Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСС ПОДХВАНА СЕРИОЗНАТА РАБОТА

Най-накрая Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да заработи по същество. Откакто е конституиран (на 28 септември 2007 г.), кадровият орган на Темида сякаш умишлено се занимаваше с всичко друго, но не и с проблемите на съдебната власт и обсъждането на въпросите, свързани с нейното бъдеще.
В сряда (14 ноември) магистратите обаче напълно изненадаха медиите, като подеха темата за предлаганите промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Законопроектът е готов и Министерският съвет го е разпратил за становище и съгласуване до всички заинтересовани страни, в това число и ВСС. Заради това в сряда правната комисия на съвета го внесе за обсъждане.
Най-съществената предлагана промяна в НПК е разширяването на правомощията на следователите. В проекта е предвидено Националната следствена служба (НСлС) да поеме разследванията на полицейска престъпност. Това означава НСлС да се занимава с престъпленията, които се извършват от полицаи, а тези дела после да бъдат гледани от цивилен съд. Тази промяна се налагала заради девоенизирането на МВР. Що се отнася до военната магистратура, то тя ще се занимава само с онези нарушения, които са извършени от военнослужещите.
Именно последната поправка предизвика малък спор във ВСС. Членовете на съвета Стойко Стоев и Петър Стоянов, които са бивши военни съдии, се противопоставиха на въпросната нова разпоредба. Според тях подсъдността на полицейските престъпления през годините е променяна многократно, което водело до неефективност при разглеждането на подобни дела. Практиката през последните години показва, че военните магистрати навлязоха в спецификата на работата на МВР и вече се справят много добре с процесите срещу полицаи, мотивираха се двамата военни съдии. Техните аргументи обаче не бяха приети от колегите им във ВСС, които защитиха проекта на изпълнителната власт.
Висшият съдебен съвет предлага освен полицейската престъпност следователите да поемат и делата срещу непълнолетни. Дали обаче тяхната идея ще бъде одобрена, ще се разбере по време на дебатите в Народното събрание.
Другата съществена поправка в процесуалния кодекс, която кабинетът предлага, се отнася отново до следствието. Ще се създаде допълнителна алинея към чл. 194 от НПК, която гласи следното: Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и когато това се налага от значителен обществен интерес, главният прокурор на Република България може да разпореди разследването да се извърши от следователи. Което означава, че по преценка на обвинител №1 следствените служби ще могат да работят по тежки икономически, стопански дела или такива срещу организираната престъпност и корупцията. Нещо, което ръководството на съдебната власт отдавна искаше да се случи.
На заседанието в сряда Пламен Стоилов реши по странен начин да оправдае доверието на колегите си следователи, които го избраха за член на съвета от тяхната квота. Той се възмути от факта, че в проекта за изменение на НПК не е предвидена възможност следователите да задържат заподозрени лица за срок от 24 часа. Полицаите могат да задържат за едно денонощие, а ние не можем. Имало е случаи, когато полицейските органи ни водят дадено лице и ние тогава какво трябва да направим? Звъним на прокурора, за да може той да разпореди арест. Редно е следователите да могат да задържат за 24 часа, обясни Стоилов.
Последва незабавен отговор от Радка Петрова, бивш прокурор. Тя каза, че полицейският 24-часов арест е по Закона за МВР. Нито следствието, нито прокуратурата имат правомощията да задържат за едно денонощие. Знаете, че по закон държавните обвинители могат само да издават постановления за 72-часов арест, обясни Петрова, с което дискусията на тема кой какво може и не може приключи.
Накрая Висшият съдебен съвет прие без възражения по-голяма част от предлаганите промени. Така например без дебати, но с явно одобрение, минаха разпоредбите, в които е уреден статутът на агента под прикритие. Според новите разпоредби той може да бъде разпитван от съда и досъдебните органи само чрез видеоконференция и телефонна конференция с променен образ и глас. Самоличността му се пази в тайна, той ще има специален идентификационен номер вместо данни за самоличност.
Самоличността му ще може да се разкрива по искане на следствие, прокуратура или съд. Съответният орган ще праща писмо до вътрешния министър, военния му колега или до директора на Националната агенция Сигурност. Те ще преценят дали могат да издадат тайната само ако са сигурни, че по този начин няма да застрашат живота на своя агент.
Без дискусия обаче Висшият съдебен съвет отхвърли друга предлагана промяна в НПК, според която министърът на вътрешните работи ще възлага на редови полицаи функции по разследванията, които да се извършват по реда на НПК. Целта е ченгета да могат да събират доказателства и да разпитват свидетели и после тези данни да могат да се използват в наказателното производство. По този начин дознателският апарат щял да бъде поне малко разтоварен. Ако този текст бъде приет, то това ще означава, че всеки един полицай ще може да разследва всяко престъпление и всеки човек.
Както вече казахме, ВСС не одобри тази поправка, но и не изтъкна никакви мотиви защо. Единственото, което стана ясно, бе, че магистратите ще кажат своите доводи за и против по време на обсъждането на проекта в правната комисия на Народното събрание. (§22)

ТПС - U:Параграф/Фото/Брой - ВСС-НПК
Най-сетне Висшият съдебен съвет се опита да оправдае доверието на магистратите, като реши да поработи по същество.

КАРЕ
Бившият заместник-министър на бедствията и авариите Делян Пеевски отново е следовател в Столичната следствена служба (СтСлС). В сряда (14 ноември) Висшият съдебен съвет бе принуден да го възстанови на въпросната длъжност.
Историята около Пеевски е интересна. Той бе част от СтСлС, но през юни 2006 г. отиде на работа във ведомството на Емел Етем. А по закон мястото му в следствието се пази.
През пролетта на тази година обаче името на Пеевски бе замесено в т.нар. корупционен скандал Овчаров-Александров. Бившият шеф на НСлС Ангел Александров поиска ВСС да уволни подчинената му Татяна Шарланджиева, защото изнасяла информация на заподозрян по аферата Топлофикация.
Шарланджиева, заедно с колежката си Зоя Иванова, пък обвиниха Александров, че защитавал определени икономически интереси, като искал фирма Дилот да получи лиценз от Комисията по хазарта за внос на игрални машини и настоявал да се освободят определени количества пшеница от Държавния резерв.
Освен това Зоя Иванова каза, че Александров искал от нея да се свърже с приятелката си - бившия заместник-министър на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова, която пък да изнесе документи от Булгартабак, уличаващи директора на холдинга Христо Лачев в престъпления.
Името на Пеевски бе замесено в скандала от самия Лачев, който пред медиите заяви, че Пеевски и Ангел Александров са го натискали, за да назначи тяхно протеже на работа в холдинга.
На 5 май тази година премиерът Сергей Станишев уволни заместник-министъра на бедствията и авариите. Веднага след като бе освободен от длъжност, Делян Пеевски подаде молба във ВСС за възстановяване на длъжност следовател в СтСлС.
На 16 май обаче ВСС отказа да удовлетвори молбата му с мотива, че нямал необходимите морални качества, за да бъде магистрат. Пеевски се обърна към Върховния административен съд (ВАС).
На 16 октомври тази година петчленен състав на ВАС отмени решението на Висшия съдебен съвет. Според съдиите моралните качества се преценяват при първоначално постъпване на работа в системата, а не когато някой магистрат иска да бъде възстановен на длъжност.
В сряда председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров призова колегите си да се съобразят с решението на ВАС, защото в противен случай биха създали опасен прецедент. Така Делян Пеевски бе възстановен на длъжност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във