Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСС пак хленчи за съдебните такси

Перифразата на една известна максима може да звучи и така: Каквото и да ви говорят от Висшия съдебен съвет (ВСС), знайте, че става дума за пари! След последното заседание на съвета миналата седмица председателят на Бюджетната комисия Иван Колев обрисува за пореден път кошмарен сценарий, според който през 2011 г. съдебната власт ще се изправи пред остър недостиг на средства. И веднага предложи решение на проблема - таксите да скочат! Този път Колев не просто сондира почвата, напротив - той обеща още на следващото заседание на ВСС да предложи създаването на работна група, която да изработи предложенията за увеличаване на таксите. Речено - сторено. В четвъртък (3 февруари) работната група беше образувана. Последната дума ще е на правосъдното министерство, което одобрява промените в Тарифа №1 към Закона за държавните такси. В нея са описани таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.
Бюджетният шеф на ВСС твърди, че е за едно разумно увеличение на таксите, което би оказало добър ефект върху съдебната система, защото ще намали натоварването на най-заетите съдилища. Според Колев е несправедливо с парите на данъкоплатците да се плаща за какви ли не безумни дела, завеждани от някои граждани с психически отклонения, които само се чудели за какво да се съдят. Колев вкара и доза патетика в позицията си на гражданин, който е против с парите му като данъкоплатец да се плаща за препирните между скарани съседи. Членът на ВСС припомни, че трансферът от държавния бюджет в бюджета на съдебната власт е намален с 10 млн. лв., но размерът му от предишната година ще бъде запазен чрез увеличение на собствените приходи, които се формират именно от съдебните такси.
Ден преди окончателното гласуване на промените в НПК, свързани със специализираните съдилища и органите на досъдебното производство, Иван Колев алармира, че финансовото министерство не е предвидило средства за издръжката им в сегашния бюджет на съдебната власт. А в същото време ВСС вече трябва да определя и попълва щатовете им. Бюджетният шеф даде и първото конкретно предложение: за въвеждане на
такса за пререгистрация на фирмите
Липсата й бъркала в джоба на съдебната власт, защото за прехвърлянето на данните от съдилищата към Търговския регистър тя плаща на фирмата Информационно обслужване АД по 15 лв. на дело. Колев настоява тези пари да се поемат от собствениците на фирмите, което ще спести на съдебния бюджет около 6 млн. лева.
Всъщност ВСС прави това, което си е наумил отдавна. През лятото на миналата година съдебната власт също нададе вой, че е пред фалит. Тогава същият Колев пусна хитро информация за подготвяно в Министерството на правосъдието увеличение на съдебните такси, а Параграф 22 написа, че е в ход сондаж как ще се приеме поредното поскъпване на конституционно уредената услуга правосъдие. Първата заявка за това беше направена още през есента на 2009 г., но публичният натиск на новото правителство върху съдебната власт наложи убеждението, че тя не може да очаква повече средства от държавата, преди да предложи по-качествено правосъдие на гражданите. После нещата се уталожиха и управляващите взеха все повече да се сдушват с онези, които съсипваха с публични словесни атаки. В резултат на тези пируети до ден днешен не е ясно склонна ли е изпълнителната власт да задоволи апетита на съдебната, приемайки повишението на таксите. Чу се за излъчване на работна група в Министерството на правосъдието, която да уточни новите им размери, и то след като проучи имотното състояние на българите и направи анализ на икономическата и финансовата ситуация в страната. След като от правосъдното министерство не потвърдиха информацията, ВСС реши да отиде докрай и да изготви сам поправките в тарифата. Отсега може да се предполага
какви подскоци ще предложат съдебните началници
които открай време воюват за бюджета си според правилото: Искаме много повече, та колкото и да ни дадат, все да е добре.
В началото на юли миналата година Колев изплака, че съдебната система е с празни джобове. Ние вече нямаме пари в бюджета. Много е евтино правосъдието в България. Знам за възраженията, че трябва да се осигури равен достъп до правосъдие на всички, но има редица текстове в законите, които гарантират това. При едно от посещенията на експерти от Европейската комисия стана дума за съдебните такси у нас и те се изумиха. Защото навсякъде по света съдебните производства са скъпа услуга и всеки, който иска да я ползва, трябва да плати за нея, каза тогава Колев.
По едно време оплакванията на Колев стигнаха до откровен цинизъм - нямало пари за огромните обезщетения при пенсиониране на магистратите, надхвърлящи 70 000 лева. По тази причина на някои членове на ВСС им се искало да не пращат колегите си в заслужен отдих, а да ги задържат на работа, но пък така нарушавали изискването съдиите, прокурорите и следователите да се пенсионират, когато навършат 65 години. Според Колев били замразени и всички възнаграждения в съдебната система, нещата се кърпели с преливане на средства от едно перо в друго, но в крайна сметка изчерпвали докрай ресурса за капитални ремонти и строителство.
През лятото на миналата година Колев издаде и механизма, по който смята, че е редно да се увеличат таксите. Той посочи наистина невисоката
такса за тъжби по наказателни дела
от частен характер - обида, клевета, лека телесна повреда и т.н., която е 12 лева. Ако съседът ти те напсува и решиш да го съдиш, това струва поне 100 лева на държавата, поясни съдебно-финансовият шеф.
Апетитът на ВСС личи обаче най-ясно от идеята на шефа на бюджетната му комисия за промяна на принципа за определяне на
таксите по административни дела
Сега те са с абсолютен размер - 10 лв. за физически лица и 50 лв. за юридически. А Колев предлага те да станат пропорционално нарастващи, сочейки за пример безумната пропорционална такса от 4% върху материалния интерес, дължима по граждански дела. Понеже по много административни дела материалният интерес също бил голям, хубаво било и по тях да се въведе такава такса.
А истината е, така да се каже, наполовина обратната. Ако се премине към увеличение на простите такси, това трябва да бъде едновременно умерено и съчетано с намаляване на жестоките пропорционални такси по граждански дела. Те водят до
абсурда при спор за имот
на стойност 100 хил. лв., ищецът да плаща такса от 4 хил. лв. само за да тръгне делото. Това, че съдът ще го влачи повече от петилетка без елементарна гаранция за адекватно правораздаване, си е за негова - на ищеца, сметка. И в повечето случаи облагодетелства неизправната страна - ответника.
Отделно пропорционалните такси трябва да бъдат ограничени до разумна горна граница - така, както е предвидена долна. Законът за държавните такси ги дефинира като суми, които се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, за която се дължат. Такса от 10 лв. може и да е под стойността на правосъдната услуга, но такса от няколко хиляди или десетки хиляди лева е многократно над стойността й. А най-лошото е, че услугата Правосъдие, за която се плаща, в повечето случаи никога не бива получена.

