Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСС ПАК СЕ ПРЕСТОРИ НА УМРЯЛА ЛИСИЦА

Едва ли в България някога е имало по-инертна структура от Висшия съдебен съвет (ВСС). Първият състав на върховния административен орган в съдебната власт бе избран през есента на 1991 г., но досега неговите членове бягат от т. нар. скандали на деня като дявол от тамян. При това - без за тях да има някакво значение дали тези скандали са пряко свързани с работата на съдебната система, или пък са своеобразен предвестник на поредната политическа атака срещу независимостта на третата власт.
Наистина, от време на време съдебният Олимп изригваше като Везувий. Било заради някое законодателно недоносче, произведено от депутати, които изобщо не разбират от право. Било срещу някоя прищявка на бившия главен прокурор. Било срещу поредния законопроект за държавния бюджет, обричащ съдебната система на пост и молитви. Всички тези изблици на професионално мъжество обаче бяха дело на предишния състав на ВСС (1998-2003 г.), докато техните наследници са по-ниски от тревата и по-тихи от водата.
В интерес на истината, отделни членове на Висшия съдебен съвет не се притесняват да коментират и да изказват мнението си по най-различни проблеми. Но като институция, от сформирането през декември 2003 г. досега, ВСС не е защитил третата власт и магистратите по нито един от т. нар. актуални скандали. Като се започне с ликвидирането на следствието чрез новия Наказателнопроцесуален кодекс в края на октомври 2005 година. Мине се през прословутия трети ремонт на конституцията през март и въвеждането на тоталното конкурсно начало през май 2006-а. И се стигне до предстоящото четвърто изменение на основния закон, чрез което управляващите искат да наложат тотален контрол над третата власт и заради което те отложиха приемането на новия Закон за съдебната власт за след Нова година.
В сряда (1 ноември) кадровиците на Темида отново не изневериха на себе си, направиха се на разсеяни и се отдадоха на две от любимите си занимания - решаване на дисциплинарни казуси и... разправии на тема Кой е по-виновен за историческия ремонт на Съдебната палата в София - председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров или бившият (вече) главен прокурор Никола Филчев.
Поводът, заради който членовете на ВСС трябваше да се разбунтуват, е повече от смущаващ - за трети или за четвърти път през последните два-три месеца висш началник в МВР си позволява лукса да хвали собственото си ведомство за сметка на съдебната система.
Този път високата чест се падна на заместник вътрешния министър Камен Пенков. Във вторник (31 октомври), пред участниците в дискусията Технология на корупцията, организирана в рамките на осмия Икономически форум за Югоизточна Европа, той сензационно обяви: За последната година в съда са внесени 15 обвинителни акта за корупция срещу 20 лица от високите етажи на властта - министри, заместник-министри, областни управители и кметове.
За да не остане и сянка на съмнение, че МВР се хвали с вехти случки и отдавна забравени дела, Камен Пенков побърза да направи две много важни уточнения. Първото гласи, че сред двайсетимата кандидат-затворници има не само бивши, но и настоящи висши чиновници на държавна заплата. А второто уточнение звучи още по-сензационно. От началото на 2006 г. - заяви Камен Пенков - са постановени 18 присъди за корупция срещу 30 длъжностни лица, двама от които са магистрати.
По принцип тази случка не би трябвало да направи кой знае какво впечатление. В частност обаче съществуват няколко тънки детайла, заради които въпросното събитие никак не е невинно.
Най-напред заместник-министър Камен Пенков наблюдава работата на полицията, но не и на полицейското дознание (негов надзорник в политическия кабинет на Румен Петков е заместник-министър Румен Андреев).
След това по никакъв начин вътрешното министерство не може да си води собствена количествена и качествена статистика за образуваните досъдебни производства, за обвинителните актове, внесени в съда, за подсъдимите и за осъдените бели якички. Не за друго, а защото вътрешното ведомство нито образува досъдебни производства, нито внася обвинителни актове в съда, нито пък произнася осъдителни или оправдателни присъди. Казано по-простичко, всичко това е в правомощията на прокуратурата, съда, Правосъдното министерство и Висшия съдебен съвет, които по конституция и закон нямат нищо общо с МВР и с изпълнителната власт.
Но най-важното в случая е, че във вторник (30 октомври) заместник-министър Камен Пенков леко е изпързалял участниците в дискусията Технология на корупцията, защото похвали собственото си ведомство с... измислени статистически данни.
Още същия ден говорителят на главния прокурор - Маргарита Попова, и Бойко Найденов - ръководител на отдел Борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари във Върховната касационна прокуратура, категорично заявиха, че държавното обвинение не е образувало нито едно дело срещу настоящ министър. Но, освен от една-две медии, техните думи така си и останаха - нечути.
