Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСС "принципно" безпомощен пред натиска върху съдиите

"Когато първите политически мъже в държавата плюят съда, какво остава за гражданите и за тези медии, за които е ясно, че хвърлят мръсотия. Критики срещу съдии и съда са допустими и винаги ще има. Но критики, които касаят факти, касаят процедура, които са издържани юридически. Нека има свобода на словото. Но атаки, плюене върху съда, а и върху конкретната личност - това е недопустимо. Атаките срещу съда са атаки срещу държавността..."

Това са думи на бившия председател на Софийския районен съд Методи Лалов. Според него ВСС трябва да реагира във всеки конкретен случай, когато се премине мярата за допустимост  и когато критиката се превърне в откровен опит да се "мачкат" независимостта  и авторитета на съдебната система и на съдиите, без значение дали тези опити идват от страна на властта, или на медиите.

Но Методи Лалов е вече просто един редови съдия и неговото мнение няма особено значение. А хората във Висшия съдебен съвет очевидно мислят различно. Защото във вторник (8 май) съдийската колегия на практика отказа да защити четирима  съдии, които бяха подложени на силни медийни атаки заради решенията си. И вместо това реши да отбие номера с една декларация "по принцип" ( каквото и да значи това), която да важи за всички случаи, включително и за всички следващи атаки, каквито  без съмнение ще има. На всичко отгоре ще посвети на "документа"  още цяла седмица - да го доизмисля и дооформя.

Всъщност повод за поредната говорилня на тема "съдийска независимост" във ВСС станаха две становища - на  Съюза на съдиите в България и на ръководството на Софийския районен съд, в защита на съдии, превърнати от няколко медии в "мишени" - заради начина, по който са решили свои дела. Съдиите бяха буквално обругани, при това по изключително злостен и недопустим начин.  В единия случай ставаше дума за съдия от СРС, който осъди електронен сайт заради публикация, а в другия - за тричленен състав на Апелативния съд в София, който измени мярката за неотклонение на обвиняем за незаконна търговия с лекарства.

"Засяга се не само личното човешко достойнство и добро професионално име, но и независимостта на съдебната власт", написаха от Софийския районен съд в защита на колежката си Силвия Хазърбасанова. "Висшият съдебен съвет следва винаги да реагира, когато се правят опити да се оказва недопустим натиск върху отделен съдия или съдебната система като цяло и се засяга неоснователно авторитета на съда. Липсата на такава институционална реакция в продължение на години оказа своето пагубно влияние върху общественото доверие в съдебната власт, като от вас зависи дали този процес ще бъде задълбочен, или ще бъдат защитени срещу откровени злонамерени посегателства съдии, които осъществяват една от функциите на държавната власт", апелираха и от ССБ.

Опитът да се "омачкат" съдии чрез медиите влезе за обсъждане в съдийската колегия на ВСС благодарение именно на тази "извънинституционална" подкрепа. Защото съдийската колегия така и не се беше самосезирала за него - въпреки че обидните публикации очевидно бяха четени от всички кадровици.

Последва умопомрачителен двучасов дебат на тема съдийска независимост. Включително и за това какво точно представлява тя, защото нямало ясна дефиниция. Освен това се оказа, че всичките стратегии и тактики за комуникация и "кризисен пиар" на ВСС са само купища изписана хартия, която очевидно е безполезна. Че ВСС няма "административен капацитет" да се справи с проблема. Както и че има членове на съвета, за които  разговорът за това дали съдиите ще се произнасят по закон и съвест, а не под натиск и от страх да не пострадат, ако не са "в тон" с политическата, икономическата или медийната гарнитура в държавата,  е просто "загуба на време"...

В крайна сметка в съдийската колегия всички се съгласиха, че някаква реакция при подобни атаки все пак трябва да има. Както каза Цветинка Пашкунова, "Не искаме да ограничим свободата на словото. Нека медиите изразяват отношението си към един или друг съдебен акт, но чрез факти, а не срещу магистрати чрез интервениране в личния им живот. Но да наричаш съдиите "нaй-гoлeмитe нeгoдници" не може. Нe мoжe тaка да се атакува инcтитyция, пpизвaнa дa пpилaгa зaкoнa".

Спорът беше каква да бъде тази реакция - конкретна или "по принцип". И накрая се реши: ще  е по принцип. Как ще изглежда това становище и какво точно ще пише в него  ще стане ясно след седмица - тепърва етичната комисия ще бистри текста, който ще се предложи за гласуване на колегията на следващото заседание. Изненади обаче не се очакват: най-вероятно текстът ще е беззъба компилация от няколко предишни декларации, с които ВСС досега е излизал в аналогични ситуации и е осъществявал  "защита" на независимостта на съдебната власт.

А какъв е резултатът от бездействието срещу атаките и натиска над съдиите най-образно описа Олга Керелска: "Не е нормално съдии да се срамуват да кажат къде работят. Вече и в искови молби се говори за съдийски свини, корумпирани говеда. Кой ще измие лицето на българските съдии? Грешките в съдебната система трябва да се изчистят по нормалния начин, не с обругаване"...

Но, да му мислят съдиите...

Архивите помнят
Това далеч не е първият случай, в който във ВСС се вихри подобен дебат. Който наистина е напълно безсмислен. Защото дали ВСС ще излезе с декларация в защита на магистратите, или не, всъщност няма никакво значение. Съдиите ще продължат да отстояват сами своето право да решават делата си по закон и съвест, доколкото могат. Така, както е било и досега - защото натискът върху тях не е от вчера, а и ВСС няма кой-знае какви лостове, за да противостои на всички местни и държавни дерибеи, мастити бизнесмени и политически партизани, които се опитват да го правят.

За тези, които са забравили, да припомним, че през 2012 г. предишният състав на съвета също беше принуден да реагира срещу безпрецедентните (дотогава) нападки към съда от втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов - заради оправдателните присъди по делото "САПАРД" срещу Марио Николов и компания, както и за оправдаването на бившия военен министър Николай Цонев. Това беше периодът от време, в който Цветанов си позволи дори да кръщава полицейски операции с имена на съдии. ВСС обаче се задоволи да приеме една "протестна декларация", в която вещо цитира конституцията и няколко регламента, но не посмя дори да напише името на Цветанов, за да не го обиди. Но декларира, че "Висшият съдебен съвет ще отстоява свободата от "незаконно външно влияние". Колко се е уплашил Цветанов от тази декларация можем само да предполагаме. 

През 2016 г.  пък премиерският съветник Яне Янев отнесе "порицание пред строя" от ВСС заради изказвания, че съдии правораздават поръчково в полза на "енергийната мафия". "Противопоставяме се на всеки опит за публично обругаване на българските съдии, прокурори и следователи, съдебни институции и съсловни организации, защото така пряко се засяга и уврежда авторитета и независимостта на правосъдието", написаха тогава кадровиците.

Последният пример бе от Бургас, където в началото на тази година медии наскачаха срещу съдия заради решенията му по дела, заведени срещу местни електронни сайтове: "Категорично се противопоставяме на публичното заклеймяване на постановени от съдии актове, с което се отправят внушения за пристрастност, липса на обективност и несъвместимост с високите професионални и нравствени изисквания към длъжността на съдията. Високо ценим свободата на словото и правото на гражданите да бъдат информирани и се надяваме, че действията на журналистическата колегия в гр. Бургас не представляват опит за натиск върху съда по неприключило съдебно производство и за влияние върху неговата безпристрастност...", написаха в декларация членовете на ВСС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във