Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВЪТРЕШНОТО ШЕТАНЕ НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ

Ако на някого му е направило впечатление, единствената велика сила, която открито се противопостави на назначаването на Бриго Аспарухов за премиерски съветник по въпросите на специалните служби, бе САЩ. Малко странно изглежда самотният вопъл на посланик Джеймс Пардю срещу правителствената кариера на бившия червен депутат и още по-бивш директор на Националната разузнавателна служба (НРС) Бриго Аспарухов. Още повече че останалите 18 страни членки на НАТО вкупом се спотайват (сякаш страховете на САЩ не би трябвало да са и техни страхове) и така всъщност подпряха премиерските попълзновения. Ключът на това феноменално противостоене (такова чудо май не се е случвало друг път в половинвековната история на алианса - САЩ да недоволстват от нещо, а всички останали да си траят в знак на съгласие с въпросното нещо) е заровен в един старателно крит от хорски очи храсталак. За първи път чуждо око направи опит да надникне в тези гъсталаци преди три години, но тутакси неизвестна ръка хвърли в него пълна шепа пръст и го... затвори за дълго време. Но и тоя мимолетен поглед бе достатъчен за хората с богато въображение, които тутакси допълниха цялостната картинка. През лятото на 2000 г. в жилището на главния прокурор бяха открити подслушвателни устройства и избухна т. нар. Бръмбаргейт. На 8 август парламентът свика извънредно заседание по темата, но от ожесточените дебати не произтече нищо съществено. Нито като конкретни законодателни инициативи, нито като обикновена демонстрация на държавническа воля за уреждане статута на спецслужбите. Два месеца по-късно главният прокурор разпореди масирана проверка на разрешенията за използване на специални разузнавателни средства, поискани и получени в периода 1 октомври 1999 г. - 28 ноември 2000 година. По каква логика Никола Филчев определи точно тази тясно времева рамка на въпросната проверка - не е известно. Мистерията обаче е още по-заплетена поради друг един факт: жилищният блок, в който бе настанен Филчев след избирането му за главен прокурор, е строен още преди сто лета и поне две петилетки е бил стопанисван от легендарното Бюро за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК) към Министерството на външните работи. Тоест там е трябвало да живеят все хора, работещи из дипломатическите и външнотърговските мисии в София, които е трябвало да бъдат държани изкъсо в информационно отношение. Какво следва от казаното ли? Нищо повече от едно нормално нещо (подобни жилищни кооперации да се подслушват от контраразузнаването при спазване на Закона за специалните разузнавателни средства) и едно ненормално: външното разузнаване няма абсолютно никакво право да подслушва и следи на територията на България. Откога НРС върти незаконния си бизнес в страната не се знае, защото никой не казва. И ако не беше аферата Филчевгейт, едва ли някога обществеността щеше да научи, че външното ни разузнаване развива богата вътрешна дейност.През споменатия вече период от една година и почти два месеца, обект на прокурорската проверка, са направени общо 10 020 искания за прилагане на СРС: 5843 през трите месеца на 1999 г. и 4177 - през единайсетте месеца на 2000 година. Всички те, без изключение, са разрешени от председателите на окръжните съдилища. Службите на МВР - НСС, НСБОП и ДНСП, са поискали 4473 СРС-та, докато останалите 5547 молби са дело на регионалните дирекции на вътрешните работи (29 на брой), следствените служби (29 на брой) и... Националната разузнавателна служба.Кой знае защо в доклада от прокурорската проверка няма и дума по въпроса колко точно СРС-та е поискало външното разузнаване. Познавайки обаче размаха на тази служба, малкият и скромен колектив на Параграф 22 предполага, че задграничните разведки са поискали (и са получили съвсем безропотно) не по-малко от 850-900 разрешения за СРС (около 8-9% от всичките). Според прокурорските изчисления, от 10 020 приложени СРС-та само 269 от тях, или 2.67% (!?) са били реализирани. Което на човешки език ще рече, че придобитата информация е била обработена, оформена като веществено доказателствено средство и използвана в досъдебното производство. И тук вече идват големите питанки: - Защо в края на 2000 г. прокуратурата обвини единствено МВР в нарушения при използването на специални разузнавателни средства?