Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗА ДВА ДНИ В ПЛОВДИВ И В БУРГАС РАЗДАДОХА... 78 ГОДИНИ ЗАТВОР

Докато в София началниците на съдебната система и полицията продължават да си играят на съдебна реформа, в Пловдив и в Бургас редовите ченгета и магистрати отново доказаха, че когато човек иска да си върши работата по закон и по съвест, нищо не може да го спре. В края на миналата седмица, докато всички тръпнеха в очакване какво ще се случи на Втората национална конференция на съдиите в България (9 и 10 декември) или пък умуваха какво ще пише в доклада на МВР за митниците и мафията, който министър Румен Петков обеща да връчи на премиера Сергей Станишев в понеделник (12 декември), пловдивските и бургаските слуги на Темида раздадоха общо 82 години затвор, плюс една глоба в размер на... 1 млн. лева.
ВСИЧКО Е ДОБРЕ, КОГАТО СВЪРШВА ДОБРЕ
Поне засега палмата на първенството се оказа засадена в двора на Бургаския окръжен съд. В четвъртък (8 декември) състав, начело със съдия Събчо Събчев, осъди на по 17 години лишаване от свобода и глоба от по 250 000 лв. 38-годишния Петър Филипов, 42-годишния Красимир Кънчев, 32-годишния Юлиян Трайков и 59-годишния Генчо Харизанов. Четиримата бяха признати за виновни за престъпления по чл.354а от Наказателния кодекс - преработка, производство и съхранение на високорисково наркотично вещество (амфетамин ) на обща стойност 313 000 лева.
Нелегалната лаборатория за производство на синтетична дрога бе разбита при съвместна операция на НСБОП и РДВР-Бургас на 3 юли 2003 г. в бургаското с. Изворище. По време на акцията в къщата на Динко Парушев са открити общо 11.2 кг синтетична дрога (5.2 кг амфетамин на таблетки и 6 кг амфетамин-база), таблетираща машина, инсталация за синтез на синтетичния наркотик и три автомобила - Ауди, Мицубиши и Ситроен, с които готовата продукция е била експедирана в Турция.
По време на акцията са арестувани Юлиян Трайков, Генчо Харизанов, Петър Филипов и Красимир Кънев, срещу които са повдигнати обвинения по чл.354а от Наказателния кодекс. Десетина дни по-късно са задържани собственикът на къщата - Динко Парушев, и дъщеря му Таня. Разследването обаче доказва, че те нямат нищо общо с лабораторията и само са дали жилището си под наем на четиримата химици.
В хода на предварителното производство алхимикът Петър Филипов, който отговаря за изправността на инсталацията и за качеството на синтетичната дрога, прави пълни самопризнания и поема цялата вина върху себе си. Именно той разкрива на антимафиотите и на следователите рецептата за амфетамина, каналите за износ на готовата дрога и самоличността на поръчителите - чуждестранни бизнесмени (според осведомени - от турски произход), които по принцип рядко идват в България. Останалите трима задържани в нелегалния цех за производство на дрога - Красимир Кънчев, Юлиян Трайков и Генчо Харизанов, до последно отричат участието си в нелегалната наркомрежа, но номерът не минава.
Следствието приключва работа на 10 март 2004 г, три месеца по-късно - в началото на юни, Бургаската окръжна прокуратура внася обвинителния акт срещу четиримата в Бургаския окръжен съд, а на 15 юли съдебният състав даде ход на делото срещу Юлиян Трайков, Генчо Харизанов, Петър Филипов и Красимир Кънев. Само за една година и пет месеца бургаските окръжни магистрати успяха да се справят с делото, въпреки че през юли 2005 г. единият от съдебните заседатели почина и те се върнаха в първи клас - започнаха работата от начало, защото по закон делото трябва да стартира и да приключи при един и същи съдебен състав.
Четиримата могат да обжалват присъдите си пред Бургаския апелативен съд в 15-дневен срок, който изтича на 23 декември. В момента зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража са Петър Филипов, Красимир Кънчев и Юлиян Трайков, докато Генчо Харизанов е на свобода срещу парична гаранция от 10 000 лв., заради влошено здравословно състояние.
