Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВЪРХОВЕН ПРОКУРОР ИЗДЪНИ ДЕЛОТО ИНДИГО

Една от най-положителните поправки в Закона за съдебната власт (ЗСВ), приет окончателно в сряда (17 юли), е, че Инспекторатът на Министерството на правосъдието вече има право да проверява работата на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Върховната касационна прокуратура. В чл. 35, ал.2 на ЗСВ пише така: Инспекторатът не проверява дейността на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура. Той е в сила от 14 ноември 1998 г. и според юристи е един от най-вредните нормотворчески бисери, сътворени от тогавашното парламентарно мнозинство на ОДС. Няколко са причините днес да се занимаваме с тази тема. Първата е, че на последното си заседание преди съдебната вакация на 17 юли (сряда) ВСС за пореден път задължи главния прокурор да предостави информация за дело, което е прибрано на производство във ВКП. Този път става дума за скандала с предварителното производство срещу заместник-министъра на правосъдието Марио Димитров, образувано от Ловешката окръжна прокуратура преди близо месец. За този срамен случай Параграф 22 писа подробно преди два броя (бр. 27 от 6 юли 2002 г.). Засега искането на ВСС остава без никакъв отговор, защото докато съветът задължаваше главния прокурор, той разпускаше в резиденцията на изпълнителната власт в Евксиноград. Също толкова безуспешни останаха опитите на ВСС да научи докъде са стигнали още два случая, взети под крилото на ВКП - самоубийството на прокурора Николай Джамбов (той се застреля през пролетта на 2000 г. в собствения си кабинет) и скандала със списъка на 42-мата бивши министри и политици (гръмнал на 24 януари т.г.), разследвани за злоупотреби и корупция. Втората причина е, че от три години никой не знае (и няма право да се поинтересува) какво точно става в четирите най-висши институции на съдебната власт и особено във Върховна касационна прокуратура. Нито кой и защо работи там, нито върху какво се труди. Няма стойностен и детайлен отчет за свършеното през годините, няма информация за новообразуваните дела (дори като бройка), няма данни и за движението на делата на производство. Като тук не става дума за някакви отчетни масовки, съпроводени от бурна рекламна кампания и прокурорски рейдове из медиите. Напротив - говорим единствено за ВСС, който по конституция е призван да ръководи дейността на съдебната система, който е отговорен пред държавата и обществото за състоянието на третата власт и който има право да знае всекидневно какво и защо се случва из следствията, прокуратурите и съдилищата. В Наказателнопроцесуалния кодекс има един прелюбопитен текст, също дело на нормотворците от СДС, влязъл в сила в края на 1999 година. Става дума за чл.48., в който подробно се описват разследващите органи в България - следователи, полицейски и митнически дознатели. Алинея 4 обаче гласи: Разследването на престъпления, извършени от лица, ползващи се с имунитет, и членове на Министерския съвет, се осъществява по правилата за предварителното производство от прокурор от Върховната касационна прокуратура, определен от главния прокурор на Република България. Къде е връзката с темата ни?В навечерието на миналогодишната кандидатпрезидентска кампания, когато на всички беше ясно, че Тодор Кавалджиев не влиза повече в сметките на титуляра Петър Стоянов, вицето взе по-нататъшната си съдба в свои ръце. И на няколко пъти публичо обяви, че е отстранен от играта, защото е борец срещу корупцията и е дал на главния прокурор стотици материали за злоупотреби из високите етажи на властта.В разгара на кампанията дотогавашният ни държавен глава също не остана по-назад и публично обяви, че по време на мандата си е дал на главния прокурор над 1000 сигнала за корупция. Вярно е, че Петър Стоянов не уточни колко от сигналите е изпратил на Иван Татарчев и колко на наследника му - Никола Филчев, но това едва ли е толкова важно. Защото и в двата случая тези сигнали са пристигнали на един и същи адрес: във Върховна касационна прокуратура. Обратна информация обаче за това дали са излези, в каква посока са отпътували и в какъв вид - никой не знае. Всъщност, тук сме длъжни да прибавим в сметките и още много-много нещица. Например - всички онези материали, данни и оперативни разработки, връчени на главния прокурор от главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов на почти техните регулярни срещи. Всички бели книги, изписани от жълтите след победата им на парламентарните избори преди година. Плюс сигналите, с които червената опозиция непрекъснато бомбардира обвинителното ведомство от петилетка насам. Третата причина, заради която влизането на Инспектората на правосъдното министерство във ВКП е изключително полезно, е свързана с трайно установената практика висшестоящите прокурори да командват и подчинените си, и следователите... устно. Било по телефона, било на четири очи. Наистина в НПК изрично е указано (чл.116, ал.2), че по-горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените от закона случаи. А в следващия тест по въпроса (ал.3) категорично се казва, че писмените разпореждания на съответния по-горестоящ по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори. И никъде в НПК не пише, че в наказателния процес съществува нормата устно разпореждане. На 12 юли 2002 г. Бисер Троянов, съдия-докладчик от Софийския градски съд по делото за трагедията в дискотека Индиго, прекрати съдебното производство и върна случая на Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство. Основанията на съдия Троянов да върне прокурорите и следователите по делото на поправителен са общо три, но за нас най-съществена е втора точка от постановлението му. Тя е кратичка и затова ще я цитираме цялата:С постановление от 24 декември 2001 г. срещу Ангел Велчев Николов (управител на Индиго - бел.