Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ВЪЗМЕЗДИЕТО ЗА ГИБЕЛТА НА 12-ТЕ ДЕЦА СЕ ЧАКА ПО ВЕЛИКДЕН

Тежки съдебни заседания, продължаващи до късни доби, адвокатски врътки, разплакани родители и деца, изнервени адвокати и още по-изневрен съдебен състав. Така накратко може да се опише първото заседание от процеса за катастрофата в р. Лим на 4 април 2004 г., при която загинаха 12 деца. На 28 февруари Великотърновският окръжен съд даде ход на делото, по което единственият подсъдим е шофьорът на автобуса Илия Измирлиев. Според държавното обвинение, той трябва да отговаря за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 от Наказателния кодекс (за причиняване на смърт по непредпазливост при катастрофа на повече от едно лице), за което се предвижда от 5 до 15 години затвор. Председателят на съдебния състав Мая Маркова имаше намерение да приключи разискванията до 2 март, но чрез няколко стандартни хватки адвокатите на Измирлиев я принудиха да отложи делото за след близо два месеца. В миналия брой описахме началото на процеса, днес предлагаме някои допълнителни подробности.ОбвинениетоПрокурорите Димитър Лещаков и Емил Денев ще доказват с всички средства тезата, че 12-те деца са загинали по вина на Илия Измирлиев (който е заспал на волана или се е разсеял), а не поради техническа неизправност на автобуса (счупване на шарнирен болт или спукване на гума). Ето защо двамата прокурори се интересуваха най-вече от онова, което са видели и усетили оцелелите пътници миг преди рейсът да пропадне в пропастта: дали са почувствали един трус или няколко; дали автобусът е излязъл от пътното платно плавно, или е завил рязко; дали е тръгнал към реката с предницата или със задницата; какъв е бил ударът, когато автобусът е паднал в реката; каква е била обстановката в рейса преди злополуката; работел ли е телевизорът; какво е правил шофьорът предишната вечер и т. н. Въпреки старанието на прокурорите тяхното любопитство не бе възнаградено с конкретни и изчерпателни отговори. Нито един от свидетелите не успя да каже категорично какво точно е станало във фаталната нощ. Децата, които са седели в задната част на автобуса, разказаха, че са почувствали няколко много силни труса, но не са усетили возилото да прави рязък завой и затова помислили, че пътят е осеян с дълбоки дупки. А, когато рейсът паднал в реката и друсането престанало, децата сметнали, че... отново са стъпили на гладка настилка. Разказът на учителките и възпитателките хвърли малко повече светлина върху случилото се, защото те са седели на предните седалки и са имали пряка видимост към шосето. Автобусът направи плавен завой, мина през банкета и зелената площ около него, а после започна да се спуска по склона. Нямаше никакъв трус. Шофьорът през цялото време се опитваше да избягва дърветата, които се изпречваха. Ударихме се в нещо и после паднахме във водата, разказаха Виолета Пеева-Хабиб и д-р Блага Чонова, които са седели на първите две седалки зад шофьора. Нито една от двете обаче не пожела да обясни защо не е реагирала, когато е видяла, че рейсът напуска пътното платно. За най-голяма изненада обаче прокурорите по делото също не им зададоха подобен въпрос. В показанията си свидетелката Марта Георгиева напълно подкрепи тезата на обвинението, че единственият виновник за трагедията е подсъдимият Илия Измирлиев: Седях точно зад шофьора. Него почти не го виждах, но виждах ръцете му. Автобусът направи плавен завой надясно, излезе от пътя и се спусна по склона. През цялото време ръцете на шофьора бяха на волана, но не се движеха. Вече, когато наближихме водата, го чух да пита какво става, разказа на един дъх Марта Георгиева. По време на заседанието нито един от възрастните свидетели не си спомни да е усетил по-силен удар преди падането на рейса в реката. А версията, че Измирлиев е заспал на волана, бе подкрепена и от становището на експертите, според което по пътната настилка не са били открити никакви следи от спирачен път. Ако шофьорът се беше разсеял, със сигурност щеше да усети, че рейсът излиза от пътя, и да реагира по единствения възможен начин - чрез натискане на спирачките с всичка сила, заявиха те. Вещите лицаПо време на предварителното разследване по делото са направени три експертизи, но само една от тях бе приета от съда без никакво колебание: съдебномедицинската, според която 12-те деца са се удавили. С втората експертиза - физико-механичната, извършена от експерти от БАН, е трябвало да се изясни какво е било състоянието на шарнирния болт и каква е причината за неговото счупване. Трите вещи лица бяха единодушни, че износването на въпросния болт е било 75% и че той е бил монтиран на автобуса с фабричен дефект - пукнатина. Нито един от експертите на БАН не пожела да се ангажира с категоричен отговор каква е продължителността на живот на болт с подобен фабричен дефект. Становището им бе обобщено от инж. Тодор Стойчев по следния начин: Състоянието му е такова, че може да се счупи веднага след потеглянето на автобуса или пък да издържи още 10 000 километра. За сметка на това и тримата останаха непреклонни, че болтът се е счупил при удар с нещо. Съдът прие и тази оценка.Третата и най-важна експертиза - автотехническата, трябваше да установи дали няколко секунди преди катастрофата автобусът е бил в изправно състояние. Според вещите лица единственото счупено нещо, което е в състояние да предизвика подобен инцидент, е споменатият шарнирен болт, но той е бил строшен не преди, а след излизането на рейса от пътното платно. И то не заради износването или фабричния дефект, а от силен удар в дърво с диаметър 90 сантиметра. Ако шарнирният болт е бил счупен предварително, той е щял да излезе от стоманеното си гнездо и то нямаше да бъде огънато почти на 90 градуса. Подобно изкривяване се обяснява със скоростта на автобуса по склона, с огромния натиск и силния удар в дървото, обясниха експертите.