До каква степен нарисуваната от Колев картина на бюджетен колапс на съдебната система е израз на лицемерие, пролича безпогрешно от факта, че точно по време на оплакванията му миналата година ВСС преведе по две допълнителни заплати за дрехи на магистратите и по една на съдебните служители. А прословутият преходен остатък от бюджета за 2009 г., който финансовият министър Симеон Дянков отказа да отстъпи на съдебната власт за коледни премии, беше усвоен през 2010 г. във вид на 10-процентно увеличение на заплатите от 1 април. С други думи, два месеца след последното увеличение на заплатите в съдебната система ръководният й орган се похвали, че заплатите са... замразени! Подобен цирк се разигра и преди Коледа на 2010 година. Съветът обсъждаше под сурдинка под каква благовидна форма да раздаде бонуси на всички и се стигна до предложения за изплащане на надбавки не под формата на допълнително материално стимулиране, както досега, а като целеви персонални награди и дори като помощи от фонд Социално-битово и културно обслужване. Финансовите гимнастики на съдебните началници обаче породиха ропот в свикнала с няколко допълнителни заплати съдебна система и в крайна сметка те плюха на призивите за съвест по време на жестоката криза, решавайки да раздадат пари на калпак. Само от кумова срама беше обявено, че без коледни премии остават магистратите с дисциплинарни наказания. Но дали е така, кой знае...

Двоен стандарт
След всеки скок на съдебните такси неизбежно идват дела, оспорващи размера им. Срещу размера на съдебните такси по граждански дела, събирани от съдилищата, дело води сдружението Гражданска инициатива Справедливост. То оспорва във Върховния административен съд таксите, които се събират от съдилищата по Гражданскопроцесуалния кодекс. В жалбата се изтъква несъвместимостта на четирипроцентовата такса с конституционния принцип за достъп до правосъдие и за съответствие на таксите с доходите и имуществото на гражданите. Изложени са и аргументи, които доказват липсата на подобни такси в редица страни на Европейския съюз. Посочени са и практики на Европейския съд за защита на правата на човека по подобни казуси. В изявлението си по повод подмятанията на Колев миналата година сдружението предложи саркастично:
Ако следваме тази логика на пазарно поведение, искаме да запитаме защо съдилищата направо не се регистрират като търговски дружества и всяко само да си определи цената на правосъдната услуга? Биха могли също да се регистрират и по Закона за ДДС, за да теглят данъчен кредит.
От сдружението посочват, че логиката таксите да бъдат вдигани, защото отдавна не са вдигани, е противоконституционна. И настояват за сезирането на съда да се заплащат единствено прости такси, основани на принципа за разходооправданост - според цената на материално-техническите и административните разходи, свързани с образуването, деловодното и техническото поддържане на едно съдебно производство.
Дейността на самия съд като конституционно регламентирана институция не следва да се заплаща, тъй като за това свое право гражданите вече са платили чрез изпълнението на своите данъчни задължения, приходите от които се използват за работата на държавните институции, в това число и на съда. Да приемем обратното би означавало да приемем възможността при извършването на дейност от полицията или пожарната гражданите също да заплащат подобна на съдебната такса в зависимост от защитавания интерес или имущество, аргументират се от ГИ Справедливост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във