Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСС СЕ ПРИЦЕЛИ В СГРАДАТА НА БИВШИЯ ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ

Заради системно нарушаване на закона Висшият съдебен съвет бе даден на... съдОт шест месеца Висшият съдебен съвет (ВСС) упорито нарушава Закона за съдебната власт (ЗСВ). На 25 март 2004 г., с приемането на поредните изменения в ЗСВ, Народното събрание добави в неговия чл. 27 нова, трета алинея, според която всички заседания на съвета трябва да бъдат публични. Съгласно волята на законодателя, върховните магистрати имат право да заседават при закрити врата само когато обсъждат задържането и отстраняването от длъжност на съдии, прокурори и следователи, обвинени в престъпления. С тази поправка правителството и депутатите удовлетвориха едно от най-древните изисквания за присъединяването на България към Европейския съюз - да бъдат създадени нормативни условия за прозрачност в дейността на Висшия съдебен съвет. Във всички годишни доклади на Европейската комисия, публикувани от 2000 г. насам, ВСС е описван като абсолютно затворена структура, която работи в условията на дълбока секретност. По този начин, категорични са евроекспертите, се създават условия за корупция и за повишаване на общественото недоверие в съдебната система. Неотдавна стана ясно, че заради системно неизпълнение на чл. 27, ал. 3 от Закона за съдебната власт ВСС бе изправен пред меча и везните на собствената си богиня.Европейската алинея в Закона за съдебната власт е обнародвана в бр. 29 на Държавен вестник от 9 април 2004 година. Още на следващата си сбирка (на 15 април) обаче Висшият съдебен съвет по най-категоричен начин доказа, че няма никакво намерение да я изпълнява: отначало репортерите не бяха допуснати на заседанието, но след дълга и грозна разправия те бяха поканени да влязат и да поседят десетина минути в залата. Както мнозина от тях споделиха по-късно, онова, което чуха вътре, тутакси изпари желанието им да информират широката общественост за дейността на ВСС. Първо, защото за пред медиите бяха оставени най-постните теми от рода на магистратът Хикс е преместен от районен съд Игрек в районна прокуратура Омега. И второ, защото членовете на съвета започнаха луда надпревара кой да обещае на репортерите най-прекрасните условия за по-нататъшната съвместна работа.Най-напред всички върховни магистрати се обединиха около идеята, че ВСС не разполага с условия, които да позволяват публичното провеждане на заседанията. А след това, както си му е редът, те се разделиха по въпроса как да бъде решен проблемът. Според едни не било никакъв проблем едно от помещенията на етажа да бъде заделено за съдебните репортери, където те периодично да бъдат осведомявани за хода на заседанията. Други доразвиха тази идея, като заявиха, че между залата и стаята на репортерите може да бъде прокарана видеоконферентна връзка и журналистите да гледат заседанията на монитори. А трети обявиха, че като нищо ВСС може да си направи ИНТЕРНЕТ-телевизия и да излъчва заседанията си в реално време.И тогава главният прокурор Никола Филчев нанесе своя удар, предлагайки заседанията на ВСС да се провеждат в Съдебната палата, където имало достатъчно място. Меко казано, ударът на Обвинител номер едно попадна право в целта. Председателят на Върховния касационен съд и стопанин на палатата Иван Григоров моментално подскочи като ужилен, защото спорът между двамата за това, кой да има повече кабинети в палатата - съдът или прокуратурата, е публична тайна поне от година и половина. Съдебната палата не е място за заседания на Висшия съдебен съвет, отсече Иван Григоров, без да обяснява защо мисли така. И понеже неговите колеги също не се осмелиха да го попитат каква е истинската причина за рязката му реакция, първото открито заседание на ВСС, проведено на 15 април 2004 г., приключи. Седмица по-късно - на 21 април, точно в 10. 00 ч., вратите на заседателната зала на ВСС бе затворена под носовете на репортерите и те заеха дежурното си място на тротоара пред Съборна № 9. Четири часа по-късно журналята научиха, че все пак проблемът за допускането им до заседанията е бил обсъден от върховните магистрати. Радостната вест бе донесена лично от министъра на правосъдието Антон Станков, който по закон председателства сбирките на ВСС. Според него, проблемът с публичността на заседанията бил много деликатен, тъй като имало опасност от нарушаване на конституционното право на тайния вот, упражняван от членовете на Висшия съдебен съвет.