- По какви причини бе укрита незаконната дейност на външното разузнаване на територията на страната?- Защо Никола Филчев не разпореди на военните прокурори да поотупат малко и кадровите офицери в Националната разузнавателна служба?- Толкова ли е трудно да се сети човек, че външното разузнаване не иска от председателя на Софийския градски съд разрешение да подслушва враг на родината в Москва, Лондон или Калкута?- Предполага ли прокуратурата, че бръмбарите в жилището на Филчев може да били са монтирани от външното разузнаване за някакви вътрешни нужди?Другото много важно уточнение е, че външното разузнаване е използвало тези СРС-та по времето на т. нар. син период от своето съществуване. От март 1997 до февруари 2003 г. директор на НРС е Димо Гяуров, наричан Балканското око и ухо на директора на ЦРУ Джордж Тенет. И понеже няма никакви гаранции, че НРС не е прилагала СРС-та в България преди 1999 г. и след 2000 г., длъжни сме да предположим най-лошото: да, външното разузнаване незаконно е следило и подслушвало разни хора с разни идеали, пребивавали в страната по различни поводи. Основанието за това е повече от банално.След като българските разведки отдавна не работят под прикритие в САЩ, Канада и в страните членки на Европейския съюз и на НАТО (а за резиденти и агенти в останалите горещи точки на планетата държавата няма достатъчно пари), служителите на НРС все пак трябва да си оправдаят по някакъв начин заплатите. Като слушкат и гледкат там, където... не трябва - у дома. И те явно го правят доста добре, защото месечните им доходи растат скокообразно. През 1998 г. средната заплата в НРС е била 492 нови лв. (в МВР - 346 лв.), през 2001 г. - 742 лв. (в МВР - 544 лв.), а през 2003 г. - 877 лв. (срещу 643 лв. в МВР).Оттук нататък размислите на тема US-съпротивата срещу назначаването на Бриго Аспарухов за премиерски съветник по въпросите на спецслужите се раздвояват. В единия вариант американските тайни служби не искат да излиза наяве фактът, че ЦРУ е разработвало чуждестранни дипломати в България (със съдействието на НРС). Вярно е, че събраната информация отдавна е заминала по направление, а следите от нерегламентираната дейност са заметени. Но пък спецификата на разузнавателната дейност е такава, че на практика вътре в системата нищо не се губи. И винаги някъде има повече от един екземпляр. Вторият полет на мисълта май изглежда по-правдоподобен. Като кука от кариерата Бриго Аспарухов знае да мълчи и ще си мълчи за находките, открити в поверения му ресор. И тъкмо това е големият проблем - той знае как и по какъв начин да задвижи системата, за да употреби тези находки по най-правилен (за кого ли) начин. В обикновения живот подобно поведение се нарича рекет или изнудване, но за слугите на плаща и кинжала то е част от професионалната игра на куче и котка. А как ще развие по-нататък пазарлъкът не е трудно да се предвиди. Колкото и да им е трудно, САЩ ще преглътнат назначаването на Бриго Аспарухов за спецпремиерски съветник и няма да спъват България по пътя й към НАТО. За сметка на това обаче достъпът на Бриго до атлантическите секрети ще бъде толкова силно ограничен, че за него ще е безпредметно да се възползва от него. Което, в интерес на истината, хич не му е необходимо. Просто защото той е взет Там с друга интимна мисъл.За никого не е тайна с какво се занимава външното разузнаване по принцип. На широката публика обаче не й е известно, че по отношение на българите зад граница (най-вече за обитателите на дипломатическите мисии и задграничните държавни фирми по социалистическо време) външното разузнаване е било съвсем безцеремонно. То е подслушвало, записвало и следяло дори тогава, когато не е имало никакви формални поводи. Така че, ако някой много добре знае какво се е случило с въпросните задгранични дружества в периода 1987-1992 г. - това е Националната разузнавателна служба (бившето Първо главно управление на ДС). Именно НРС-резидентите и полевите агенти са онези хора, пред чиито очи (и с чиято помощ) се е разиграло всичко: и приватизацията на задграничните дружества, и препирането на червените пари (без значение дали става дума за няколко милиона долара, или за милиард и половина ексгермански марки), и прокопаването на каналите за връщането им в България. И какво направи Националната разузнавателна служба по въпроса с връщането на червените милиони? Официално - нищо и половина. Но неофициално... сигурно е понаправила туй-онуй. Оттук нататък просто трябва да смятаме на пръсти колко прави две плюс две.