Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСС НАПРАВИ ОПИТ ДА ПОРАБОТИ ПО СЪЩЕСТВО

Членовете на Висшия съдебен съвет се оказаха сред малцината българи, за които миналата събота сякаш нищо не се случи. Въпреки че по-нататъшната им съдба се решава точно в този момент, кадровиците на Темида хладнокръвно обърнаха гръб както на публичните истерии около структурирането на новото управляващо мнозинство, така и на задкулисните пазарлъци за съставянето на бъдещото правителство. Нещо повече - за най-голяма изненада членовете на ВСС сякаш забравиха дрязгите и малките войни помежду си и, за пръв път от доста време насам, поработиха по същество. В сряда (29 юни) те най-напред върнаха в родното гнездо бившия депутат от Коалиция за България и още по-бивш директор на несъществуващото вече спецследствие Бойко Рашков. На 21 юни, след като стана ясно, че отпада от кандидатдепутатските листи на БСП, той депозира молба във ВСС за възстановяване на длъжността, която е заемал, преди да бъде избран за народен представител от 39-ото Народно събрание. Интригата, която надвисна над Висшия съдебен съвет, бе повече от обещаваща. Най-напред през 2002 г. спецследствието престана да съществува, защото НДСВ възстанови Националната следствена служба. След това (през септември 2003-а) депутатите промениха конституцията и въведоха петгодишни мандати за всички административни ръководители в съдебната система, с изключение на главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. А на 11 февруари 2004-а ВСС избра Ангел Александров за директор на Националната следствена служба. Кой знае защо обаче съдебните реформатори в предишния парламент забравиха да променят разпоредбата на чл.52, ал.4 от Закона за избиране на народни представители, която гласи: Избраните кандидати, работещи в държавни или общински учреждения, предприятия, търговски дружества с държавно или общинско участие повече от 50 на сто или организации, имат право след прекратяване на пълномощията им да заемат предишната си длъжност, а в случаите, когато тя е закрита - друга равностойна длъжност в същото или с тяхно съгласие в друго държавно или общинско учреждение...Казано на по-простичък език, съгласно действащия Закон за избиране на народни представители Бойко Рашков трябваше да стане главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС или директор на НСлС, защото само тези четири длъжности са равностойни на предишното му занятие шеф на закритото спецследствие. Колкото и абсурдна да изглежда тази хипотеза, недоглеждането на депутатите можеше да се окаже фатално. Причината е, че ако Висшият съдебен съвет не изпълни цитираната по-горе законова разпоредба, Рашков съвсем спокойно би спечелил делото си във Върховния административен съд, а в случай на неуспех - би осъдил държавата в Страсбург. За щастие поне засега разумът осени едновременно и кадровиците на Темида, и бившия червен народен представител. На заседанието на ВСС на 29 юни Бойко Рашков бе възстановен на поста ръководител на отдел, а директорът на Националното следствие Ангел Александров най-изненадващо предложи на колегите си да назначат Рашков за заместник-директор на НСлС. Той обеща в най-скоро време да внесе предложение за неговото повишение, а самият Рашков сподели с Параграф 22, че засега е рано да се предприема каквото и да било. Късметът на бившия червен депутат обаче изобщо не споходи председателя на Военноапелативния съд ген. Веселин Пенгезов и неговия подчинен Свилен Александров. На 28 юни представителите на държавното обвинение във ВСС - главният прокурор Никола Филчев, двамата му заместници Христо Манчев и Митьо Марков, както и прокурорите от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Цеко Йорданов и Николай Ганчев внесоха в съвета искане за отстраняването на ген. Пенгезов от длъжност заради корупция. Според тях, преди време председателят на Военноапелативния съд е използвал служебното си положение и е въздействал върху свой подчинен при решаването на едно дело. На съдебните репортери им бяха спестени подробности около прегрешението на ген. Веселин Пенгезов, но явно работата е доста сериозна, защото ВСС взе решение за създаването на тричленна комисия (в състав Александър Воденичаров, Бойка Попова и Димитър Токушев), която да провери случая и да прецени дали има основания за образуване на дисциплинарно производство срещу шефа на Военноапелативния съд. Но истинската бомба избухна на 29 юни, когато главният прокурор Никола Филчев директно поиска уволнението на военния съдия Свилен Александров. За първи път съдбата на униформения магистрат бе обсъждана на 25 май 2005-а, когато той бе предложен от ген. Пенгезов за заместник-председател на Военноапелативния съд. Тогава главният прокурор каза, че разполага със справка на НСБОП, която уличава Александров в корупция. Данните в тази справка са били събрани с помощта на специални разузнавателни средства преди четири години, но в крайна сметка ВСС единодушно отхвърли кандидатурата на Александров. Най-изненадващо, на 22 юни, ген. Пенгезов внесе във ВСС предложение за повишаването на съдия Свилен Александров в ранг, което бе одобрено без изобщо някой да се сети, че става дума за оня Александров. Явно окрилен от амнезията на Висшия съдебен съвет, ген. Веселин Пенгезов отново направи опит да пробута подчинения си за свой заместник и прокурорите във ВСС се ядосаха не на шега. Справката на НСБОП отново бе пусната в употреба, но искането на прокурорите в съвета вече бе друго: главата на Александров. Според заместник-председателя на Върховния касационен съд Румен Ненков и шеф на комисията Антикорупция във ВСС, съветът е административен орган и няма право да ползва информацията, добита чрез специални разузнавателни средства, защото ще извърши престъпление. Ненков бе подкрепен и от проф. Александър Воденичаров, декан на Юридическия факултет на Югозападния университет, който заяви: Не може специални разузнавателни средства да се пазят четири години. Те или се унищожават в десетдневен срок, както е по закон, или срещу обекта се образува предварително производство и въпросните СРС-та стават законни веществени доказателствени средства. А в случая не е налице нито едното, нито другото. Ето защо този, който предоставя на ВСС записите, извършва длъжностно престъпление. По предложение на председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров Висшият съдебен съвет сформирана още една тричленна комисия (в състав Събина Христова, Атанас Нешков и Андрей Икономов), която трябва да прецени дали прокурорското искане за уволнението на Свилен Александров е основателно, или не. Факт, който изобщо не превръща случая с военния съдия в оптимистична трагедия, защото ВСС забрави да разпореди на въпросната комисия да проучи по какви причини главният прокурор разполага със специални разузнавателни средства, които по закон е трябвало да бъдат унищожени още преди четири години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във