Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВЪТРЕШНОТО УБЕЖДЕНИЕ НЕ Е ИНДУЛГЕНЦИЯ ЗА НЕВИННОСТ

Ако си съдия, прокурор или следовател, няма нищо по-удобно от това да си имаш универсален щит срещу всички камъни, хвърлени по професионалната ти репутация. В наказателните закони убежището е определено като вътрешно убеждение, което е като армейски бункер - тясно и мрачно, но... сигурно. Всъщност за българските слуги на Темида вътрешното убеждение е любимо средство за защита, когато стане напечено. Българинът се нагледа на безкрайните прехвърляния на горещия картоф на отговорността за безнаказаността на престъпниците между полицаите и следователите (и едните, и другите - вътрешно убедени, че са окошарили виновните и са събрали солидни доказателства за вината им), прокурорите (които са вътрешно убедени, че добре си подковават обвиненията) и съдиите (които пък са вътрешно убедени, че и полицията, и следствието, и прокуратурата си вършат работата като кучето на нивата). С други думи - в номера с вътрешното убеждение всеки е убеден, че е прав. Само дето контрата все остава у анонимния, притиснат от беззаконието и докаран до ръба на отчаянието данъкоплатец, който безропотно дава ли, дава за заплати...Ако за момент оставим настрана будещия основателен скептицизъм човешки фактор в българското правораздаване, формулираният в чл.16 от Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) принцип е изключително важен. Неговата първа алинея звучи така: Съдът и органите на досъдебното производство вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. На практика това положение би трябвало да осигури независимостта на магистратите и тяхното съобразяване единствено с написаното в законите и, разбира се, със собствената им съвест. То пряко засяга събирането на доказателствата. Друг е въпросът, че издънките в спазването на процесуалните правила за събиране и прилагане на фактите и обстоятелствата по делото са си ахилесова пета на органите както в досъдебната, така и в съдебната фаза на производството. Но това е тема, която сама по себе си изисква специално внимание.Принципът на вътрешното убеждение има за цел да осигури достатъчна гаранция, че преценката дали дадено лице е виновно, или не, ще се изгради само на основата на всички събрани доказателства и единствено върху тях. А не на личните симпатии и впечатления. Това, че гражданинът от ромски произход Страхил Бежков заеква и се оглежда страхливо към разпитващия го представител на правосъдието, а търговецът на жива плът Ванко Пет се държи сякаш съдебната зала му е феодално владение, не може да е причина за заключението, че първият е виновен, а вторият - не. Целият въпрос е, че всички събрани по делото факти имат своето място и значение само в своята съвкупност. И когато не са пълни или пък не са събрани, както изисква НПК, или са волно или неволно изопачени, цялата постройка на разследването, обвинението и съдебното решение може да рухне като кула от кибритени клечки. Именно затова е важна личната преценка и вътрешната убеденост на този, които води разследването или делото.Не по-малко важна е и втората алинея на чл. 16 от НПК: Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Това означава, че нито едно от събраните по делото доказателства не може да бъде подценено за сметка на друго. Самопризнанията на обвиняемия не тежат повече от свидетелските показания, а примерно направеният на мястото на престъплението гипсов отпечатък не е по-маловажен от заключенията на балистичната експертиза. Това е съвременното разбиране на доказателствената част на едно дело. Разбира се, историята познава и други начини на оценка на доказателствата. Така, според римското право, показанията само на един свидетел са се приемали за непълно доказателство, докато на двама - за пълно. Дори се е допускало отделните сведения да имат процент от доказателствената сила и да се сумират, докато се получи достатъчно цялостна картина.Субективната страна на принципа на вътрешното убеждение пък е в личната увереност, че въз основа на всички факти и обстоятелства, включени в делото по определения от закона ред, водещият разследването или делото магистрат може да направи своето обосновано заключение - че има извършено престъпление, че от него са настъпили определени последици и че разследваното или съденото лице има или няма отношение към тях. Най-явно вътрешното убеждение на магистрата се изразява в мотивите към постановлението, обвинителния акт или съдебното решение. Дотук с теорията. Корекциите, които внася българската практика в този принцип на вътрешното убеждение обаче, са, меко казано, компрометиращи. Причината е, че границите между корупционната и професионалната преценка на доказателствата понякога е почти неуловима. А фактът, че мафиотски босове с множество висящи дела и публична известност необезпокоявано си разчистват сметките посред бял ден, без да се притесняват, че ще бъдат вкарани на топло, навежда на извода, че работата с вътрешното убеждение на магистратите нерядко намирисва.Куфарното правосъдие, разбрано като почти обичайна практика и в досъдебното, и в съдебното производство, очевидно и неизбежно ерозира авторитета и доверието в органите, които според конституционния текст са призвани да опазват законността. Което пък навежда на мисълта, че затъналата в блатото на междуличностните конфликти съдебна реформа вече не е само с политическа окраска, но все по-определено е свързана и с депрофесионализация на магистратската професия. Тревожното е, че самата родна Темида показва обезпокоителни симптоми на отслабващ имунитет срещу непрофесионализма и компрометирането на магистратската професия. Миналата година наказаните от ВСС магистрати са едва 18, като заслуга за основния дял от тях има главният прокурор Никола Филчев, опитвайки се да се освободи от неудобните си подчинени. Това число би било смешно, ако не беше тъжно на фона на стотиците забавени или приключени със съмнителни заключения преписки и дела. Е, вярно, че вътрешното убеждение е най-непревземаемият бастион за върховния кадрови орган на българското правосъдие, но неговите проявления са ясно видими - неадекватно разследване, пропускане на срокове, непрофесионално водени дела, зле скалъпени мотиви и т. н.Второто проявление на съзнателното или несъзнателно компрометиране на принципа на вътрешното убеждение е, че българското правораздаване губи авторитета си извън границите ни. От началото на 2005 г. България загуби пет дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, като сумите, които ще трябва да заплати за обезщетения и разноски, надхвърлят 30 хил. евро. А годината е едва на средата. И основните причини са отново пропускане на срокове, мудно правосъдие, нарушени права на защита и т. н. Все слабости, които една професионално работеща правораздавателна система не може да си позволи да допуска.В заключение би трябвало да се каже, че основните принципи на правораздаването не действат сами по себе си, а в своята цялост и взаимодействие. Няма как принципът на вътрешното убеждение да действа адекватно, ако не са спазени например принципът за обективност на истината или пък този за всестранност и пълнота на разследването, или пък за правото на защита, или дори принципът на състезателност. Тяхното прилагане обаче, както и преценката на всички обстоятелства зависят не само от качеството на полученото образование, което е също болен проблем за юридическата ни професия, но и от натрупания професионален опит и житейска зрялост.А това са неща, които не могат да се компенсират нито от по-съвършени материално-правни или процесуални закони, нито пък от професионално работеща съдебна администрация. Очевидно е, че проблемът все по определено започва да се превръща в кадрови.

Facebook logo
Бъдете с нас и във