Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВЪТРЕШНИЯТ МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: ТОВА НЕ Е МАДЖО! И НЕ МИ Е ПРИЯТЕЛ...

Нормален човек едва ли може да обясни истерията около случая Маджо, разиграла се през последните четири-пет дни. Истерия, която окончателно изпокара бесепарите Татяна Дончева и Румен Петков, после принуди един от двамата - вътрешния министър Румен Петков или заместник правосъдния министър Димитър Бонгалов - да излъже поне два пъти, а накрая принуди депутатите от парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред да разстрелят цяла една работна седмица.
Поводът, заради който отново станахме за смях и на кокошките, е известен. След близо половингодишни унизителни кандърми, една от емблемите на българската организирана престъпност - бившият сикаджия Младен Михалев-Маджо, най-сетне благоволи да уведоми съдебния състав по делото за убийството на Милчо Бонев-Бай Миле, че няма нищо против да бъде разпитан като свидетел.
Чрез своите адвокати, сред които и председателят на Висшия адвокатски съвет Траян Марковски, гражданинът Михалев уреди появата му да стане на 16 май сутринта. Кога и по каква процедура са протекли пазарлъците не е известно, но на въпросната дата Съдебната палата осъмна като декор от холивудски политически трилър, в който някой е съобщил по Си Ен Ен, че еди-кога си ще гръмне президента на САЩ от разстояние три и половина метра.
Нещо повече. В стремежа си да оправдаят оказаното им доверие служителите на Съдебна охрана и ченгетата от Столичната дирекция на полицията (СДП) направо се престараха. И то до такава степен, че първите взеха да пребъркват за оръжие дори висшите магистрати, а вторите набиха един фоторепортер.
За да не остане някой озадачен от ченгесарското стълпотворение в Съдебната палата, гражданинът Михалев положи доста усилия, но изигра ролята си перфектно. Като се започне с драматичното тричасово закъснение, мине се през изнурената усмивка и тридневната четина по лицето му, та се стигне до откровено демонстрираното неудобство от присъствието на бронираната жилетка под марковия му тоалет.
Неведнъж досега Параграф 22 е писал, че хора, които не могат да спретнат дори една интрига, никога няма да преборят мафията, в която открай време купуването на мозъци е особен приоритет. За съжаление случаят Маджо за сетен път потвърди верността на тази тъжна констатация, защото от 16 май насам, каквото и да кажеха в свое оправдание, шефовете на т. нар. компетентни органи доказваха само едно: държавата продължава да слугува на организираната престъпност така, както й е слугувала в началото на прехода.
Ако започнем педантично да търсим първопричината, от която тръгва всичко, възможните варианти са два. Или гражданинът Михалев, чрез свои приятели по върховете на бизнеса и БСП, е помолил вътрешния министър Румен Петков да вземе мерки за неговата сигурност. Или пък някой умник от обкръжението на гражданина Михалев предвидливо е написал анонимния сигнал и го е връчил на МВР-ръководството, използвайки правосъдното министерство за пощенска кутия.
Оттук нататък логиката е ясна. Заместник правосъдният министър Димитър Бонгалов (под негово разпореждане са затворите, следствените арести и Съдебна охрана) изпраща анонимката на вътрешния министър Румен Петков. Той от своя страна възлага проверката на сигнала и обезопасяването на Съдебната палата на Столичната дирекция на полицията. А пък шефът на СДП - Румен Стоянов, и шефът на Съдебна охрана - София Евгени Тропчев, вземат всички необходими мерки съгласно вътрешноведомствените инструкции за действия в подобни ситуации.
Ако всичко, което изскочи из устите на току-що споменатите длъжностни лица през седмицата беше вярно, просто срамният скандал на 16 май 2007 г. никога нямаше да избухне. Не за друго, а защото Съдебната палата щеше да бъде затворена на 15 май вечерта и да остане заключена поне едно денонощие. А заседанието по делото за убийството на Бай Миле щеше да бъде проведено в Софийския централен затвор, където от година и половина-две има специално пригодено помещение за разпит на особено важни свидетели, обвиняеми или подсъдими.
Но не би. Ръководителите на т. нар. компетентни органи решиха, че всичко ще мине и ще замине, както друг път. За тяхно най-голямо злощастие обаче се разигра инцидентът с фоторепортера на в. Експрес, медиите (с едно-две изключения) дружно освободиха духа от бутилката, а Бонгалов, Петков и компания се оказа съвсем неподготвени за кръстосаните разпити, на които бяха подложени.
И още нещо обидно има в цялата тази история. Оказа се, че висшите ни чиновници все още не са се научили публично да признават грешките си. Ето защо в критични за тях ситуации те предпочитат да излъжат или да обявят война на целия свят с идеята да се изкарат жертви на гигантска манипулация.
На 16 май следобед например заместник-министърът на правосъдието Димитър Бонгалов заяви пред медиите следното: По мое искане има засилено взаимодействие с МВР. Имаме сигнал за готвен терористичен акт и периодично проверяваме за бомба в Съдебната палата. След това той лаконично обясни, че сигналът е получен по оперативен път и че терористичният акт, според анонимката, трябвало да бъде осъществен в периода 16-18 май.
