Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗА 1 МЛН. ЕВРО ИЗЛЪГАХМЕ И БРЮКСЕЛ, ЧЕ Е ИСКАЛ ОТ НАС НОВ ГПК

Прословутият правителствен екшън план за омилостивяване на Европейската комисия навърши три седмици. По неизвестни причини изпълнението на този план е обвито в пълна информационна мъгла, сякаш точките в него се изпълняват на тихоокеанските острови Фиджи или пък засягат най-интимните тайни на държавата.
На пръв поглед мълчанието на правителството и на ведомствата, отговорни за изпълнението на т. нар. екшън план, е нормално: хората работят с всички сили и не им остава никакво време за излишни приказки.
При по-внимателен прочит на правителствения План за действие: мерки за изпълнението на основни препоръки на Европейската комисия, идентифицирани в нейния Цялостен мониторингов доклад от 16 май 2006 г., обаче става ясно, че хаосът и безобразията, които трябва да бъдат разчистени до средата на септември, са достигнали страховити размери.
На всичкото отгоре на 20 юни Сметната палата на Европейския съюз внесе в Комисията по бюджет и бюджетен контрол на Европейския парламент Доклад за изразходването на средствата за инвестиционни проекти по ФАР за България и Румъния, в който се казва: България е похарчила нецелесъобразно голяма част от 511-те милиона евро, отпуснати по програма ФАР на ЕС през периода 2000-2004 година. И още: Средствата за повече от половината инвестиционни проекти са били използвани частично или изобщо не са били използвани, защото Европейската комисия и делегацията й в София са надценили българските възможности за изпълнението на свръхамбициозни цели и срокове.
Ето защо миналата седмица Параграф 22 обяви, че в няколко поредни броя ще се опита да разгледа както качествата на мерките в т. нар. екшън план, така и причините, поради които на 16 май ЕК окончателно разби илюзиите за съдебната ни реформа. Иначе казано - тръгнахме да установяваме кой и за какво е похарчил европейските милиони.
Като за начало в бр. 25 от 24 юни 2006 г. на вестника отделихме малко място за печалноизвестната компютризация на третата власт и за още по-печалното въвеждане на автоматизираната система за разпределение на делата по случаен принцип. Материалът бе озаглавен Съдебната реформа - насън или наяве и в него, съвсем накратко, става дума за следното.
В периода 2002-2005 г. България е получила от Европа и САЩ не по-малко от 50-60 млн. евро за купуването на компютри, за изграждането на локални информационни мрежи и за разработването на специализирани програмни продукти. По данни на Висшия съдебен съвет (ВСС) в България има общо 334 съдилища, прокуратури и следствени служби, в които работят 4000-4500 магистрати и около 5000 съдебни служители. До момента автоматизирана система за разпределение на делата по случаен принцип има само в 54 български съдилища, а на двама-трима магистрати се пада по... един компютър и половина.

