентът да разполага с механизъм за освобождаването на главния прокурор, ако някога се наложи, съвсем логично е към чл.129, ал.3 от конституцията да бъде добавена още една точка, в която накратко да бъдат описани две-три изключително редки причини, поради които Народното събрание би могло да предложи на държавния глава да освободи предсрочно главния прокурор.
Вместо това обаче баш майсторите на третия конституционен ремонт правят нещо съвършено различно.
Най-напред в мотивите към проектозакона те вече изобщо не говорят само за импийчънт на главния прокурор, но и на председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС).
След това забравят за изключително редките случаи, в които биха стартирали процедурата по предсрочното освобождаване на тримата най-висши магистрати в България и вменяват на Народното събрание правомощието да освобождава главния прокурор, председателя на ВКС и председателя на ВАС в случаите на чл.129, ал.3, т. 4 - при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година, и на т. 5 - при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
А накрая вземат и редактират чл.129, ал.2 от конституцията, който гласи: Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и ОСВОБОЖДАВАТ (курсивът наш- бел. ред.) от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране.
Въпросната редакция уж е незначителна, защото от споменатата разпоредба отпада само думата освобождават. Последиците обаче са изключително сериозни, защото след приемането на проектозакона за изменение на конституцията ВСС ще има право да предлага на президента за предсрочно освобождаване тримата големи само в два случая - при подаване на оставка и при влизане в сила на присъда лишаване от свобода за умишлено престъпление. Тоест - никога.
За да бъде пълна гаврата с независимостта на съдебната система обаче, управляващата коалиция БСП, НДСВ и ДПС лишава Висшия съдебен съвет от още няколко ключови правомощия, като ги прехвърля на изпълнителната власт в лицето на правосъдния министър. Става дума за създаването на нова ал.6 в чл.130 от конституцията, която гласи: Министърът на правосъдието:
1. изготвя проект за бюджет на съдебната власт;
2. управлява имуществото на съдебната власт;
3. прави предложения пред ВСС за назначаване, повишаване, понижаване и освобождаване на магистрати;
4. организира квалификацията на магистратите;
5. осъществява контрол върху магистратите за реда на образуване, движение и решаване на делата.
Оттук нататък, както и да го смятаме, песента на ВСС като върховен ръководен орган в съдебната система май вече е изпята. За сметка на това обаче като нищо някой неизвестен автор ще измисли героична балада за него - в стил Балканджи Йово, естествено - която доскорошните кадровици на Темида да припяват на внуци и правнуци с насълзени от умиление очи:
- Даваш ли, даваш, Висши съвете, строга Темида на червена вяра?
- Море, Станишев, глава си давам, Темида не давам на червена вяра!

Орязаха му и бюджета, и НИП-а, та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш, Висши съвете, строга Темида на жълта вяра?
- Море, Симеоне, глава си давам, Темида не давам на жълта вяра!
И тъй нататък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във