ЗащитатаВ стремежа си да докажат, че шофьорът Илия Измирлиев няма никаква вина за трагедията, неговите адвокати веднага оспориха резултатите от автотехническата експертиза. Вещите лица са огледали местопроизшествието на 28 юли 2004 г., т. е. почти четири месеца след катастрофата. Фиксираните от тях следи коренно се различават от следите, открити на мястото на катастрофата от сръбския следовател. Експертите са открили на местопроизшествието нови следи и предмети и са ги включили в писменото си становище за механизма на катастрофата. При това - без да поставят под съмнение кога са оставени тези следи и откъде са се взели тези предмети. Има разлика между скицата на вещите лица и скицата на сръбския следовател за местонахождението на дънера на 90-сантиметровото дърво, която в мащаб едно към едно е... четири метра. От заключението на експертите не става съвсем ясно кога се е счупил шарнирният болт и защо. Освен това не е изчислен и градусът на завоя, при който автобуса е излязъл от пътното платно. Това са само част от аргументите, с които адвокатите Лашков и Симеонов възразиха срещу обективността и изчерпателността на автотехническата експертиза, защото останалите си възражения те представиха на съда в писмена форма. Двойната им маневра успя, защото съдебният състав назначи нова автотехническа експертиза, резултатите от която трябва да бъдат докладвани по време на следващото заседание на 27 април 2005 година. СъдътПредседателят на съдебния състав Мая Маркова сама е изявила желание да гледа делото Лим, научи Параграф 22. Когато през декември 2004 г. прокуратурата е внесла обвинителния акт срещу Измирлиев във Великотърновския окръжен съд, неговият председател Даниел Минов е събрал всички наказателни съдии с идеята то да бъде разпределено между няколко магистрати с оглед процесът да се организира по-добре. На сбирката обаче съдия Маркова е станала и се е самопредложила за съдия докладчик по делото. Още в началото на заседанието (на 28 февруари) стана ясно, че Мая Маркова наистина е организирала работата си по военному и има намерението да приключи делото още на първото тридневно заседание. Тя раздели свидетелите на групи, обяви, че ще се работи от 9 до 20 часа всеки ден и, освен задължителната обедна почивка, фиксира само няколко паузи от по 10 минути. Всъщност решимостта на съдия Маркова да не допусне протакане на процеса пролича още на 19 януари, за когато бе насрочено първото заседание по делото. Но тогава тя не му даде ход заради отсъствието на много и все важни свидетели. Истинската причина за отлагането обаче се оказа малко по-различна: собственикът на автобуса - фирма Пампорово АД, не е била призована по надлежния ред, получила е материалите по делото много късно и нейните адвокати не успели да се подготвят за съдебната схватка. Тези няколко обстоятелства не позволили на съдия Маркова да конституира Пампорово АД като ответник по делото и тя го отложила. Казано на по-обикновен език, Илия Измирлиев не е в състояние да плати исканото от родителите обезщетение - 1. 2 млн. лв, и затова конституирането на Пампорово АД като граждански ответник по делото е било абсолютно задължително. Тъй като според българската нормативна уредба неявяването на гражданския ищец или ответник не е причина за отлагане на делото, съдия Мая Маркова потърси и намери вратичка в закона и отложи делото заради... неявяването на ключови свидетели. Трябва да се добави, че част от родителите на загиналите деца и някои от оцелелите ученици са получили на 18 срещу 19 януари (когато трябваше да започне делото) анонимни съобщения по мобилните си телефони да не ходят във Велико Търново. През първите два дни от процеса - 28 февруари и 1 март, тактиката на съдия Мая Маркова успя и работата протече досущ като в елитно войсково подразделение. На третия ден обаче стана ясно, че желанието й да приключи делото в едно заседание няма да се сбъдне. Още от сутринта на 2 март адвокатите запретнаха ръкави и започнаха да прилагат хитринка след хитринка. Най-напред поискаха да бъдат преразпитани няколко свидетели. След това пожелаха съдът да назначи нова медицинска експертиза, макар да е ясно като бял ден, че децата не са загинали от натравяне с гъби или от задушаване с изгорели газове. После помолиха съда да им даде време, за да се запознаят с показанията на сърбите и черногорците, участвали в спасяването на децата. Когато съдия Маркова отхвърли тези адвокатски претенции със забележително хладнокръвие, защитниците обявиха, че делото е много тежко и не бива да се претупва за три дни. А когато и този номер не мина, те изядоха остатъка от работния ден с оспорване на резултатите от автотехническата експертиза и... успяха. На 2 март вечерта, когато не бе останало никакво време за разпит на подсъдимия и за пледоариите на обвинението и защитата, Мая Маркова направи разумна крачка назад: тя удовлетвори искането на адвокатите за нова автотехническа експертиза и насрочи следващото заседание за 27 април. Още отсега е ясно, че дотогава адвокатите едва ли ще изкопаят нови доказателства за невинността на шофьора Илия Измирлиев, а вещите лица трудно ще открият нови автотехнически причини за катастрофата. Така че единственият повод, заради който съдия Маркова би могла да не приключи делото в навечерието на Великден (1 май), би бил разсеяността на сръбските власти, които все още не са изпратили заключенията на тамошните следователи и експерти за причините, довели до катастрофата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във