Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВСС запълва "на пожар" щатните пробойни в София

От години се говори, че е нужно Висшият съдебен съвет да каже каква е нормалната натовареност на един съдия или прокурор в системата - според това в кой орган на съдебната власт работи и с какъв вид дела се занимава. Тоест  по колко дела на ден, на месец или годишно трябва да разглежда той, за да може хем да си заработва заплатата, хем да не се гърчи под нечовешки обем от задължения.

Става дума за т. нар. норма на натовареност. Такава норма обаче няма. Няма и ефективно "пресяване" на тежестта и правната сложност на различните казуси, които минават през съда и прокуратурите - те все още се мерят на "брой дело". Натовареността продължава да се изчислява като "средна" за съответния вид органи на съдебната власт по статистически данни, които на всичкот отгоре много лесно могат да се "надуват". Един от модните начини за това напоследък е от един камион с 40 нелегални афганистанци да се "пръкнат" 40 броя отделни наказателни дела и впоследствие - 40 споразумения, подписани от един и същи прокурор, а понякога и от един съдия. Така статистиката пъшка от натоварване, но пък всички са доволни, а щатът си остава крайно необходим заради "многото" работа...

Липсата на ясна норма за натовареност, която да каже какви и колко дела на месец е нормално да разглеждат един районен или окръжен съдия  - две, 20 или 200, е проблем, който пряко рефлектира върху адекватността на кадровата политика на ВСС. И това се вижда все по-ясно.

Видя се включително и във вторник - по време на първото следваканционно заседание на съдийската колегия на ВСС. Която в един ден откри процедура по преместване на 15 районни съдии от страната към София, реши да предложи закриването на 11 незаети щата в окръжните съдилища и да ги "прехвърли" към Софийския градски съд и двете специализирани съдилища, прекрати едно командироване на съдия и отказа да прекрати друго - все решения, които би следвало да се вземат много по-лесно точно на база нормата на натовареност. Ако я имаше...

Дебатите покрай тези решения впрочем показаха, че висшите съдебни кадровици са напълно наясно, че действат "на пожар" и на парче. Особено по отношение на софийските съдилища, където положението наистина е нетърпимо, натоварването на съдиите продължава да е драстично по-високо от това на колегите им в провинцията и изисква спешни мерки. Но пък при решаването на този проблем се отварят серия нови.

Най-много бяха споровете за закриването на щатове в провинцията и преместването им в София. Красимир Шекерджиев попита нещо много простичко: защо закриваме щат в един съд, а от друг съд, в който натоварването е дори по-ниско, не вземаме бройка? След като единственият обективен критерий, който би трябвало да определя колко щата за съдии са необходими, е точно натовареността им с дела.

А отговорът бе много простичък: просто защото този щат е "незает" в момента. И може да се премести в София бързо и сравнително безпроблемно (макар че в някои случаи предложенията за закриване срещат яростен отпор от председателите на съдилища в провинцията).

Това очевидно не е най-справедливото решение, защото поражда напрежение между столицата и провинцията, а и между самите съдилища в страната - в зависимост от това кое от тях успее да се "уреди" с по-голяма щатна обезпеченост и съответно - с по-малко дела на човек. То води и до още един системен проблем: заради непрекъснатото "дърпане" на щатове от провинцията към София  районните и окръжните съдии в провинцията на практика остават без възможност за кариерно развитие в родното си място. Освен ако и те не решат да се местят към София...

При всички тези проблеми нормата на натовареност би била безценен аргумент, ако я имаше. Но я няма. А проблемите, замитани с години заради нейната липса, тепърва започват да се трупат - вече и пред този състав на ВСС...

Впрочем, предстои да видим дали ще ескалира и още един проблем, който лъсва вече във второ заседание на съдийската колегия. Става дума за младшите магистрати и за това дали и къде ще са работните им места в районните съдилища след две години, когато те ще трябва да ги заемат.

Във вторник на дневен ред бе случаят с младши съдия от Русе, който е бил назначен като такъв с конкурс, обявен от предишния ВСС. След двете години, изкарани като "младши", този човек трябва да бъде назначен като районен съдия. Само че сега се оказва, че в двете районни съдилища в Русенския съдебен район  няма място за него. Затова ВСС го "запрати" чак в Севлиево. Преди лятната ваканция същото се случи с други негови колеги, изправени пред същия проблем, които бяха "разместени" из цялата география на България.

Същественият въпрос в случая беше как се планират и се обявяват конкурсите за младши съдии? И не трябва ли да има промени в това планиране, за да е ясно отпреди къде ще работят те след две години (за да може хората да си направят сметка дали въобще искат да се залавят с такава авантюра). Но до принципен дебат за това как ще се действа занапред, включително и при обявяването на конкурсите, така и не се стигна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във