Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗА ИЗТРЕБЛЕНИЕ НА РАЗБОЙНИЦИТЕ, ПРЕЗ 1922/1923 Г. ДЪРЖАВАТА ОТДЕЛЯ ЦЕЛИ 20 МЛН. ЛЕВА

По прашния селски път препускат два коня, впрегнати в малък пощенски дилижанс. На капрата до кочияша седи мустакат мъж с изпечено лице, облечен в раздърпани дрехи. В колана му, под връхната дреха, е втъкнат револвер. Изпод вежди той зорко оглежда местността, през която минава дилижансът, и свива цигара след цигара. Навръх едно било, скрити сред дърветата, стоят четирима мъже, стиснали пушки в ръце. Те внимателно следят движението на колата. Изведнъж единият от тях изсвирва късо и пронизително. Четиримата се спускат през глава надолу към дилижанса, припряно припукват пушки. Мъжът на капрата рязко хвърля цигарата и вади от пояса револвера... Това не е сцена от класически уестърн. Би могло да бъде епизод от характерен нашенски ийстърн, ако някой по-смел местен кинаджия се беше осмелил да посегне към темата. И наистина всичко щеше да си е мило и родно, защото разбойнически банди са върлували не само в Дивия Запад, а и в пределите на следосвобожденска България. Чак до... началото на 30-те години на миналия век. Така че днешният магистрален бандитизъм има своите корени.Подобно на американските си колеги, родните разбойници също били живописна гледка - с гъсто набучени в поясите ножове и револвери, с пушки на рамо и, разбира се - яхнали коне. Тяхна плячка ставали обикновено новоизпечените селски чорбаджии, нароили се, след като турските бейове изпокъсали калеврите си в спасителния бяг към Истанбул. Главорезите не подбирали много-много и под ножовете им падали както изедници, така и почтени люде. В ония времена духът на Робин Худ все още не бил познат из пределите на родината, изпаднала в административен, правен и законов вакуум между рухналата турската империя и неизградената още българска държава. С други думи - българските разбойници са били извън закона, който... всъщност все още не е бил написан. На половината път между Луковит и Ябланица, в посока на Искърското дефиле, се намирала местността Коритна. Мястото било доволно страшновато - високи зъбери и дълбоки пропасти, хладни усои и припек-дерета, из които съскали дебели като човешка ръка усойници. Още от незапомнено турско време Коритна станала подслон на отчаяни единаци отмъстители за поруганата селска чест, а впоследствие - сигурно убежище на родолюбиви хайдути. След Освобождението Коритна се обърнала в предпочитано скривалище за новоизлюпените разбойници. Двамина се откроявали сред тях - известният главорез и душманин на богати и недотам богати люде Яко, и не по-малко кръвожадният му колега Дако Йотов, на когото съдбата отредила през 1920 г. да намери смъртта си именно в Коритна. В едно полицейско донесение е посочено, че близо до тази местност на 30 юни 1928 г. се разиграва инцидент, който по нищо не се различава от остросюжетните щатски уестърни. По това време полицията в Луковит, Ловеч, Плевен и София вече е полудяла от набезите на една четиричленна разбойническа банда, която след всяко нападение става невидима из горите и усоите в Луковитско, по Искърското дефиле и по течението на р. Златна Панега. Някъде около Ябланица, там където се сливали някогашните пътища от София, Плевен и Ловеч, бандата прави поредния си удар. Четиримата разбойници следили внимателно движението на пощенските коли в района и на 30 юни и поставили засадата си на пътя Луковит - Тетевен, по който трябвало да минат няколко пощенски коли за София. С пощата, наред със служебните и обикновените пратки, в ония години се разнасяли и парите за заплатите на държавните чиновници. А многобройните нападения над пощенските дилижанси принудили ръководствата на полицейските управления да изпращат колите с цивилна охрана. Точно в този ден на капрата на пощенския дилижанс от Луковит за София седял младши полицейски стражар Христо Иванов. Той бил облечен в цивилни дрехи, под които било скрито оръжието му. Колата