Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗА ДА ВЪРШИ ЧОВЕК РАБОТАТА СИ, НЕ Е ВАЖНО КАКВИ ПАГОНИ НОСИ

Подполковник Пламен Деянов, директор на РДВР-Кюстендил:Подполковник Пламен Петров Деянов е роден на 2 август 1956 г. в Кюстендил. Средното си образование завършва в родния си град. През 1978 г. надява брачната халка и се захваща за работа, за да издържа семейството си. Може би затова завършва право в Софийския университет Свети Климент Охридски чак през 1990 година. Отраснал е в двора на една от градските църкви, но е открил Бога едва преди десет години след тежко боледуване. Има 20-годишна дъщеря и 15-годишен син. Съпругата му е детска учителка.От 9 май 2000 година е директор на РДВР-Кюстендил. Г-н Деянов, в сънищата си виждахте ли се понякога в образа на майор Деянов от На всеки километър? - Категорично не, защото като дете мечтаех да стана художник. Дори след като завърших средното си образование, няколко пъти кандидатствах в Художествената академия, но така и не успях да вляза. След това, вече като семеен мъж и глава на семейство, трябваше да се преориентирам към нещо по-сериозно и започнах да уча право. Смятам, че съм намерил призванието си и се чувствам като човек, отстояващ принципите си с труд, упоритост и честност. Доколко съм успял, е въпрос на преценка, но винаги съм знаел, че мога да изстискам от себе си още малко. Едва ли мога да кажа, че съм доволен от себе си, но не се срамувам от действията и постъпките си досега. За вашата трудова биография в Кюстендил се носят какви ли не приказки. Най-малкото заради това, че сте ченге N1 на областта. Кога и къде получихте първата си заплата?- Като общ работник в Завода за кухненско обзавеждане в Кюстендил. Веднага след като се ожених (преди 22 години), трябваше да издържам семейство и се наложи да се хвана на работа. По-късно се преместих в местното предприятие Амбалажи, където започнах като стоковед. Постепенно изкачих цялата йерархична стълбичка в предприятието и един ден се събудих... директор. А преди да се дипломирам в Юридическия факултет, даже бях безработен. Това се случи в началото на 90-те, когато думата безработица вече беше станала доста... модна, меко казано. В продължение на цяла година се наложи да се редя на опашки за социални помощи. После станах юрист на Териториалната данъчна дирекция в Кюстендил, а накрая се озовах в полицията. Ако трябва да се обръщам назад и да правя някакви равносметки на пътя, който съм извървял - мисля, че решението ми да започна работа в системата на МВР сякаш е било най-близко до същността ми на човек и личност. И кога решихте да облечете униформата?- Започнах работа в следствието през 1991 г., което беше в системата на МВР. Преживял съм лично цялото лашкане на следствието през годините и трябва да ви кажа, че емоциите не са от най-приятните. Най-напред ни извадиха от МВР, после ни девоенизираха, а накрая Националната следствена служба бе разбита. За последно, преди да стана директор на РДВР-Кюстендил, достигнах до ранг следовател в Специализираната следствена служба. В началото на 2000 г. се върнах в системата на МВР и се захванах с полицейското дознание, което от 1 януари същата година беше зачислено на вътрешното министерство. Малко по-късно тогавашният министър на вътрешните работи Емануил Йорданов ми предложи да заема поста директор на РДВР-Кюстендил и аз се съгласих. Мислите ли, че се справяте? - Не знам, но постоянно се опитваме да подобряваме работата си. За двете години, откакто съм директор на РДВР, сме разбили няколко организирани престъпни групи, но все още сме далеч от мечтаното овладяване на престъпността. Отчетът за деветмесечието на 2002 г. ни нарежда на едно от първите места в България и това е най-голямата награда за работата ни в органите на реда. Неотдавна скандалът МВР лови бандитите, а съдът ги пуска отново избухна. Вярно е, че аргументите и на двете страни по спора не са нови, но едва ли това може да ни успокоява. Не смятате ли, че взаимните обвинения и удари под пояса между полицията, прокуратурата, следствието и съда вече омръзнаха на всички българи? И кой, според вас, е виновен за задънената улица, в която отново влязоха правоохранителните и правораздавателните органи?