Каквото и да се говори за еволюирането на Симеон Сакскобургготски от монарх в изгнание в действащ републикански министър-председател, неговата психическа закалка е да бъде... цар. Именно това му качество, подплатено със сериозна образованост, го кара да се чувства сигурен дори в условията на всеобщ хаос. Едва ли има хора, познаващи нормативната база горе-долу прилично, които все още да смятат, че Бриго Аспарухов наистина ще съветва премиера по въпросите на спецслужбите. Военното разузнаване и военното контраразузнаване са подчинени на министъра на отбраната, а Националната служба за сигурност (контраразузнаването) е собственост на МВР.Останалите структури, чиито началници кой знае защо ходят и се срещат с президента, не са специални и нямат нищо общо с бъдещата кариера на Аспарухов. Става дума за МВР-службите Полиция, Гранична полиция, Борба с организираната престъпност и Жандармерия.Вярно е, че в МВР има още три специални служби - Дирекция Оперативно-техническа информация (ДОТИ), Дирекция Оперативно издирване (ДОИ) и Дирекция Защита на средствата за връзка. Те обаче са пряко подчинени на вътрешния министър и тяхната работа е толкова деликатна, че до най-съкровените им тайни има достъп изключително ограничен кръг от хора. Или поне би трябвало да е така по закон.На всичкото отгоре премиерът Сакскобургготски се закле, че на новото си поприще Бриго Аспарухов ще бъде единствено съветник и няма да притежава никакви началнически правомощия по отношение на разведките и спецченгетата. И какво ще прави тогава Бриго Аспарухов в премиерския политически кабинет? Ще си върти по цял ден палците, ще чете вестниците и ще прави обширни анализи за начините, по които може да се усъвършенства националната сигурност на България? Нищо подобно - колкото и еретично да звучи, най-вероятно невъзможната му мисия е следната: той ще помага на Симеон Сакскобургготски да събере достатъчно пари за парламентарните избори през 2005 г. и да спечели за НДСВ втори мандат. Както вече стана дума, външното разузнаване отдавна е наясно с по-голяма част от далаверите с българските пари и имоти зад граница. В същото време ползата на държавата от това знание досега бе никаква. Ето защо е логично да си помисли човек, че цялата тази информация се съхранява някъде - на сигурно място при сигурни хора. И, ако поне половината от приказките за дългогодишните интриги и разработки за връщането на царя (под кодовите имена Шипка, Трънка, Глогинка, Прасковка и т.н.) са верни - времето за оползотворяване на скритата информация май дойде. И още три основания има, за да се роди тази хипотеза в главата на малкия и сплотен колектив на Параграф 22:- ДПС бурно приветства назначаването на Бриго Аспарухов за премиерски съветник, защото няма как да не го стори: бившият шеф на НРС много добре знае с какви пари Доган влезе и остана в голямата политика, знае и какви са сегашните интереси, каращи южната ни съседка на помага на Сокола;- Хора от едрия бизнес, досущ като западноевропейските партньори на САЩ, по никакъв начин не изразиха отрицателното си мнение по казуса Бриго Аспарухов, въпреки традиционната си загриженост (за някои от едрия бизнес става дума) за евроатлантическото бъдеще на България. Дума не промълвиха дори от фундаменталното сдружение Бизнеслидери за национална сигурност. И как ще обелят, след като Бриго им знае не само кътните зъби, ами и от коя партийна цицка са засукали първото си капиталистическо мляко...Колкото до последното основание, то също ще разочарова доста хора, които си мислят, че премиерът Сакскобургготски гледа само как да доизкара мандата си и да се прибира в Мадрид. Нищо подобно. Преди две години Симеон Втори се върна, за да остане завинаги тук. Като за целта той жертва (засега) най-свещеното - скиптъра си. Оттук нататък отстъпките и промените са дълг на народа и задължение на политиците. Безаварийното и безропотно назначаване на Бриго Аспарухов доказа, че Симеон е на прав път и отново ще успее...

Facebook logo
Бъдете с нас и във