За съжаление, сред глухите се оказаха и 25-имата членове на ВСС, въпреки че именно те би трябвало най-добре да познават действащата нормативна уредба, правата и задълженията на МВР, на правосъдното министерство и на органите на съдебната власт, както и... отчета на прокуратурата за първите шест месеца на 2006 година. Където черно на бяло са описани всички наказателни производства, образувани срещу лица от висшите етажи на властта: 15 дела срещу депутати, седем дела срещу магистрати, едно дело срещу член на Министерския съвет и 26 дела срещу други високопоставени длъжностни лица.
Този отчет е публикуван в ИНТЕРНЕТ страницата на прокуратурата на 29 септември 2006 г. и в него се казва още, че на съд са предадени общо 17 лица с имунитет и заемащи високи държавни длъжности: 7 магистрати, двама членове на Министерския съвет и 8 високопоставени длъжностни лица. А сред тях, доколкото Параграф 22 успя да научи, няма нито един действащ министър или заместник-министър...
Има обаче още едно четиво, което пряко кореспондира с днешната ни тема. То е писано от хората на главния прокурор Борис Велчев и е озаглавено Информация за правителствения доклад-отчет до Европейската комисия за произнесени 8 присъди и внесени 31 обвинителни акта за престъпления, извършени от лица от високите етажи на властта, магистрати и за злоупотреби със средства, отпуснати от фондове на Европейския съюз.
Параграф 22 се сдоби с въпросното четиво на 8 септември и, както се вижда от самото заглавие, в него става дума за данни, нямащи почти нищо общо с хвалбите на заместник вътрешния министър Камен Пенков. Това уточнение е важно, защото едва 10-15% от обвиняемите, подсъдимите и осъдените бели якички в списъка могат да бъдат описани като заслуга на новото МВР-ръководство.
Всъщност, след като на Висшия съдебен съвет не му пука, че българското и европейското публично пространство са задръстени от взаимно изключващи се данни за успехите ни в борбата с корупцията, защо ли обикновеният български данъкоплатец трябва да се притеснява от този факт?
Лошото в случая е, че все ще дойде ден, когато европейските надзорници на България в Брюксел ще се усетят и ще попитат кой и по какви причини лъже и маже (както се казва на народен език) за осъдените и обвиняемите лица с имунитет и от висшите етажи на властта. Тогава обаче със сигурност хората, които ще бъдат длъжни да отговарят, няма да са сред членовете на политическия кабинет, с който МВР-шефът Румен Петков влезе в управляваното от него ведомство на 17 август миналата година. И как ли ще бъдат, след като точно това не влиза в професионалните им задължения? (§22)

ДЕЛОВО

В сряда (1 ноември) Висшият съдебен съвет свали имунитетите на прокурорите от Варненската окръжна прокуратура Тони Томов и Карен Бейлерян.
В началото на септември от Върховната касационна прокуратура (ВКП) съобщиха, че двамата са направили опит да склонят варненски адвокат да даде неверни показания пред Варненската военноокръжна прокуратура, която проверявала работата на дознател от РДВР-Варна. По случая е образувано досъдебно производство по два текста на Наказателния кодекс (НК): чл.294, ал.4 - опит за осуетяване на наказателно преследване, и чл.143, ал.1 - опит за принуда. Тони Томов и Карен Бейлерян обаче не са привлечени като обвиняеми, защото по онова време са имали магистратски имунитет.
На 24 октомври главният прокурор Борис Велчев внесе във ВСС искане за снемане на имунитетите на двамата, а седмица по-късно докладва пред съвета за какво всъщност става дума.
На 7 март 2006 г. варненският дознател Владимиров е разпитвал лице, заподозряно в извършване на престъпление. В стаята е присъствала и адвокат Диана Иванова. Накрая дознателят е накарал задържания да се подпише под предварително подготвен протокол за разпит, в който той признава вината си, но арестуваният е отказал. Тогава, в пристъп на гняв, дознателят го стиснал с лявата си ръка за гушата, а с дясната го ударил.
Няколко дни по-късно набитият е подал жалба във Варненската окръжна прокуратура. За изясняването на инцидента е образувана проверка. Тя е възложена на прокурор Тони Томов, а на по-късен етап в нея се включва и колегата му Карен Бейлерян, защото дознателят Владимиров е син на шофьора на варненския апелативен прокурор.
