Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЪТ Е ДАЛИ ПРОКУРАТУРАТА Е НЕЗАВИСИМА ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Жан-Луи Лемарие е адвокат с 25-годишна практика зад гърба си. Завършил е история в Сорбоната, а след това и право. Има четири дъщери, три от които също са юристи.Изграждането на съвременната правна система във Франция започва с приемането на първата френска конституция през 1787 година. Гражданският кодекс (какъвто България все още няма) е приет през 1804 г., Гражданскопроцесуалният кодекс - през 1806 г., а Търговският кодекс действа от 1807 година. През 1808 г. на бял свят се появява френският Наказателнопроцесуален кодекс, а две години по-късно и Наказателният кодекс. Съдебното производство във Франция е триинстанционно - съдилища, разглеждащи различни категории дела на първа инстанция, апелативни съдилища и Касационен съд. Те са обединени в т. нар. система на общите съдилища, извън която се намира Висшият съд на правосъдието, занимаващ се единствено с престъпления, извършени от висши държавни служители. От своя страна първоинстанционните съдилища се делят на съдилища със съдебни заседатели и полицейски трибунали, които разглеждат дела за леки престъпления, които се наказват с глоби или лишаване от свобода до два месеца. Отличителна черта на френската наказателна система е фигурата на съдия-следователя, който е независим в действията си както от прокуратурата и съда, така и от останалите държавни органи. За разлика от съдия-следователя в някои други европейски страни (като Холандия например, където....), във Франция той може да бъде сезиран както от прокуратурата, така и от обикновените граждани. Г-н Лемарие, лесно ли се става адвокат във Франция?- Разбира се, че не. Най-напред човек трябва да завърши висше образование. След това да се яви на конкурс, за да постъпи в специализиран център за подготовка на адвокати, където учи още една година. Едновременно с това стажува при утвърден адвокат, където усвоява основните практически професионални похвати. В края на обучението си кандидат-адвокатът трябва да издържи доста сериозен изпит и ако успее - следват нови две години на тренировки на живо: в адвокатска кантора, под надзора на патрон. Но вече има право да се нарича адвокат. Каква дисциплинарна отговорност носи адвокатът. От кого се налага и в кои случаи?- Адвокатите са организирани в адвокатски колегии, начело на които се избират председатели. И в случите на неделикатни постъпки - ние така наричаме адвокатските прегрешения, всеки, извършил подобна постъпка, се явява пред съвета на своята колегия и бива санкциониран по подобаващ начин. Санкциите могат да бъдат символични, но могат и да са много строги - изключване от адвокатската колегия, после разследване, съд и тъй нататък. Решението на съвета може да се обжалва пред апелативния съд и там професионални съдии решават дали колегата е прегрешил, или обвиненията срещу него са несправедливи. В съдебната система във Франция освен традиционните първоинстанционни, апелативни и касационни съдилища съществува разделение и на общи съдилища и трибунали. Защо?- Думата трибунал наистина звучи страшничко, но всъщност става дума за нещо съвсем друго. Трибуналите са част от системата на общите съдилища и всеки от тях се занимава с конкретна материя. Примерно има търговски трибунали, трибунали по поземлената аренда, индустриални трибунали и т. н.Известно е, че във френската система съществува институтът съдия-следовател. Вярно ли е, че те са като свещени крави и разполагат с неограничени правомощия?- Да, те са напълно независими и действат едва след като бъдат сезирани от прокуратурата. Съдия-следователят провежда собствени разследвания и се намесва тогава, която останалите органи на досъдебното производство - полицията и прокуратурата, не могат да се справят с даден случай. Казано на шега, става дума за седящ съдия, който с помощта на полицията трябва да извади истината на бял свят. Иначе всички следствени действия се осъществяват от полицията, а съдия-следователят контролира нейните действията.