В днешното продължение на обзора на мерките в т. нар. екшън план на правителството отново ще стане дума за много пари - 1 млн. евро. Те са отпуснати по програма ФАР на Европейския съюз по двегодишен проект, озаглавен Реформа на гражданското производство, който е разработен от Министерството на правосъдието и австрийския Център за подпомагане на правната компетентност в Източна Европа и Централна Азия.
Проектът стартира на 12 октомври 2004 г. и неговата основна цел бе до 12 октомври 2006 г. да обзаведе България с конкретни препоръки за реформа на гражданското правораздаване.
Внезапно обаче, на 11 май 2006 г., с Решение № 342 Министерският съвет одобри проект за чисто нов Гражданскопроцесуален кодекс, внесе го в Народното събрание за приемане и... се похвали, че е изпълнил една от препоръките на Брюксел в доклада от 16 май.
Седмица по-късно - на 18 май 2006 г., ръководителите на проекта - Маргарит Ганев, заместник-министър на правосъдието, и Ото Оберхамер - шеф на австрийския Център за подпомагане на правната компетентност, отчетоха работата си като изключително успешна.
На 12 юни правителството публикува в ИНТЕРНЕТ страницата си т. нар. екшън план, в който дословно е записано:
Приемане на новия Гражданскопроцесуален кодекс (ГПК) и осигуряване на съответното обучение.
Допълнителни действия/Планирани мерки от българска страна
- Оказване на пълно съдействие на Народното събрание за приемане на проекта на нов ГПК.
Срок - септември 2006 година. Отговорна институция: Министерството на правосъдието в сътрудничество с Народното събрание.
- Изготвяне и приемане на план за обучение по новия ГПК. Срок - до края на септември 2006 г., отговорна институция: Министерството на правосъдието (МП) и Националният институт на правосъдието (НИП)
- Започване на обучението. Срок - 15 септември 2006 година. Отговорна институция: МП и НИП
- Изготвяне и приемане на критерии за оценка и прилагане (мониторинг) на новия ГПК. Срок - до края на септември 2006 година. Отговорна институция: Министерството на правосъдието.
На 15 и 16 юни парламентарната Комисия по правни въпроси подхвана новия ГПК на първо четене, като в хода на досегашните две дискусии постепенно надделя мнението, че проектът трябва да бъде върнат на авторите за основна преработка.
А на 23 юни стана известно, че Консултативният съвет по законодателство към Народното събрание вече е отхвърлил проекта за нов ГПК със следните основни аргументи:
- липсва цялостна концепция за новия кодекс и за ефекта от въвеждането му;
- има вероятност при изпълнението им някои разпоредби на ГПК да влязат в противоречие с конституцията;
- проектът е пълен с неуместни законодателни решения, които ще доведат до хаос в съдебната система и до нарушаване на правата на страните в процеса.
Според публикации в медиите експертите на съвета са се подсигурили срещу критики в субективизъм и вкусовщина (каквото и да означава това - бел. ред.), като са изготвили становището си съвместно с представители на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет и Националния съвет на юрисконсултите.
И още - в медийните публикации, за които стана дума, се казва, че проектът за нов Гражданскопроцесуален кодекс, на който Консултативният съвет по законодателство към Народното събрание писа слаб две, е изготвен съвместно с австрийски експерти. А това... изобщо не отговаря на истината.
През май 2005 г. участниците в българо-австрийския проект пишат Анализ на съществуващото положение, проектопрепоръки за законодателни промени (в общ обем от 209 страници), в който правят изключително прецизен анализ на действащото гражданско законодателство и дават конкретни препоръки за отстраняване на съществуващите дефекти. В този анализ експертите заявяват следното: В хода на подготвяната законодателна реформа ще трябва да бъдат предложени изменения на ГПК. Оттук логично възниква въпросът дали да се приеме изцяло нов ГПК, или само да се новелира (измени - бел. ред.) действащият кодекс. Тази тема беше дискутирана интензивно в работната група. Към настоящия етап на работата обаче е налице общо виждане, че въпросът ще бъде решен едва след като в крайна сметка бъдат дефинирани необходимите промени.
През септември 2005 г. участниците в проекта произвеждат друго четиво, озаглавено Съвместна законодателна концепция за гражданския процес - Проект на експертите от Австрия и България, в което отново заявяват позицията си относно необходимостта от изработване на нов ГПК: Въпросът дали реформата да бъде осъществена в рамките на по-широкообхватен закон за изменение и допълнение на действащия ГПК, или е по-целесъобразно да бъде изработен изцяло нов ГПК, не може да получи отговор към настоящия момент.
В края февруари 2006 г. обаче ситуацията вече е коренно променена и на 15 март ръководителят на проекта от австрийска страна - Ото Оберхамер, е принуден да напише Предварителни бележки, които - меко казано, звучат много странно. И понеже става дума за 1 млн. евро, похарчени на практика без никаква реална полза, ще си позволим да цитираме по-подробно част от бележките на г-н Оберхамер:
1. Законопроектът на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) от 2006 г. беше изготвен в рамките на туининг-проекта на ЕС Реформа на гражданския процес и отразява резултатите от работата към 15 март 2006 година.
2) В началото на 2006 г. предвиденият двегодишен срок на Проекта (от 12 октомври 2004 г. до 11 октомври 2006 г.) беше намален на около 17 месеца с цел да се създаде възможност за разглеждането на законопроекта от Министерския съвет през март 2006 г. и приемането му от Народното събрание по възможност преди лятото на 2006 година. До началото на ноември 2005 г. остана открит въпросът дали да се изработи проект на изцяло нов ГПК, или подробен законопроект за изменение и допълнение на действащия кодекс. По това време лицата, отговорни за изпълнението на Проекта, бяха информирани, че от тях се очаква представянето на проект на нов кодекс...
4) Резултатите от работата по Проекта, които бяха постигнати през късната есен на 2005 г., бяха предложени на вниманието на широки кръгове за оценка. Към този процес бяха приобщени всички съдилища, Висшият съдебен съвет и регионалните адвокатски колегии. Адвокатурата и Висшият съдебен съвет не изпратиха становища.
5) Шестчленна експертна група под ръководството на проф. Огнян Стамболиев (от Софийския университет Св. Климент Охридски), с която българското Министерство на правосъдието сключи договор, беше включена интензивно в работата по изготвяне текстовете на законопроекта.
Партньорите постигнаха споразумение за разпределяне на работата, според което българската група предлага текстове от законопроекта по следните теми: разпределение на подсъдността между районния и окръжния съд, такси и разноски, особените искови производства и изпълнителното производство, с цел привеждане на ГПК в съответствие със Закона за частните съдебни изпълнители, влязъл в сила на 1 септември 2005 година.
Българската експертна група изготви още и предложения за общото исково производство, за обезпечителното производство и за охранителните производства, които във възможна степен са взети предвид в законопроекта.
По останалите части от действащия ГПК двамата партньори по Проекта смятат, че са необходими промени в много ограничена степен или че изобщо няма необходимост от реформа...
Крайният резултат обаче е повече от потресаващ, защото вместо с един европейският проект Реформа в гражданското производство приключва с цели... три варианта за нов ГПК: два работни - на австрийските и на българските експерти, плюс компилацията между тях, която на 11 май 2006 г. е одобрена от Министерския съвет и е внесена в Народното събрание.
Според осведомени източници на Параграф 22 за изработването на тази компилация от работната група на проф. Огнян Стамболиев са били отстранени двама адвокати - Александър Караминков и Венелин Гачев, а широко обсъждане на проекта за нов ГПК изобщо не е имало.
Нещо повече - без последствия остава и писмото, изпратено още през март 2006 г. от ръководството на Върховния административен съд до правосъдния министър Георги Петканов, в което се изразява остър протест срещу начина на изготвяне на проекта, липсата на широка юридическа дискусия по основните положения в него и неглижирането на българската адвокатура при изготвянето му.
Но най-интересното безспорно е друго. Още през април 2006 г. Европейската комисия официално попита премиера Сергей Станишев защо България бърза толкова с такъв важен и сложен закон, какъвто е Гражданскопроцесуалният кодекс? И получи следния отговор: Такива са очакванията на обществото и освен това в България се знае, че за такъв кодекс настоявал Брюксел.
Както се казва по друг повод, за 1 млн. евро - толкова: един калпав и никому ненужен (особено за Брюксел) закон. Какво да се прави, явно и в нормотворчеството взе да става като в КАТ - докато има кой да дава, ще има и кой да взема.

Facebook logo
Бъдете с нас и във