Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСС решава ребуса за конкурсите

Решение №6 на Конституционния съд, което засяга редица текстове в Закона за съдебната власт(ЗСВ)и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), поля със студен душ кадровите мераци в съдебната система. Освен за текстовете, уреждащи най-вече дейността на специализираните съдилища и прокуратури, конституционните съдии бяха сезирани и за някои кадрови процедури. Най-проблемно се оказа обявяването за противоконституционни на чл. 194в и чл. 209а от ЗСВ. И двете разпоредби засягат правомощията на Висшия съдебен съвет (ВСС)да приема наредби, регламентиращи работата с кадрите. Според първата съветът определя с наредба реда за провеждане на конкурси, а според втората пак той трябва да нареди по какви показатели и с каква методика да се прави атестиране на магистрати, а също - критериите за тяхната натовареност.


Конституционният съд нанесе истински ъперкът на съдебните кадровици и постанови, че те нямат правомощия да издават подзаконови нормативни актове, каквито са наредбите. В същото време стотици магистрати са се наточили за по-добри места след двегодишен период, в който не бяха провеждани конкурси. Но някои вече са обявени и насрочени, а наредбите на ВСС в тази връзка са почти пресни. Наредба № 2 за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт е от 27 април 2011 г., а Наредба № 3за показателите, реда и методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител е утвърдена на 30 май 2011 година.


Както може да се очаква, бързо се родиха подозрения, че в решението на Конституционния съд има пръст изпълнителната власт. Правомощията на съвета да издава наредби са си спорни по рождение, въпреки че никой не се е сетил да ги оспорва вече 17 години. Според конституционните съдии издаването на подзаконови актове е правомощие само на изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет и на отделните министерства. ВСС може да приема само нормативни актове от по-нисък ред като указания, инструкции, методики и правила. В решението се казва, че материята трябва да бъде уредена в закон за конкурсите, а не да става с често променяни подзаконови нормативни актове, приемани от ВСС, който е създаден да ги прилага при осъществяване на кадровата политика в съдебната власт. Решението е подписано с особено мнение от конституционните съдии Румен Ненков и Благовест Пунев.


При обосновката си Конституционният съд не се притеснява да ползва и един чисто формален критерий, какъвто е наименованието на издадените от съвета подзаконови актове. Характерът на материята, по която се предписва ВСС да създава правила, не изисква те бъдат облечени във формата на нормативни актове, защото ВСС не може да урежда условията, а само реда за провеждане на процедурите, свързани с назначаването на съдии, прокурори и следователи и с тяхното кариерно развитие. Ето защо вътрешните правила, приемани от ВСС, нямат качеството на наредби и не притежават белезите, присъщи на тези нормативни актове, поради което не могат да носят това наименование. Поначало наименованието на всеки нормативен акт сочи вида на акта и главния му предмет, поради което наименованието винаги трябва да бъде точно и правилно, а не формално, още повече че това е свързано и с редица други правни последици, пише в решението.


Така Конституционният съд бръкна дълбоко в тема №1 за българската съдебна система - кариерното израстване. Стотици магистрати, които се бяха наточили да заемат по-добри позиции, няма да получат достъп до атестация. А според Закона за съдебната власт оценката на конкурсите за повишаване се формира от оценката от атестацията и от оценката от събеседването.


Броени дни след излизането на решението председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев заяви, че ВСС трябва да направи анализ на решението и да избере какво да прави. Според Груев съветът трябвало да се подложи на много сериозна мозъчна атака по въпроса. Главният прокурор Борис Велчев пък констатира, че проблем има, но му трябва време да помисли. Какво са измислили членовете на съвета ще стане ясно на неговото извънредно заседание във вторник. Правосъдният министър Маргарита Попова предложи на обсъждането да бъде поканено и ръководството на Съюза на съдиите в България.


Междувременно в съдебните среди тръгнаха коментари и идеи какво да се прави. Най-простият изход според някои е да се стъпи на използвания от Конституционния съд формален критерий за наименованието на подзаконовия нормативен акт и то да се промени - вместо наредба да се използват термини като указания, инструкции, методики или правила. Други критикуват съда, че изоставя практиката, възприета в решението по конституционно дело № 17от 2002 г., съгласно която не е противоконституционно ВСС да определя с наредба реда за атестация.


Пак по този закон решенията на Конституционния съд имат действие занапред. Ще рече - от появата му нататък вече не се приемат наредби и атестации и конкурси в съответствие с разпоредбите им не могат да се провеждат. В случая обаче става дума за препращащи текстове, които само оправомощават ВСС да издаде наредби и някои поставят въпроса законни ли са изобщо проведените вече конкурси и назначения? Следва да са незаконни, ако ВСС изобщо не е имал правото да издава наредби. Посочва се доводът, че според чл.13, ал.1 от Закона за нормативните актове актът за прилагане на закон губи изцяло или отчасти силата си едновременно с пълното или частично отменяне на закона. В случая обаче ЗСВ не е отменен изцяло, но пък отменените му разпоредби са свързани изцяло с правомощието на ВСС да издава наредби.


Има и мнения, че отмяната на въпросните текстове прекратява само тяхното действие, но не и издадените въз основа на тях наредби. Това е така, защото те представляват общи административни актове, които може да отменя единствено Върховният административен съд. Това обаче не е вярно, защото общите административни актове засягат много хора, но имат еднократно действие, а наредбите на ВСС са с многократно действие и представляват нормативни актове. ВСС обаче не може да извършва нормотворческа дейност.


Има и други коментари: че докато влезе в сила решението на Конституционния съд (то трябва да бъде обнародвано в Държавен вестник в 15-дневен срок и влиза в сила 3 дни по-късно), поредната група парашутисти може да бъде назначена по сегашния ред. Припомня се грандиозния скандал отпреди две години, когато 82-ма магистрати бяха назначени без конкурс дни след въвеждането на задължително конкурсно начало, и то със закон. Тогава членовете на ВСС се оправдаха, че довършвали процедурата по стария ред, въпреки че промените в ЗСВ не предвиждаха такова нещо. Дали сегашният съдебен съвет ще си позволи подобно безобразие предстои да видим, но е извън съмнение, че стотици наши хора треперят дали решението на Конституционния съд няма да пресече кариерните им планове.


След закритото заседание на ВСС в сряда се чу, че членовете му са се обединили около мнението конкурсите да продължат на основание на разпоредбите в ЗСВ, но да бъдат приети спешно указания и методика за атестиране, както и правила за избор на административни ръководители. Това трябвало да стане преди началото на декември, когато ще се провеждат събеседванията с кандидатите за повишаване и преместване. На практика този изход предполага козметични промени в отменените вече наредби, изразяващи се на първо място в промяна на името им.


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във