Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСС: Нови играчи, схемата - същата

Европейската комисия си лае, съдебната реформа си върви, статуквото остава. Така може да се обобщи  резултатът от избора на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), който приключи с одобряване на представителите в него от парламентарната квота. Всичко стана по схемата 4:3:2:2 съобразно договорените от ГЕРБ, БСП, ДПС и “Обединени патриоти“ квоти. Без свой човек в съвета остана “Воля“, но това  беше ясно предварително.

Единствената интрига в поредното кадрово театро беше точният брой и състав на излъчените от левицата представители, която опита да ги направи четирима. Заговори се за сделка - това да стане срещу ангажимент президентът Румен Радев да подпише указа за назначаването на избрания по-рано от стария състав на ВСС за председател на Върховния административен съд Георги Чолаков.

Радев загатна вече, че може да отложи подписването на указа, като остави възможността изборът на Чолаков да бъде потвърден от новия състав на съвета. Такава процедура не е предвидена в закона, но отлагането може да послужи и като тактически ход с оглед на изострянето на отношенията между президентството и кабинета във връзка със спора за изтребителната авиация.

Дали по тази причина, или пък заради контузията при претърпяната преди десетина дни катастрофа лидерката на БСП Корнелия Нинова не присъства на гласуването в пленарната зала на парламента. Възможно е обаче управляващата коалиция и ДПС да са приели искания на левицата за  персоналния състав на излъчената от нея група, която беше двойно по-голяма от договореното - за общо шест номинации. За избора на всеки кандидат се изисква квалифицирано мнозинство от 160 гласа - точно с колкото депутати разполагат управляващите и ДПС.

Остава да се разбере дали БСП ще си го върне  на останалите парламентарни сили с отказ на президента да подпише указа за назначаване на Георги Чолаков. При това Румен Радев може да приложи още по-тежки мерки - да откаже подписване на указа за назначаване на Чолаков веднага, да откаже същото дори ако новият състав на съвета го потвърди, както и да откаже назначаване при следващ избор на председател на Върховния административен съд.

Както и в предишните избори за ВСС, парламентарната квота беше одобрена задкулисно и без реален дебат, а  медийното присъствие и телевизионното излъчване трябваше да създадат впечатление за прозрачност. Две седмици по-рано по същия протоколен ред мина и официалното изслушване на кандидатите - всеки от тях се представи в рамките на по няколко минути, а  въпросите на неправителствените организации  останаха без  отговор. При гласуването пък Снежана Дукова от ГЕРБ буквално дирижираше вота на съпартийците си - при вдигната от нея химикалка те гласуваха “за“, а при сигнал с очилата - “въздържал се“.

С аргумента, че "числата излизат", Крум Зарков от БСП призова все пак управляващите да нарушат предварителните договорки за квотно разпределение и да гласуват по съвест за кандидатите за членове на Съвета. Лидерът на “Воля“ Веселин Марешки пък обяви очевадното - че изборът е предопределен. Той призова специално да не бъде гласувана кандидатурата на предложената от ДПС следователка Пламена Апостолова, защото не дала обяснение за притежаваното от нея имущество. Освен това съпругът й Георги Апостолов е начело на софийския офис на Комисията по конфискация и имало съмнения за шуробаджанащина.

На всичко това председателят на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов отговори с констатацията, че "цялото изслушване е било прозрачно за българските граждани, което е доказателство, че процедурата е прозрачна“. Седмица по-рано извънпарламентарните партии ДСБ, "Да, България", "Зелените", БЗНС и ДЕОС излязоха с отворено писмо, в което призоваха депутатите да не подкрепят четирима от номинираните за членове на ВСС от парламентарната квота - бившия временен председател на Софийския апелативен съд Стефан Гроздев, заместник-председателят на Върховния административен съд Боян Магдалинчев, заместник апелативния прокурор на София Йордан Стоев и адвоката Боян Новански.

В крайна сметка нямаше изненади - всички те бяха избрани, но пък ГЕРБ и ДПС отказаха категорично да подкрепят Марина Дойчинова от Върховния административен съд -  единствената, която написа особено мнение в петчленния състав по делото "Цанков камък" , че съществува  конфликт на интереси при Ахмед Доган. Същият отказ остави извън новия състав на съвета и ползващата се с добро име в правната общност съдия от Върховния касационен съд Диана Хитова, която е бивш депутат от БСП.

В крайна сметка съдийската и прокурорската колегии бяха попълнени от парламентарната квота с излъчените от ГЕРБ Боян Магдалинчев (съдия от ВАС), Вероника Имова (съдия от ВКС), Гергана Мутафова (районен прокурор от Пловдив),  Калина Чапкънова - Кючукова (окръжен прокурор от Бургас); от БСП - Даниела Маринова Марчева (съдия от САС), Драгомир Кояджиков (съдия от Апелативния спецсъд), Светлана Бошнакова (прокурор от Върховната касационна прокуратура); от “Обединени патриоти“ - Боян Новански (адвокат), Йордан Стоев (заместник-апелативен прокурор на София), от ДПС - Стефан Гроздев (САС), Пламена Апостолова (Следствен отдел на Софийската градска прокуратура).

Както можеше да се очаква, за повечето от избраните се говори, че са необяснимо богати и протежирани от силните в момента властови фактори, като най-много явни и скрити представители имат обръчите около ДПС. В следващия 5-годишен мандат на кадровия орган не се очертава и сериозен дразнител като малцинството в сегашния му състав, подкрепяно от политически сили, останали извън Народното събрание. Така ще бъдат избегнати непрекъснатите скандали в съвета. Но пък остава въпросът за съдбата на съдебната реформа - там не се вижда никаквво просветление.
 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във