Във вторник (5 юни) пред депутатите от парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред обаче Димитър Бонгалов разви съвсем друга теория. Според новата версия в анонимния сигнал било посочено, че се подготвя убийството на важен свидетел по дело, като в заговора най-вероятно участва и служител на Съдебна охрана, с чиято помощ в Съдебната палата щяло да бъде внесено огнестрелно оръжие. А пък атентатът щял да бъде извършен от дрогирано лице, защото по този начин щяла със сигурност да бъде прекъсната връзката с организираната група, която подготвяла покушението.
Обидно звучи, но няма как да си спестим обобщението на този епизод от скандала: само човек, който смята събеседниците си за по-тъпи, отколкото изглеждат, може да лансира налудничавата хипотеза: Надрусан до козирката наркоман тегли куршума на гражданина Михалев, който от 10-15 години дори в собствената си тоалетна не влиза без въоръжена охрана.
Още по-обидно обаче бе поведението на вътрешния министър Румен Петков, който във вторник (5 юни) без капка свян се изтъпани пред очите и ушите на цяла България и с нескрито чувство за превъзходство възвести горе-долу следното: Аз забраних на директора на СДП комисар Румен Стоянов да се яви пред парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Първо, защото тази комисия няма право и практика да разпитва професионалните ръководители в МВР, и второ - защото той е бил поканен по телефона от някакво лице, представило се за секретарка на комисията.
На всичко отгоре, същия ден в ИНТЕРНЕТ страницата на МВР бе публикувано обстойно четиво, с което надълго и нашироко някой мастит капацитет от вътрешното ведомство е направил опит да защити позицията на своя началник.
В Конституцията на Република България (КРБ) е предвидено ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА (курсивът наш - бел. ред.) и гражданите да се явяват пред парламентарните комисии, когато бъдат поканени и да им предоставят исканите от тях сведения и документи (чл.80 от КРБ), обявява срамежливо анонимният автор, след което - само няколко реда по-нататък, гръмогласно възвестява:
Няма практика да бъдат викани професионални ръководители за изслушване в комисии и подкомисии. Относно въпросите, които е трябвало да бъдат обсъдени с комисар Румен Стоянов, министърът на вътрешните работи Румен Петков ще се яви утре (сряда, 6 юни) пред Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към НС. Министърът на вътрешните работи Румен Петков е забранил на директора на СДП комисар Румен Стоянов да се яви във въпросната комисия, тъй като тя не е упълномощена да изисква присъствието на директора на СДП.
Хубаво ще е, ако оттук нататък вътрешният министър Румен Петков не възлага подобни отговорни задачи на хора, които не разбират смисъла на термините в нормативните актове и които не са компетентни по темата, по която им е възложено да пишат. Първо, защото комисар Румен Стоянов, като директор на СДП, е длъжностно лице от най-чист вид, така че съгласно цитирания в МВР-съобщението чл.80 от конституцията, той е длъжен да се яви пред депутатите от Комисията по вътрешна сигурност. И второ, хората около министър Петков може и да не знаят, но парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред има и право, и дългогодишна практика да привиква професионалните ръководители във вътрешното ведомство.
Нещо повече. Депутатите от тази комисия имат право да създават дори временни подкомисии, които не само да привикват и да разпитват когото си искат от МВР, но и да проверяват работата на която и да е от службите и дирекциите на вътрешното ведомство. Който не вярва, нека си спомни какво се случи по аферата Гном (2002-2003 г.) или пък след бомбения атентат срещу Иван Тодоров-Доктора на 16 април 2003-а...
Всъщност това припомняне вече не е необходимо, защото още в сряда (6 юни) вътрешният министър проумя, че леко е пресолил манджата и великодушно разреши на комисар Румен Стоянов да се яви пред парламентарната Комисия по вътрешна сигурност. С изричното уточнение обаче, че не той (шефът на МВР) е демонстрирал фрапиращо непознаване на закона или пък си е позволил лукса да се озъби на депутатите, а защото... този път народните представители са изпратили на комисар Стоянов официална покана...
Какво ще се случи по-нататък е ясно.
Депутатите от опозицията ще повикат още някой и друг ден, след което ще им омръзне и ще се върнат към преките си служебни ангажименти.
Медиите ще се позабавляват още седмица-две с гардероба на вътрешния министър Румен Петков, като акцентират главно върху цвета на чорапите му.
Лидерът на БСП и министър-председател на България - Сергей Станишев, може да използва случая Маджо за решаването на някакви вътрешнопартийни проблеми, но може да го подмине така, както подмина няколко други изцепки на вътрешния министър.
Вътрешният министър Румен Петков също не е за окайване, защото още в сряда (6 май) той затвори тази страница от живота си и започна да се стяга за друга решителна битка: като какъв точно да оцелее на 16 юни - като вътрешен министър или като заместник-председател на БСП.
И сал гражданинът Михалев ще продължи да гасне в една европейска държава, разкъсван от мисълта за жестоката гавра, на която бе подложен в родината на 16 май. Него - национално отговорният бизнесмен, който е дал и ще продължава да дава всичко от себе си за превръщането на България в Швейцария на Балканите, да го гърми някакъв си наркоман, а вътрешният министър да разтръби пред цял свят: Маджо не ми е никакъв приятел, защото нямам бели чорапи...
Ех, клети, клети Младене, що ли не остана прост президент на Славия...

Facebook logo
Бъдете с нас и във