Добрата новина бе, че ВСС е обсъдил медийното си поведение и е приел решение, което гласи: Журналисти, използващи камери и фотоапарати, да бъдат допускани в заседателната зала на ВСС в първите пет минути от началото на всяко заседание. ВСС възлага на главния секретар и на говорителя на съвета да предложат правила за журналистическа акредитация. ВСС определя комисия в състав Иван Григоров (председател на ВКС - бел. ред.), Панайот Генков (съдия във Върховния административен съд - бел. ред.) и Николай Ганчев (председател на Военната апелативна прокуратура - бел. ред.), която в срок до две седмици да изготви проект на становище относно вижданията на ВСС във връзка с публичността на заседанията, които да съответстват на конституционно установения принцип за тайна на гласуването.Съвсем естествено през следващите две седмици не се случи нищо особено. След заседанието на 28 април 2004 г. правосъдният министър Антон Станков съобщи, че комисията ще приключи работата си на 5 май и... толкоз. Членовете на ВСС забравиха за случая, сякаш от правото им на тайно гласуване по-важно нещо на земята не съществува. За да докажат все пак, че не са забравили съвсем законовото си задължение за публичност на заседанията, от 9 май 2004 г. репортерите започнаха да научават какво се е случило в залата не само от говорителя на съвета, но и от трима негови членове - Румен Андреев (заместник-директор на Националната следствена служба), Радка Петрова (председател на Пловдивския апелативен съд) и Александър Воденичаров (декан на Правно-историческия факултет на Югозападния университет Неофит Рилски в Благоевград). Дали тримата магистрати винаги са говорили в прав текст, или пък са спестявали по-пиперливата информация вече не е толкова интересно. По-важното е, че инатът, с който върховните магистрати не желаят да изпълнят разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Закона за съдебната власт, принуди журналистът от радио Нова Европа Васил Чобанов да изправи Висшия съдебен съвет пред меча и везните на Темида. На 23 септември 2004 г. той депозира жалба във Върховния административен съд (ВАС) срещу немотивирания отказ на ВСС да допусне съдебните репортери до своите заседания и срещу практиката да информира обществеността избирателно. Според журналиста членовете на ВСС нарушават едновременно конституцията, Законът за съдебната власт, Европейската конвенция за защита на човешките права и Международния пакт за гражданските и политическите права. Съгласно чл. 41 от конституцията всеки има право да търси, получава и разпространява информация - пише в жалбата си Васил Чобанов. - Същото право е прогласено още в чл.10 от Конвенция за защита на човешките права и основните свободи, както и в чл.19 от Международния пакт за гражданските и политическите права. Съгласно Решение № 7/1996 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 1 от 1996 г., това право се отнася и до достъпа до публичните заседания на различни органи на власт. Върховният административен съд прие жалбата на Чобанов за допустима и насрочи делото за 4 ноември 2004 година. Междувременно обаче Параграф 22 успя да научи, че Висшият съдебен съвет е на път да направи голяма крачка към помиряването си с медиите. Оказа се, че от няколко месеца съветът води усилени преговори за преместването си на нов адрес. Според осведомени бъдещата щабквартира на съдебната система най-вероятно ще е в централата на бившия Национален съвет на Отечествения фронт (негов наследник е Отечественият съюз на Гиньо Ганев), намираща се в пъпа на София - на бул. Витоша № 18. Силно се надяваме до края на политическия сезон да успеем да се договорим и да се преместим - каза за Параграф 22 заместник-директорът на Националното следствие и член на ВСС Румен Андреев. - Преговорите обаче вървят много трудно. Апетитите за тази сграда са големи, а в момента в нея са разположени и офисите на няколко политически партии. Ако замяната бъде осъществена, вече няма да има никакви спорове и разногласия за присъствието на журналистите на заседанията. Кога обаче това ще стане, никой не би могъл да предвиди, обобщи Румен Андреев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във