била все още далеч от кръстопътя за София и всичко вървяло по мирно и по тихо. На един завой, близо до мястото, където пътищата се сливат, бандата удря най-напред луковитската поща, която първа стигнала до разклона. Разбойниците действали като по учебник - засада, стрелба във въздуха и атака от всички страни едновременно. Светкавичните и прецизно координирани действия на разбойниците парализирали от ужас кочияша, а неговият придружител изобщо не си и помислил да окаже някаква по-сериозна съпротива при вида на въоръжените до зъби главорези. Нападателите бързо взели да отварят чувалите и да изхвърлят всичко ненужно в търсене на парите. В същия момент обаче пътен кантонер дочул стрелбата и разбрал, че разбойниците са нападнали луковитската поща. Той набързо съобразил, че точно по този път трябва да мине и тетевенската пощенска кола. Кантонерът мигновено зарязал работата си и хукнал да я пресрещне, за да предупреди екипажа за опасността. На половин километър от засадата той пресрещнал колата и на пресекулки разказал на цивилния стражар Иванов за случилото се. Полицаят решил да действа незабавно - извадил пушката си, заредил я и затичал към мястото на грабежа. Когато наближил, той се промъкнал незабелязано до мястото и залегнал. После открил бърз огън срещу нападателите, като често сменял позицията си. Разбойниците изпаднали в паника, като си помислили, че срещу тях има полицейска потеря. Те зарязали плячката и изчезнали в гората... ... Първият закон, насочен срещу разбойниците, е от 4 октомври 1883 г. и е насловен Временни мерки за прекратяване на разбойничеството в източните окръжия на Княжеството. През 1922 г. обаче играта толкова загрубяла, че се стига до приемането на легендарния Закон за изтреблението на разбойниците (ЗИР). Той е обнародван на 7 декември 1922 г. (министър на вътрешните работи е Александър Радолов) и дава право на полицията да обяви за разбойник дори и... най-дребния нарушител. В чл.10 от ЗИР това правомощие е записано кратко и ясно: За разбойници се обявяват и ония лица, за които полицията, въз основа на събраните доказателства, донася на надлежния окръжен съд, че са извършили разбойничества... Според същия този закон, т.нар. надлежен окръжен съд е длъжен още на другия ден след получаване на полицейското дознание да направи публикация в най-близкия местен вестник и да оповести публично за местонахождението на заподозрения. Ако в срок от 12 часа той не бъде намерен или не се предаде сам, надлежният окръжен съд го обявява за разбойник в Държавен вестник. В чл.1 от Закона за изтребване на разбойниците за първи път е дефинирано и какво се разбира под разбойник: онзи, който, по навик или занаят, сам или с други лица извършва грабежи, насилие, или убийство с цел за ограбване. Усилената нормотворческа дейност за борбата срещу разбойниците била подплатена и с изключително много пари. В бюджета на МВР за 1922-1923 г. например са заделени цели 20 млн. лв. с една единствена цел - организация, въоръжение и осигуряване на всичко необходимо за подразделенията, които преследват бандите. През 1923 г. Бюрото за преследване на разбойниците е закрито и е заменено от т.нар. контрачети. В онези години в полицията вряло и кипяло. Организирани били десетки курсове и конференции за обучение на полицаите, длъжни да гонят разбойниците. Постоянно се сменяли и ветровете из високите етажи на вътрешното ведомство. През последната година от управлението на Александър Стамболийски (1922/1923 г.) министрите на вътрешните работи са сменяни едва ли не като носни кърпи. Райко Даскалов изкарал на поста едва месец (от 5 януари до 9 февруари 1923 г.). След него дошъл Александър Оббов, който с усилия избутал до... 13 март. Следващият вътрешен министър - Христо Стоянов, останал в кабинета си цели три месеца- до преврата на 9 юни 1923 година. Въпреки това обаче усилията на държавата се оправдали напълно. През 1923 г. е избита бандата на Дойно Белев, през 1925-1926 г. са