БЪРЗАТА РАБОТА - СРАМ ЗА РЕКЕТЬОРА
Пловдивският окръжен съд осъди 38-годишният Ангел Личканов на 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим и на 8000 лв. глоба за изнудване. Миналият четвъртък (8 декември) пловдивските окръжни магистрати го признаха за виновен за това, че в периода от 23 до 27 март 2003 г. с цел да набави за себе си имотна облага е принудил Васил Пиронков от гр. Асеновград чрез заплашване да претърпи нещо противно на волята му и му е причинил имуществена вреда в размер на 10 000 лв., като от деянието са причинени значителни имуществени вреди и представлява опасен рецидив (чл.214, ал.2, т.2 от Наказателния кодекс).
Според обвинителния акт по делото, на 23 март 2003 г., вечерта Иван Петлешков, който работи във фирмата на Васил Пиронков, се обадил на шефа си по телефона и поискал да се видят във фирмения офис, тъй като имал да му казва нещо много важно. По време на срещата Петлешков съобщил на работодателя си, че срещу него се готви атентат, който до края на седмицата ще бъде изпълнен. Ето защо той (Пиронков) трябвало да се срещне веднага с лицето Ангел Личканов, когото познавал отпреди два месеца, защото той щял да уреди проблема по безкръвен път.
Без да губи присъствие на духа, Васил Пиронков веднага се свързал с тогавашния директор на РДВР-Пловдив - ген. Валентин Петров (днес директор на Националната полиция), и му разказал за внезапно възникналото премеждие. След това се обадил на секретарката си, наредил й да му звъни през десет минути и, ако той не отговори - да се обади в полицията и да съобщи, че Ангел Личканов го е отвлякъл.
По-късно същата вечер (23 март 2003 г.) рекетьорът Ангел Личканов се появил в офиса на Васил Пиронков и още от вратата поискал 200 000 долара, защото в противен случай на бизнесмена и семейството му щяло да им се случи нещо лошо. Пиронков заявил, че е изключено да събере толкова много пари, а Личканов направил груба грешка и... разкрил на мишената, че историята с атентата е най-обикновен блъф. Казано накратко - посредникът поискал от бизнесмена в едноседмичен срок да му даде 25 000 долара в брой (тези пари били предназначени уж за поръчителя на убийството) и да му прехвърли собствеността върху два от автобусите си, вместо останалите 175 000 долара. Васил Пиронков веднага се съгласил да откупи живота си по тази схема, а на изпроводяк Личканов го посъветвал хич и да не мисли да се обажда в полицията.
Още на 24 март 2003 г. сутринта обаче Васил Пиронков веднага подал жалба в РЗБОП-Пловдив и играта на котка и мишка започнала. През следващите два дни Ангел Личканов непрекъснато звънял на бизнесмена с дежурния въпрос: Готов ли си с парите?, и всеки път получавал стандартния отговор Събирам ги!
На 27 март пловдивските антимафиоти най-сетне подготвили капана, а Васил Пиронков се обадил на Личканов и с унил глас му съобщил, че е успял да събере само 10 000 лева. Пишман рекетьорът веднага захапал стръвта и обявил, че ще изпрати човек да вземе парите от дома на Пиронков. И наистина, трийсетина минути след разговора Пиронков връчил 10-те бона на Георги Илиевски, който на секундата бил арестуван.
В хода на разследването е установено, че пратеникът Илиевски изобщо не е бил в час с рекетьорската операция, скалъпена от Ангел Личканов и затова на последното заседание по делото, проведено на 8 декември (миналия четвъртък), той бе признат от Пловдивския окръжен съд за невинен. А 10-годишната присъда на Ангел Личканов може да бъде обжалвана или протестирана в 15-дневен срок пред Пловдивския окръжен съд, който изтича на 23 декември.

Facebook logo
Бъдете с нас и във