Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСС ПРОДЪЛЖАВА ДА ЧАКА ОТ УМРЯЛ ПИСМО

Вместо да изпълнява поправките в Закона за съдебната власт (ЗСВ) за въвеждането на конкурсното начало така, както смята за добре, Висшият съдебен съвет (ВСС) продължава да вика неволята в очакване да го чуят народните представители. В сряда (7 юни) членовете на съвета посветиха още едно заседание (четвърто поред), за да решат кога и кои магистрати трябва да минават през конкурси, но без успех.
Този път дискусията бе открита от главния прокурор Борис Велчев, който по принцип се въздържа от участие в подобен род разправии. А поводът бе съвсем конкретен: като първа точка в дневния ред на заседанието бе вписано предложението на председателя на Хасковския районен съд за назначаването на младши съдия Петър Сантиров на титулярно място.
Съгласно чл.148, ал.3 от прясно ремонтирания Закон за съдебната власт след изтичането на двегодишния изпитателен срок в окръжните съдилища или в районните и окръжните прокуратури и следствия младшите магистрати се назначават на длъжност районен съдия, прокурор в районна прокуратура или следовател в окръжна следствена служба.
Кой знае защо обаче тази разпоредба се видя неясна на главния прокурор. Положението на младшите магистрати е незавидно. Според Закона за съдебната власт те трябва да бъдат назначавани автоматично. Но, ако Висшият съдебен съвет направи това, ще влезе в сложна полемика, заяви Борис Велчев, но не обясни какво има предвид - кой срещу кого ще полемизира.
Вместо това главният прокурор предложи на колегите си през следващите две седмици той и другите двама големи в съдебната система - председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров и председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев, да се срещнат с депутати и да поискат от Народното събрание тълкувателно решение за последните поправки в Закона за съдебната власт.
Заместник-председателят на ВКС Румен Ненков заяви, че за него проблем не съществува. Тези хора са преминали веднъж през конкурс, после са минали през шестмесечно задължително обучение в Националния институт на правосъдието, където също са държали изпити. Така че за мен не е нужно пак да минават през конкурс, за да започнат редовна работа, обясни Ненков.
Думите му бяха подкрепени от председателя на Софийския апелативен съд (САС) Евгени Стайков, според когото никъде по света нямало професия младши съдия, а само съдия. Освен това и в Закона за съдебната власт ясно пишело, че назначаването на младшите магистрати става автоматично.
В крайна сметка членовете на ВСС не посмяха да назначат младшия съдия Петър Сантиров за титуляр в Хасковския районен съд, докато тримата големи не се срещнат с депутатите и позицията младши магистрат не получи тълкувание.
След края на заседанието в сряда (7 юни) пък Радка Петрова - председател на Пловдивския апелативен съд и говорител на ВСС, направи опит да обясни на репортерите какво точно притеснява членовете на съвета.
Младшите магистрати са на срочни трудови договори и ако не са им осигурени предварително места в районен съд, в районна прокуратура и окръжно следствие, те просто остават на улицата. Ние сме взаимствали изцяло от континенталната система схемата за растежа в кариерата. Тоест - трябва да отглеждаме магистратите, но за да направим това, сме длъжни да им осигурим постоянни места още преди изпита, заяви Радка Петрова.
Освен това тя съобщи на медиите, че ВСС вече е създал работна група, която е залегнала здраво над проекта на наредбата за конкурсите. Според Радка Петрова един от най-големите проблеми пред магистратите в работната група е какви точно да бъдат мерките срещу опорочаването на конкурсите. Възможно е членовете на изпитните комисии да се определят чрез жребий, а предложенията за тях да правят всички административни ръководители в съдебната власт - каза Радка Петрова. - Обмисля се и идеята членовете на ВСС да не участват в изпитните комисии, защото след това те трябва да гласуват за назначаването на победителите, уточни още тя.
Но според Радка Петрова друго трябва да намери място в бъдещата наредба за конкурсите: всеки кандидат за работа в съдебната система, наред със стандартните документи - молба, биография, свидетелство за съдимост и т. н., задължително да представя и свидетелство за успешно издържан психотест. Нещо повече - председателката на Пловдивския апелативен съд е категорична, че в Закона за съдебната власт трябва да бъде записано изрично изискване магистратите да са психически здрави. Подобно изискване съществува в Закона за адвокатурата и в Закона за МВР. Адвокатът, който се явява на конкурс за назначаване в даден окръжен съд, може да е здрав психически и веднага да докаже това с документ. Не съществуват обаче гаранции, че неговите конкуренти, които досега са работили в други звена на съдебната система, не са луди, обобщи Радка Петрова.
Според Румен Ненков - заместник-председател на Върховния касационен съд и шеф на комисията за борба с корупцията към ВСС, наредбата за конкурсите трябва да е готова до следващото заседание на съвета (14 юни). Това обаче не е никакво успокоение за младшите магистрати и за техните по-възрастни колеги, защото управляващата коалиция има намерение до края на август да приеме чисто нов Закон за съдебната власт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във