От справката, която Борис Велчев прочете пред ВСС в сряда (1 ноември), двамата му подчинени са се опитали да притиснат адвокат Диана Иванова да не свидетелства срещу дознателя, защото той е човек с връзки, млад и кариерата му е едва в началото. Според главния прокурор подобно поведение е недопустимо, а Висшият съдебен съвет трябва да свали имунитетите на Тони Томов и Карен Бейлерян, за да бъде изяснена цялата истина по случая.
Преди да реши съдбата на варненските прокурори, ВСС прие да ги изслуша. Пред страшния съд двамата отрекоха да са оказвали какъвто и да е натиск върху адвокат Диана Иванова. Те категорично заявиха, че защитничката е излъгала, защото иска да стане известна. Освен това Тони Томов и Карен Бейлерян допълниха, че не се притесняват от наказателното преследване срещу тях, защото това бил единственият начин истината да излезе на бял свят. А когато делото срещу нас бъде прекратено поради липса на доказателства, със сигурност ще съдим Иванова за набедяване, обещаха двамата прокурори почти в един глас.
Няколко минути по-късно с 19 гласа за ВСС свали имунитета на Тони Томов, докато за свалянето на имунитета на Карен Бейлерян гласуваха само 18 кадровици на Темида.
Вторият дисциплинарен казус, който Висшият съдебен съвет реши на 1 ноември (сряда), е свързан с нетолкова далечното минало на бившия военен обвинител и настоящ заместник-апелативен прокурор на София Николай Ганчев.
Преди около месец и половина главният прокурор Борис Велчев поиска да уволни Ганчев за уронване на престижа на съдебната власт. И по-точно - за поддържането на нерегламентирани контакти с бившия шеф на СИК в Русе Илиян Пенев-Мацола през зимата и ранната пролет на 2004 година.
Скандалът избухна в средата на май 2006 г., когато шефката на отдел Инспекторат във Върховната касационна прокуратура (ВКП) Малена Филипова огласи, че бившата НСБОП (днес ГДБОП) е внесла във ВКП 16 папки със специални разузнавателни средства, приложени срещу корумпиран висш магистрат. А около месец по-късно стана известно, че всъщност става дума за двама висши магистрати - Николай Ганчев (по онова време шеф на отдел Военен във ВКП) и Люлин Матев - окръжен прокурор на Русе до лятото на 2004 година.
В сряда споменът за Николай Ганчев бе възкресен, защото тричленният дисциплинарен състав, който трябва да реши съдбата му, е поискал копие от протокола на заседанието на ВСС, проведено на 23 февруари 2006-а.
Тогава ВСС разгледа предложението за уволнението на заместник-председателя на Военноапелативния съд Свилен Александров, внесено от петима прокурори, членове на съвета. Според тях Александров трябва да бъде изгонен от съдебната система, защото е корумпиран, а вината му е била установена чрез специални разузнавателни средства още през 2000 година.
На 23 февруари обаче ВСС отхвърли искането за уволнението на Александров с мотива, че петимата прокурори са нарушили чл.31, ал.3 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), който гласи: Материалният носител, съдържащ информация, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, се унищожава в 10-дневен срок с протокол. Тоест, след като срещу Свилен Александров не е било образуано наказателно производство, информацията срещу него е трябвало да бъде унищожена още през 2000 г., а не да бъде съхранявана на неизвестно място и да се използва като компромат.
Та тогава ВСС прие принципното решение да не обръща никакво внимание на информация, която е събрана чрез специални разузнавателни средства, не е използвана за нуждите на наказателния процес и не е унищожена по законоустановения ред.
Именно на това принципно решение разчита днес и Николай Ганчев, защото според Закона за специалните разузнавателни средства касетките, върху които са записани разговорите му с Мацола, е трябвало да бъдат унищожени още преди две години. А не да бъдат внасяни във Върховната касационна прокуратура...
Членовете на ВСС единодушно разрешиха на тричленката да ползва протоколите от заседанието на 23 февруари 2006 г., след което посегнаха към третия дисциплинарен казус.
На 25 октомври ВСС разгледа предложението на софийския районен прокурор Александър Налбантов, с което той поиска неговият подчинен Яни Костов да бъде уволнен за забавянето на около 3000 преписки и дела. Преди седмица съветът сформира дисциплинарна комисия в състав - проф. Александър Воденичаров, декан на Правно-историческия факултет на Югозападния университет в Благоевград, адвоката Любомир Цеков и съдията от Върховния административен съд (ВАС) Панайот Генков. А последният работи... кабинет до кабинет с майката на Яни Костов - Мария Костова, защото тя също е съдия във ВАС.
В сряда обаче Панайот Генков постъпи по единствено разумния начин и си направи отвод, а на негово място в тричленката влезе Виолета Бояджиева, председател на Варненския апелативен съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във