- Много се дразня и не мога да приема, когато четирите институции започнат умишлено да се злепоставят. Защото често, според мен, изказванията в този дух целят целят точно разединение и лошо взаимодействие между отделните служби. Това, че ние имаме пропуски в работата си, се дължи на факта, че голяма част от полицаите са натоварени с разследване, за което не притежават необходимата правна квалификация, а е загубена и традицията в това отношение. Публична тайна е, че в миналото, когато следствието беше в системата на МВР, между него и полицията имаше по-топла връзка и двете структури си помагаха взаимно. Докато през последните години нещата коренно се промениха, при това в негативна посока. Откакто полицаите се включиха отново в разследването, се полагат много усилия както за квалификацията на служителите, така и за възстановяването на добрата взаимовръзка между отделните звена на наказателния процес. Мисля обаче, че не е чак толкова важно кой къде е. Важното е какво се прави и най-вече - какъв е крайният резултат. Има ли я общата воля, има ли го разбирането - престъпникът да бъде наказан така, както повеляват българските закони. Според мен, чест за съдебната система е работата на магистратите във Варна и в Пловдив, които приключиха с осъдителни присъди редица сложни и тежки дела. И аз вярвам, че магистратите в Кюстендил и Кюстендилска област също са способни на такова нещо. Неотдавна във Франция бяха осъдени двама от водачите на кюстендилския ромски клан Гольовци. Става дума за печалноизвестните братя Игови. Кога и останалите членове на клана, за които се знае, че са замесени в десетки тежки криминални престъпления, ще влязат в затвора?- На този въпрос не мога да отговоря. Всичко зависи вече от следствието, прокуратурата и съда, а не от полицията. Срещу Гольовците се водят няколко дела, а съвсем наскоро Кюстендилски районен съд приключи гледането на дело срещу единствената жена в ромския клан Анка Иговката за неправомерно получени социални помощи. Неотдавна Народното събрание прие текст в Наказателния кодекс, който въвежда пробацията като алтернатива на лишаването от свобода. Смятате ли, че това наказание ще изиграе някаква положителна роля?- Аз специално смятам, че вярата на отделния човек в полицията, прокуратурата и съда, макар и бавно, се завръща. Ние, българите, сме социални индивиди и ако сме застрашени да останем сами и изолирани, трудно бихме се решили на противозаконно действие. Ето защо мисля, че въвеждането на пробацията като извънзатворно наказание е уместно за някои видове престъпления и ще бъде от голяма полза за страната ни. В Кюстендил за вас се знае, че сте художник, поет и дърворезбар. Има ли още таланти, които криете под полицейската униформа?- О, за художник и дума не може да става. Вярно е, че съм рисувал с някои от големите художници на Кюстендил, но това беше много отдавна. В резултат са ми останали няколко добри скици, етюди и картини, както и... собствен поглед за красивото в живота. След като няколко години се движех сред художници, осъзнах, че талантът е нещо, дадено свише. И за нас, които не сме сред богоизбраните, остава да се наслаждаваме на гениалността на другите. Резбарството, или по-скоро приложната работа с дървото, ми носи утеха и отмора в моменти на напрежение. Всичко, което правя, подарявам на познати и приятели. Колкото до стиховете - пиша, когато ми дойде отвътре. Спонтанно. Напоследък стана модно всеки интервюиран (независимо дали е влязъл във властта онзи ден, или преди десетилетие) да е много добър приятел едва ли не с целия български и международен политически, икономически и културен елит. При вас как стои въпросът с приятелите? - Нямам много приятели, но затова пък малкото, които са ми останали, са минали през всички изпитания на времето и хорската злоба. Вижте, хората не се раждат лоши, те стават такива после - под натиска на обстоятелствата и проблемите. Добри познати обаче имам много. Не е ли малко странно, че сте вярващ християнин, а сте бил член на БКП? - Никога не съм крил, че съм членувал в бившата БКП. И сигурно все още щях да бъда партиен член, ако за служителите на вътрешното министерство не беше задължително да са деполитизирани. Вярвам в Бог, но преломът дойде много късно - едва през 1992 г., когато след тежко боледуване осъзнах, че има сила свише. Всъщност аз съм роден и отрасъл в двора на кюстендилската църква Свети Димитър. Но като дете, а и по-късно, като зрял човек, не бях влизал в храма. Може би всеки човек на различен етап от живота си осъзнава и приема Бог и неговите проявления. Чувствате ли се уязвим от нещо?- Като личност безспорно съм уязвим, защото съм съвсем обикновен човек. И аз имам собствените си човешки страхове, правя и грешки. Ако ме питате обаче дали като директор на РДВР-Кюстендил съм податлив на натистк - категорично мога да заявя, че съм неуязвим.

Facebook logo
Бъдете с нас и във