Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСС ПАК СИ ПОКАЗА РОГАТА

Висшият съдебен съвет (ВСС) би отбой при избора на председател на Софийския районен съд преди десетина дни, но още на следващото си редовно заседание в сряда (21 май) членовете на ВСС отново предизвикаха смут.
Този път поводът бе изборът на председател на Военния съд във Варна. От общо три кандидатури членовете на съвета предпочетоха тази на Светлозар Георгиев - до момента съдия във Варненския окръжен съд (ВОС).
За Георгиев гласуваха 13 души (минимумът, който се иска, за да бъде избран), а за и.д. председателя на съда Николай Ненов дадоха вота си само пет души. И съвсем никой не подкрепи прокурора от Районна прокуратура - Варна, Марин Маринов.
Една от бюлетините се оказа невалидна (някой от членовете на ВСС беше задраскал и трите имена), а на друга изобщо не беше отбелязан избран кандидат.
Преди да се пристъпи към тайното гласуване, шефът на комисията по Съдебна администрация към ВСС Вельо Велев изрази мнение, че Георгиев няма морал да заеме поста. По думите му през 1999 г. в отдел Инспекторат към Върховната касационна прокуратура е имало преписка срещу въпросния магистрат. Не знам за какво точно се отнасяше и какво се е случило с нея, защото на 21 декември 1999 г. бях уволнен като шеф на инспектората към ВКП от тогавашния главен прокурор Никола Филчев, обясни Вельо Велев пред Параграф 22. Той допълни още, че избирането на Светлозар Георгиев за председател на Военния съд във Варна ще бъде в разрез със Закона за отбраната и въоръжените сили, защото той забранява подобен пост да заемат офицери (какъвто е Георгиев), надхвърлили 40-годишна възраст. Ако например иска да отиде на работа във военното министерство или в МВР, той ще бъде отхвърлен именно заради този показател, заяви още Велев.
Според информация от Съдебната палата във Варна съдията от Наказателно отделение на ВОС Светлозар Георгиев наистина е на 46 години, завършил е Право в Софийския университет и има 18 години юридически стаж.
Що се касае за останалите назначения, за тях в съвета нямаше разногласия. Прокурорът от Софийската градска прокуратура Галина Стоянова вече е заместник апелативен прокурор на София. Тя беше избрана от ВСС с пълно мнозинство. Никой не подкрепи кандидатурата за същата длъжност на прокурора от Окръжната прокуратура в Стара Загора Димитър Димитров.
За заместник окръжен прокурор на столицата пък беше избран държавният обвинител от Софийската окръжна прокуратура (СОП) Бисера Калпакчиева. За нея гласуваха 17 членове на Висшия съдебен съвет, докато зад колежката й от Районната прокуратура в Самоков Лилия Георгиева застанаха четирима от членовете на ВСС.
За поста се бориха още петима магистрати, които не получиха по нито един глас в своя полза. Това бяха прокурорите от СОП Албена Величкова, Галя Гугушева, Нели Сигридова и Николай Филчев.
Бяха избрани и двама заместник районни прокурори на София. Единият е Радослав Рачев, редови прокурор от СРП, а другият - Руси Алексиев, в момента изпълнява и функцията на говорител на районната прокуратура.
Окръжната следствена служба в Благоевград пък си има нов шеф. Това е... бившият й началник, а сега неин говорител Здравко Бакалов. Той наследява на поста Мая Кипринска, която в момента е член на Висшия съдебен съвет.
Преди да бъде гласувана кандидатурата на Бакалов, членът на ВСС от квотата на следствието Пламен Стоилов похвали магистрата: Той притежава необходимите организационни и морални качества и заслужава да заеме поста, каза Стоилов.
Районният съд в Белоградчик, който придоби скандална слава заради разследването срещу бившия си председател Ирена Иванова (която се сочи като организатор на схема за продажба на несъществуващи земи в региона, за което Параграф 22 писа подробно), също е с нов шеф. Това е досегашният и.д. председател на съда Антон Антов, който беше и единствен кандидат за поста. Той беше избран с пълно мнозинство.
Красимир Маринов пък е новият директор на Окръжната следствена служба в Ловеч. Досега той беше и.д. директор на ОСлС и получи пълна подкрепа от членовете на съвета.
Борислав Радославов

200 000 ДЕЛА ПРЕКРАТЕНИ ПО ДАВНОСТ
Повече от 200 000 дела са прекратени по давност. Това е записано в доклада за дейността на прокуратурата за изминалата 2007 година. Според документа много малък процент от тези дела са срещу известен извършител. С осъдителна присъда са завършили 91% от делата, а 4.3% са приключили с крах за държавното обвинение.
Преди заседанието на ВСС главният прокурор Борис Велчев съобщи, че дознателите в столицата работят по около 150-200 дела, което прави работата по тях изключително тежка. Въпросът с обособяването на дознанието в отделно звено е структурен въпрос, който трябва да бъде решен от ръководството на МВР. Не може да се даде еднозначна оценка на работата на дознателите и има места, където могат да бъдат отбелязани пропуски, заяви обвинител №1.

И БЕЗ ТЕЛЕФОНИ СА РАЗКРИВАНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Преди да започнат разглеждането на точките от дневния ред, членовете на ВСС коментираха наболялата тема за използването на специални разузнавателни средства. Ето какви мнения се чуха:
Михаил Миков - министър на вътрешните работи:
Смятам, че прокуратурата трябва да продължи по-строго да упражнява контрол над използването на СРС. Както и да се засили вътрешния контрол в МВР над заявителите на бръмбарите и над унищожаването на СРС, която работа хич не е лесна. Достигнахме до извода, че трябва да се върши работа не само с помощта на технически средства. Защото ще ви задам въпроса как са се разкривали престъпленията, когато не е имало мобилни телефони?.
Радка Петрова - председател на комисията по Информационни технологии във ВСС:
В чл.16 от законопроекта за Закон за специалните разузнавателни средства е записано, че Министерството на правосъдието трябва да упражнява контрола над използването на СРС. Мисля, че прокуратурата трябва да продължи да извършва тази дейност.
Цони Цонев - председател на антикорупционната комисия към ВСС:
Големият проблем е, че СРС не се използват по предназначение. Това трябва да залегне в промените в Закона за СРС.
Петър Стоянов - председател на комисията по Дисциплинарни производства към ВСС:
Никога не съм си позволявал да давам разрешение за използване на СРС на базата на голо искане. Изисквал съм папка с опис на сигналите и цялата информация около обектите на следене. Също така не може някой да дойде и да каже дай да удължим срока на подслушване с още шест месеца, когато в закона изрично пише, че може да стане максимум с два месеца.

Facebook logo
Бъдете с нас и във