На практика българските следователи правят същото. С тази разлика, че тях прокуратурата не ги сезира, а им възлага да разследват дадено престъпление. - Не е съвсем така. Във Франция прокурорът може и да не пожелае да сезира съдия-следователя, но това може да стори всеки обикновен гражданин. Но същинската разлика е, че в процесуално отношение българският следовател е зависим от прокурора, докато френският съдия-следовател е абсолютно независим. Не само от прокуратурата, но и от съда и от всички останали държавни институции. Съдия-следователите назначават ли се, или някой ги избира- Всички съдии и съдия-следователи във Франция се избират чрез конкурс след задължително завършване на Националното училище за магистрати. Какъв е периметърът на действие на френския прокурор и къде е мястото му в системата? - Не си мислете, че само в България обществото се вълнува от този въпрос. Идеална съдебна система не съществува и докато вие тук искате да пратите прокурорите в изпълнителната власт, във Франция си задаваме въпроса доколко прокурорът трябва да бъде зависим от Министерството на правосъдието, както и докъде да се простира неговата независимост. И още - възможно ли е чрез държавното обвинение, чрез този своеобразен посредник, наказателната политика на Франция да бъде формирана не от правителството и парламента, а от... министъра на правосъдието? През 1994 г. във Франция бе приет нов Наказателен кодекс. От какво се наложи това?- Промяната се наложи от необходимостта да се търси по-сериозна наказателна отговорност на юридически лица. Искът се подава по общия ред, както за физическите лица, но е прието размерът на санкциите да се умножава по пет. С други думи, когато едно физическо лице трябва да бъде санкционирано със 100 000 франка (или евро), за същото прегрешение юридическото лице автоматично отнася 500 хиляди.Според вас, доколкото, разбира се, познавате нашата правосъдна система, какво в нея би трябвало да бъде променено веднага?- България бе осъдена неколкократно от Европейският съд за правата на човека в Страсбург заради процедурни проблеми. Така че препоръките ми са в тази насока - съдиите трябва да бъдат по-стриктни, когато налагат мерки за неотклонение, а процедурите по самото задържане да бъдат поставени под съдебен контрол още от самото начало. Аз обаче си мисля, че като цяло промените в българското законодателство и в съдебната система вървят положително и срещат одобрение от Съвета на Европа. Вярно е, че вие все още нямате достатъчно съдебна практика съобразно условията на правораздаването в Европа, но място за безпокойство няма, защото този проблем го има и във Франция. Един от най-ожесточените спорове в България през последните десет години е дали държавата воюва целенасочено с организираната престъпност, или само имитира някаква дейност. Засега всеобщото мнение е, че победител в двубоя е българската мафия. Във Франция съществува ли подобен обществен дебат?- Разбира се. Самият факт, че и у нас понятието организирана престъпност бе законово дефинирано едва през февруари 2004 г., е показателен за пътя, който сме извървели. Разбира се, в наказателните закони организираната престъпна дейност е инкриминирана още преди столетия, но за пране на пари и за корупция се заговори на висок глас сравнително отскоро. Редица изменения във френските нормативни актове след 1994 г., и по-специално в Наказателния кодекс, просто бяха задължителни. През последните няколко десетилетия в Европа и в света бяха приети редица международни конвенции за борба срещу организираната престъпност и нейните различни проявления, така че Франция все някога трябваше да хармонизира националното си законодателство и да приведе в действие разпоредбите на тези конвенции. А съществува ли при във Франция специализиран орган за борба с организираната престъпност?- В момента се работи върху изграждането на подобна структура. Очакваме да бъдат назначени няколко съдия-следователи, които ще са специално подготвени да разследват крупните финансови престъпления. Зад гърба си обаче вече имаме т. нар. финансов център, в който тясно профилирани съдия-следователи се занимават с всички видове изпиране на пари, с банковите злоупотреби, с недоброто управление на финансовите ресурси и т. н. Новото е, че подобни центрове за борба с финансовите престъпления ще бъдат изградени на територията на цяла Франция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във