ред) е повдигнато обвинение по чл.123, ал.3 от НК за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице, поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно-регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност - особено тежък случай. В хода на разследването това обвинение е било изоставено, тъй като с постановление от 10 април 2002 г. е повдигнато ново обвинение (на Ангел Николов - бел.ред.) - по чл.122, ал.2 от НК, за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице, което е и внесено в съда. Първоначалното обвинение не е прекратено от прокуратурата, поради което се оказва висящо при вече приключило разследване. Наличието на две различни обвинения не позволяват на обвиняемия Николов да научи в какво точно е обвинен - за причиняване на смърт поради професионална непредпазливост или поради обикновена непредпазливост. Разпоредбата на чл.51, ал.1 от НПК предвижда като основно и неотменимо право обвиняемият да научи в какво се обвинява. При конкурентно висящо обвинение по специален престъпен състав, какъвто се явява чл.123 от НК спрямо чл.122 от НК, което не е прекратено и не е включено в изготвения обвинителен акт, се накърнява цитираното по-горе процесуално право на обвиняемия, а така също и правото му на защита, тоест - същият не е в състояние правилно да организира своята защита.Неправилно на стр. 23 от обвинителния акт е посочено, че не се налага прекратяване на обвинението по чл.123 от НК, тъй като се касае за едно и също деяние, извършено от същото лице при една и съща фактическа обстановка. Въпреки това Наказателният кодекс предвижда два различни престъпни състава и те са обособени в самостоятелни норми. Следователно законодателят е въвел различна правна квалификация за две отделни престъпления. В случаите по чл.123 от НК се изисква осъществяваното занятие или друга правно регламентирана дейност ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА ПРЕДСТАВЛЯВА И ИЗТОЧНИК НА ПОВИШЕНА ОПАСНОСТ (курсивът наш - бел.ред), докато в престъплението по чл.122 от НК подобна опасност не е налице.Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като засяга основни права и начала на обвиняемия в наказателния процес. Нарушението може да бъде отстранено с прекратяване от Софийска градска прокуратура на едно от двете обвинения - по чл.123 от НК или по чл.122 от НК....Два месеца по-рано обаче - на 27 май 2002 г., прокурорите по делото Стелиана Кожухарова и Христо Граматиков от Софийска градска прокуратура най-добросъвестно са изпълнили задълженията си и са написали постановление за частично прекратяване на наказателното производство срещу Ангел Николов. В него се казва, че управителят на Индиго не може да бъде обвинен за извършване на престъпление по чл.123 от НК, за който вече стана дума в решението на съдия Троянов. Според тях Николов трябва да бъде съден за престъпение по чл.122 от НК.В случая от фактическа страна е установено по безспорен начин от събраните доказателства, че отдаденият под наем стадион Юнак от 8 декември 1998 г. до инкриминираната дата 21 декември 2001 г. е функционирал единствено като дискотека Индиго - пишат двамата прокурори. - Това обстоятелство налага следните правни изводи. На първо място, липсва нормативен акт (закон, правилник, наредба, инструкция или заповед), регламентиращ осъществяването на дискотечна дейност. Тоест - няма конкретни правила и забрани, които следва стриктно да бъдат спазвани при функционирането на дискотеката.На второ място, тази дейност сама по себе си не представлява източник на повишена опасност, тъй като упражняването й не застрашава здравето и живота на лицата, посещаващи този тип увеселителни заведения. Тези изводи се налагат и от обстоятелството, че всяка общественополезна дейност, представляваща източник на повишена опасност, се регламентира от законодателя. В конкретния случай не е налице тази хипотеза.От гореизложеното следва да се приеме, че от обективна страна инкриминираното деяние е несъставомерно по чл.123 от НК и наказателното производство следва да бъде прекратено в тази част.Поради което и на основание чл.180, чл.137, ал.1, т.1, вр. с чл.21, ал.1, т.1 от НПК постановихме: частично прекратяваме наказателното производство, водено срещу Ангел Велчев Николов относно извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК.Внасяме обвинителен акт в Софийския градски съд - Наказателна колегия, срещу Ангел Велчев Николов по чл.122, ал.2, пр.3....Малко по-късно, когато обвинителният акт на Кожухарова и Граматиков се отбива във ВКП за последна благословия преди внасянето му в съда, на двамата им е наредено да издърпат постановлението си за частичното обвиняване на обвиненията срещу Николов и да го запазят за себе си. Какви са били истинските съображения на въпросния върховен прокурор не е толкова интересно. По-важното е, че макар и устно споделени, въпросните съображения са били задължителни за изпълнение от страна на двамата прокурори. Което те са и сторили - пратили са в съда обвинителен акт, за който предварително са знаели, че няма да мине. Дали са имали възможност да реагират по някакъв начин и да защитят професионалното си достойнство? НПК им дава подобни права, но както казахме вече - указанията на висшестоящия прокурор е трябвало да са в писмена форма, защото и този върховен прокурор си има началник, пред когото безумното нареждане е могло да бъде протестирано. А така - по силата на народната поговорка: Дума дупка не прави, отговорността за подигравката с правосъдието и трагедията на родителите и близките на загиналите деца пада единствено върху тях двамата и следователите по делото. Което в никакъв случай не отговаря на истината.

Facebook logo
Бъдете с нас и във