Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗА ЧЕНГЕТАТА И ХОРАТА

Джордж вдигна пистолета и доближи дулото до тила на Лени. Ръката му трепереше неудържимо, но лицето му се вкамени, а с това и ръката се успокои. Той дръпна спусъка. Трясъкът от изстрела се втурна нагоре по ридовете и пак се върна. Лени потрепера, после се захлупи бавно на пясъка и не мръдна повече. Джордж потръпна, погледна пистолета и го запрати на брега до купчината пепел. Храсталаците се изпълниха с викове и шум от тичащи крака.
- Джордж, къде си, Джордж? - разнесе се гласът на Слим, но Джордж седеше вцепенен и гледаше дясната си ръка, която бе захвърлила пистолета.
Групата изскочи на откритото, водена от Кърли. Той забеляза Лени на пясъка и извика:
- Свършено е с него.
После се приближи до Лени, погледна го, а след това погледна Джордж.
- Точно в тила - каза тихо той. Слим отиде право при Джордж и седна до него, съвсем близо до него.
- Успокой се - рече Слим. - Понякога се налага...

Така завършва един от най-известните романи на Джон Стайнбек (1902-1968 г.) За мишките и хората. А най-кратката негова анотация, която може да бъде прочетена в ИНТЕРНЕТ, гласи следното: В творбата се разказва за наемни американски селскостопански работници, които изкарват по петдесетина долара на месец и мечтаят за собствена къщичка с градинка, за кравичка или козичка, за кокошчици и зайци.
Ако бе доживял до наши дни и имаше нещастието да живее в България, Нобеловият лауреат от 1939 г. (Стайнбек получава престижното отличие за Гроздовете на гнева) щеше да напише роман, който да озаглави За ченгетата и хората. Най-кратката оценка за тази творба щеше да звучи така: Разказ за действащи български полицаи, които изкарват по 200 евро на месец и мечтаят за собствена къщичка с гаражче, за количка и джипче, за виличка и басейн. А творбата щеше да завършва така:
Киро (имената са измислени - бел. ред.) вдигна пистолета и го стовари върху главата на Чората. И още веднъж, и още веднъж. Хрущенето на костта отекна в смълчаната нощ като трясък, втурна се нагоре по балконите на съседните блокове и пак се върна. Чората потрепера, после се захлупи бавно на асфалта и не мръдна повече. Киро потръпна, погледна пистолета и го запрати на тротоара до купчината смет. Кварталната градинка се изпълни с викове и шум от тичащи крака.
- Киро, къде си, Киро? - разнесе се гласът на Пешо (това име също е измислено - бел. ред.), но Киро седеше вцепенен на бордюра и гледаше дясната си ръка, която бе захвърлила пистолета.
Групата изскочи на откритото, водена от Боре. Той забеляза Чората на асфалта и извика:
- Свършено е с него.
После се приближи до Чората, погледна го, а след това погледна и Киро.
- Точно в сляпото око - каза тихо той. Боре отиде право при Киро и седна до него, съвсем близо до него.
- Успокой се - рече Боре. - Понякога се налага...

