Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

WANTED ПО НАШЕНСКИ

... Полицията издирва Злати Йорданов Златков-Златистия. Полицията предупреждава, че Златистия е особено опасен, с неуравновесен характер, склонен към агресивност и оказване на съпротива - включително и с оръжие - при задържане...... Халид Шейх Мохамед е в списъка на ФБР за 22-мата най-търсени престъпници. Заподозрян е за атентатите срещу посолствата на САЩ в Найроби и Дар-ес-Салам през 1998 г., американския кораб Коул в Йемен през 2000 г., опит за убийство на папата във Филипините и убийството на американския журналист Даниел Пърл през миналата година. Главата му е оценена на 25 млн. долара...Общото между тези две информации е, че се отнасят за една специфична дейност на полицията - издирване на престъпници. Разликата се състои в това, че Халид Шейх Мохамед беше заловен при съвместна операция на американските и пакистанските сили за сигурност в Североизточен Пакистан, а усилията на българската полиция да открие опасния бандит Златистия на територия от 111 000 кв. км все още не са довели до някакъв резултат. Има и още една съществена разлика - ФБР е достатъчно богата организация, за да си позволи да даде 25 млн. долара за информация, отнасяща се до престъпник от ранга на Мохамед. В същото време българската полиция дотам е затънала в мизерия, че патрулките трябва да се вместват в 20 литра лимит на бензин за месец. Ако само мизерията беше виновна за дереджето на полицията - ще замълчим. В цялостната организация на издирването обаче има съществени слабости, които обясняват защо повече от два месеца един нашенски бандит се вживява в ролята на Невидимия, а пазителите на реда - в кийнстоунските полицаи от добрите стари неми филми. Както повечето неща в скъпата ни родина, издирвачите работят въпреки създадената организация и процедура. Не е тайна, че в досегашната практика по издирване няма обща информационна система, от която да се ползват специализираните служби на МВР, полицията, следствието, прокуратурата и съдът. Това със сигурност все още е една красива мечта, за която бленуват концептуалистите издирвачи. На какво разстояние от мечтите остават обаче ясно показва фактът, че след премахването на адресната регистрация в домовите книги издирването на който и да е бандит в големия град най-често е изстрел в празното. Пълна мистерия е как например районният инспектор Хикс в Осми микрорайон на столичния ж.к. Люлин ще научи, че издирваният от РПУ-Малко Търново бандит Игрек живее три етажа над приемната му. Най-голямата слабост на системата за търсене на престъпници е, че тя е система от затворен тип - информацията за издирваните лица се подава от полицията и е насочена преди всичко към самата нея. И докато полицията харчи тонове хартия и троши нерви и усилия, за да се самосезира, често издирваният отдавна тича с променено лице към поредната екзотична държавица. За да се убеди човек, че това е така, достатъчно е например да отвори сайта на МВР-пресцентъра и да прочете новината от 6 февруари, с която споменатият вече Злати Златев е обявен за издирване. От нея става ясно, че дупнишкият бандит е бил обявен за общодържавно издирване на 9 януари, т.е. почти месец преди обществото официално да научи за намеренията на полицията.Същото това общество обаче тутакси си задава един простичък въпрос: защо полицията цял месец се мотае, докато се осмели и потърси съдействие за залавянето на престъпника? Отговорът също е простичък - през този месец десетки полицаи, ангажирани със случая, са си турнали черни ръкавели и са се преквалифицирали в телеграфо-пощенски служители, щото така пишело в действащата инструкция. Обявяването на лице за издирване се оказва, че е една сложна и тромава процедура, която сякаш е създадена с идеята търсеният бандит да дръпне с няколко обиколки пред изнемощелите си преследвачи. Докато той взима отредената му преднина, полицаите попълват телеграми-светкавици, тракат телекси, върви трескава приемо-предавателна работа, завеждане на телеграмите и телексите в секретна поща и т.н. В същото това време - както сочи и споменатото вече съобщение на МВР-пресцентъра, за Златистия вече съществувала вероятност да направи опит за нелегално напускане на страната. Инструкцията за издирване не допуска в никакъв случай хипотезата снимката и данните за търсеното лице да се обнародват веднага. И, ако някой оправен криминалист от РПУ все пак се реши да търси помощта на гражданите и медиите, той трябва да извърви не по-малко трънлив път: да пусне телеграма за разрешение до съответната РДВР, оттам искането му трябва да се препрати в ДНСП, където, след внимателна преценка, трябва да бъде взето решение да действа ли криминалистът, или да си наляга парцалите. Процедурата по издирването куца дори тогава, когато нещата опрат до съдействие на медиите. Прегледът на вестникарските криминални хроники (където обикновено се поместват информации за издирвани лица) сочи, че полицията много рядко е в състояние да даде за публикация актуална снимка на бандита. Най-често предоставеният фотос е от юношеските години на престъпника и разпознаването му е възможно само от опитни физиономисти или от най-близките му роднини. Според издирвачите тази слабост ще се отстрани, когато всички българи си подменят старите паспорти с лични карти. Обяснението им се основава на факта, че тогава в автоматизираната система Български документи за самоличност ще има снимки на всички български граждани, които са подали заявление за нов документ. Стане ли това - от полицейските плещи ще падне и още едно непосилно бреме - да изпращат насам-натам по факса ксерокопия от паспортни снимки. Колкото и оптимистично да звучат приказките, че до края на юни единната централизирана информационна система ще заработи, челният опит (поне европейският) показва, че и тогава няма да настъпи раят за издирвачите. В Германия, Великобритания и редица още нормални европейски държави издирването е извън криминалната полиция. Като в единната информационна система всяко име е съпътствано от няколко снимки, плюс всички данни и сигнали за извършени от него престъпления. Срещу минимален абонамент тази информация е достъпна за абсолютно всички съдебно-криминални репортери, независимо от тиража или покритието на медията, в която работят. Това осигурява най-краткия път за привличане на общественото внимание към усилията на полицията в битката й с престъпността. А като добавим тук и фактът, че в много от т. нар. бели държави приобщаването на хората към полицейските проблеми се стимулира и с парични награди - разликите в пейзажите става съвсем очевадна. И още нещо става ясно. Докато не бъде взето единственото правилно решение - да си напазаруваме от някъде съвременна информационна система (тествана и работила според световните стандарти), която да бъде внедрена едно към едно - родното полицейско издирване ще продължи да бърка ония трици, с които дори и маймуни вече не се ловят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във