разгромени четите на Митьо Ганев, на братя Тумангелови, на Велко Иванов и на Георги Попов. През 1927-1928 г. са ликвидирани бандите на Васил Попов (Героя) и на Панайот Божков. ... На 5 април 1928 г., след неуспешен неуспешен опит за обир на Земеделската банка в Троян, е разбита четата на известния бандит Васил Попов (Героя). При завързалата се престрелка с полицията Героя и съучастникът му Михаил Костов са убити. Няколко дни след това, в кошара над село Калейца в Балкана, били засечени още двама оцелели от бандата. Агентът от Плевенската окръжна полиция Иван Бояджиев получил задача да залови или премахне разбойниците. Районът бил моментално блокиран и кошарата била стегната в плътен обръч. Разбойниците обаче усетили присъствието на стражарите и открили яростна стрелба. С помощта на няколко бомби те успели да разкъсат обръча. Единият от тях изчезнал, но втория бил застрелян на място. В кошарата полицаите намерили неизбухнала граната самоделка - войнишка манерка, натъпкана с барут и затапена с дръжка, от която стърчал фитил... Според полицейската статистика, през 1924 г. в България са регистрирани над 176 разбойнически нападения, докато през 1929 г. те са само четиридесет. През целия период са загинали общо 137 полицаи, а други 79 били ранени. На 29 април 1925 г. държавата затегнала още една примка около врата на разбойниците - в сила влязъл прословутият Закон за защита на държавата (ЗЗД). Според неговия чл.13, разбойник е оня, който напусне местожителството си и влезе или се зачисли в чета, съставена и въоръжена с цел да върши престъпления против държавата или обществената сигурност, държавното или частно имущество, учреждения или съоръжения, или против живота на длъжностни или частни лица.... Успоредно със ЗЗД, през април 1925 г. бил приет и Законът за администрацията и полицията, с който е създадена Дирекцията на полицията. По онова време тя е имала следните отдели: Държавна сигурност, Криминален, Административна полиция, Учебно подготвително отделение, Отделение за вътрешна служба. Отдел Държавна сигурност е пряк наследник на столичната Обществена безопасност и се разделя на две служби със следните задачи: - Вътрешна политическа служба: провежда разузнаване и общо наблюдение и събира сведения за всички политически партии, анархистични и сепаратистки движения, за патриотичните и национално-революционни организации. Следи организаторите на стачки, саботажи, политически събрания, демонстрации, големи шествия и сборища. Осъществява контрол над пътуванията, организира борбата с разбойничеството. - Външна политическа служба: събира сведения за комунисти, революционери и анархисти, за участниците в народни движения и вълненията в странство, следи намиращите се или заминаващи зад граница съмнителни поданици, събира и обработва данните от разузнаването, грижи се за обезвреждането на чуждите шпиони в България, следи дейността на политемигрантите и чужденците в страната. В Дирекция на полицията е разкрита и Служба по пресата и печата. Нейното предназначение е да осъществява контрол над периодичния печат, издателската дейност и личната кореспонденция на поданиците.

Четете още

Параграф22 Weekly

БАНКЕР РАЗПОЗНАВА ГАНГСТЕР В ГРАДСКАТА БАНЯ

ОБИРИ, РЕКЕТ, УБИЙСТВА И РАЗБОЙНИЧЕСКИ БАНДИ СА КОШМАРЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИЦАИ ПРЕЗ 20-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК София. Пред една от централните банки в града цари... Още »
Банкеръ Daily

Билетчето за градския транспорт в София става 1.50 лв.

Хартиеният билет ще струва с 50 стотинки повече, докато цените за електронния билет и картите няма да се повишават. Още »
Параграф22 Daily

Наказват депутат от ГЕРБ за оказан натиск за смяна на полицейски шеф

Сигналът в комисията дойде от главния прокурор Сотир Цацаров и според него депутатът е искал да назначи свое протеже за директор на РУП – Първомай, като се заканил, че... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във