По странно и изключително нелепо съвпадение на обстоятелствата публичният псевдодебат за убийството на Ангел Димитров-Чората съвпадна с доклада на Националното следствие за генезиса на организираната престъпност и с отчета на МВР по повод 100-те дни на коалиционното правителство.
Според замисъла на организаторите и изпълнителите двете прояви на т. нар. компетентни органи бяха призвани да тушират общественото напрежение около смъртта на Чората и да покажат на Обединена Европа, че в България властите са наясно с произхода на мафията и с по-нататъшната борба с нея. За най-голямо разочарование обаче активните мероприятия се увенчаха с пълен неуспех. А Обединена Европа за пореден осъзна факта, че МВР, прокуратурата и следствието в България знаят всичко за организираната престъпност и корупцията, но не желаят да ги ограничат в рамките на благоприличието.
Няколко са детайлите в доклада на Националната следствена служба (НСлС) и в скорострелното приключване на случая Чората, заради които съвсем спокойно може да се направи тъжният извод, че България е обречена на пълно мафиотизиране.
Най-напред четивото, подписано от директора на НСлС Ангел Александров, не е нищо друго освен компилация на вестникарски дописки, тиражирани в периода 1995-2005 година. Нещо повече - истината за банковите фалити, за поръчковите убийства, за контрабандните схеми и останалите ресори, по които работи организираната престъпност, е фризирана толкова нескопосано, че чак изглежда неестествено.
На пръв поглед цифрите, залегнали в доклада на следствието, звучат автентично. От 1992 г. насам в България били извършени 141 показни екзекуции, от бюджета са източени между 4 млрд. и 5 млрд. лв. ДДС, заловена е дрога за 508 млн. долара, а загубите от контрабандата са изчислени на около 1 млн. евро на ден. Още по-автентично звучат обаче причините, довели до пълния провал на държавата в борбата срещу мафията, защото, според т. нар. доклад за генезиса на мафията, до момента осъдени престъпни босове и поръчкови убийци няма, а организираните бандити зад решетките се броят на пръсти. Тези причини са:
- отказ на гражданите да свидетелстват, което води до апатия у компетентните органи;
- местопроизшествията се посещават от големи групи началници, които позират пред медиите и създават хаос сред криминалистите с разнопосочни заповеди;
- разработването и тренирането на заградителни операции е формално, защото досега няма нито един задържан след подобна акция;
- липса на настойчивост при издирването на свидетели;
- чести грешки при първоначалния оглед на местопроизшествието, пропускане на горещи следи и несръчно събиране на доказателства;
- катастрофално състояние на агентурния апарат;
- непрестанно изтичане на информация към престъпните организации;
- обявяването на всеки застрелян престъпник за поръчков убиец или за поръчител на убийство;
- война между институциите, разпалена и подклаждана с цел оправдание за собствените грешки;
- съмнителни реформи и законодателни инициативи, предприети от партиите и коалициите, управлявали през последните десетина години...
Иначе казано, генералният извод от доклада, сътворен от директора на Националното следствие, е следният: единствените виновници за появата и възмъжаването на мафията са МВР и политиците. И това сигурно е вярно, но съвсем не е цялата истина. Първо, защото четивото не дава отговор на основния въпрос - за генезиса на организираната престъпност в България. Второ, защото следствието, прокуратура и съдът са не по-малко виновни за безметежното съществуване на организираната престъпност. И трето, калпавото законодателство, липсата на политическа воля и хаосът в МВР по никакъв начин не са основните причини, поради които в мазетата и таваните на следствените служби и на прокуратурите отлежават над 1 млн. неприключени дела.
Колкото и странно да изглежда, появата на този доклад в този момент изобщо не е случайна.
Най-напред, от известно време насам директорът на Националната следствена служба Ангел Александров е спряган като един от най-сериозните претенденти за поста главен прокурор. Който, като основен играч в отбора на Темида, по никакъв начин няма да компрометира хората, които след месец и половина-два ще гласуват кой да поеме юздите на държавното обвинение от ръцете на Никола Филчев.
Другата причина за появата на доклада, който съвсем спокойно можеше да бъде озаглавен Анти Бойко Борисов, също не е кой знае каква новина. Преди няколко броя Параграф 22 писа, че Румен Петков не можа да каже истината за състоянието, в което заварва МВР, защото предшественикът му Георги Петканов е министър на правосъдието. Днес с тази мисия благородно се е нагърбил директорът на Националното следствие, а посланието в доклада му е повече от ясно: ОДС, НДСВ и ДПС, които управляваха България в периода 1997-2005 г., са истинските виновници за мафиотизирането на държавата и за евентуалното отлагане на пълноправното ни членство в ЕС.
А третата причина за стоварването на всички (под)земни грехове върху гърба на МВР може да бъде идентифицирана само след по-внимателен прочит на доклада, но... между редовете: полицейското дознание, което от 28 април 2006 г. (тогава влиза в сила новият Наказателнопроцесуален кодекс) поема за разследване около 97% от престъпленията, е некомпетентно да се справи със задачата. Ерго, както обича да казва бившият депутат Жорж Ганчев, Европейската комисия има достатъчно време да ревизира позицията си по повод фактическото ликвидиране на следствието и да не протестира, ако управляващото мнозинство ремонтира новия НПК и му върне престъпленията.
А връзката между т. нар. доклад за генезиса на организираната престъпност и скандала, избухнал след смъртта на Ангел Димитров-Чората, е повече от пряка. Убийството на благоевградския бизнесмен остава неразкрито, защото държавното обвинение (в лицето на Софийската военноокръжна прокуратура) и Националната следствена служба (в лицето на благоевградското Окръжно следствие) нямат логичен отговор на въпроса Защо Чората издъхна с чисто криминално и съдебно минало, след като е член на организирана престъпна група още от 1993 година? И по какви причини операцията на НСБОП срещу нарколабораторията край Разлог от ноември 2003 г., при която Васил Горчев-Кьоравия, Чората и още четирима техни апапи бяха арестувани, бе провалена от прокуратурата и следствието, които изправиха на подсъдимата скамейка само двама души?
Не по-малко деликатен е отговорът на друг един въпрос: По силата на каква логика благоевградските орли на правосъдието и блюстители на реда са взели да разработват Чората за наркотрафик и износ на проститутки едва през месец август тази година, след като той е разследван за отвличане и рекет още през зимата на 1994 година?
Да не говорим за безумния аргумент, с който бившият шеф на РДВР-Благоевград - ген. Богомил Янев, оневини доскорошните си подчинени: Чората ни трябваше жив, защото знаеше много за бизнеса на Васил Горчев-Кьоравия и щеше да проговори....
Първо на първо, както обичат да казват децата, Кьоравия беше застрелян на 21 януари тази година. Тоест - ченгетата имаха на разположение цели десет месеца, за да си мръднат поне пръста около разплитането на случая с екзекуцията на Горчев и неговия бизнес. И второ на второ - откъде накъде ген. Янев е толкова сигурен, че Чората е щял да проговори, след като досега срещу него не е било образувано нито едно следствено дело?
И накрая, понеже въпросите наистина станаха малко множко - защо софийските военни прокурори не установиха поне по какви причини ченгетата, вместо да прострелят в крака побягналия Димитров-Чората, са хукнали след него, натъкнали са се на юмруците и ритниците му, след което са го пребили до смърт? Според постановлението на Софийската военноокръжна прокуратура, с което в сряда (14 декември) петимата полицаи бяха обявени за невиновни за смъртта на Димитров, щом бизнесменът хукнал, те с висок и отчетлив глас издали ясни полицейски разпореждания: Стой! На място! Полиция! Ангел Димитров не се подчинил и продължил да бяга....
В подобни случаи Законът за МВР и вътрешноведомствените правилници и инструкции са категорични: предупредителен изстрел във въздуха, след това стрелба на месо. Със стоппатрони - където дойде, а с бойни - в краката или в ръцете. Ако това се беше случило, днес и Чората щеше да е жив, и Параграф 22 нямаше да адаптира творчеството на Джон Стайнбек към (не)типичната българска действителност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във