Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗА НЕВРЪСТНИТЕ ЖЕРТВИ И СВИДЕТЕЛИ СЕ ГРИЖИ САМО НЕВОЛЯТА

Преди месец и половина, на 4 юни, прогресивното човечество отбеляза Международния ден за защита на децата жертви на агресия. На тази дата през 1982 г. израелската армия бомбардира няколко жилищни квартала в Бейрут, а сред жертвите има много деца. На 19 август същата година Общото събрание на ООН се събира на извънредна сесия, посветена на палестинския въпрос, и обявява 4 юни за Международен ден за защита на децата жертви на агресия.

По странно стечение на обстоятелствата и тази година 4 юни беше в неделя - ден, в който т. нар. български политически елит най-добросъвестно спазва третата божа заповед. А тя гласи: В шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина. Недей върши в него (в седмия ден - бел. ред.) никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти....
По никому неизвестни причини обаче за т. нар. български политически елит въпросната неделя продължи точно... един месец. На 3 август (миналия четвъртък) парламентарната Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта най-после се сети за невръстните жертви и свидетели на престъпления и установи, че техните права изобщо не са гарантирани от българското законодателство.
В интерес на истината депутатите от комисията, оглавявана от жълтия народен избраник Светослав Спасов, и тази година щяха да прескочат темата за защитата на децата, които са принудени от обстоятелствата да дават свидетелски показания срещу закоравели убийци и педофили.
За най-голяма изненада на депутатите обаче в края на юни сдружение Детство без сълзи приключи един от най-сериозните си проекти, озаглавен Оптимизиране на механизмите за закрила правата на децата, жертви и свидетели на престъпления, участници в наказателните производства. Той е финансиран от Инициатива за укрепване на съдебната система на Американската агенция за международно развитие (USAID), реализиран е съвместно с Института по психология на МВР и с Информационния център на Съвета на Европа, а изводите и заключенията на експертите, които депутатите от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта получиха в края на юли, направо звучат страшно.
По време на проекта, започнал на 9 ноември 2005 г., са направени две тематични социологически проучвания - сред магистрати и родители.
Първото проучване е под формата на пряка и индивидуална анкета. С помощта на Института по социология към БАН е разработена специална анкетна карта, която сдружение Детство без сълзи изпраща на 500 съдии, прокурори и следователи. Целите на това упражнение са две: да бъдат идентифицирани проблемите на магистратите във всекидневната си работа с невръстните жертви и свидетели на престъпления, както и да бъдат обобщени и анализирани техните препоръки към законодателното уреждане на работата с такива деца.
За най-голяма изненада в сдружение Детство без сълзи се връщат само... 191 попълнени карти (38% от общия брой на анкетираните). Освен това доста от магистратите са се задоволили да отговорят формално на зададените им въпроси, а други пък са оставили половината от полетата в картите непопълнени.
Приблизително половината от магистратите (47%), които са си направили труда да върнат попълнените си анкетни карти в сдружение Детство без сълзи, споделят, че съществуващата законодателна уредба предлага частични процесуални гаранции за закрила на децата - жертви и свидетели на престъпления. Значителна част от магистратите - 64%, които са на мнение, че нормативната уредба не дава достатъчно гаранции за защита на децата, са прокурори.
А една пета от анкетираните магистрати (20%) са категорични, че са наложителни спешни законодателни промени в следните посоки: ясни права и задължения на длъжностните лица във всяка институция, имаща досег с деца - жертви и свидетели на престъпления; създаване на строги механизми за координация между тези институции; осигуряване на обратна информация по конкретни казуси; осигуряване на достатъчно средства за стриктното прилагане на законовите разпоредби за защита правата на децата, участници в наказателни процеси.
Като цяло трябва да бъде отбелязано, че провеждането на анкетата сред магистратите се оказа трудна за изпълнение задача. Макар и да имаше обективни фактори, които създадоха пречки за това (високата заетост и мобилност на магистратите), основен проблем остана липсата на достатъчно заинтересованост към третираната материя - се казва в доклада, с който приключва проектът на сдружение Детство без сълзи. - Това стана видно както от малкия процент попълнени анкети, така и от формалните отговори и белите полета в някои от попълнените анкети. Най-големите затруднения дойдоха от следствието и съда - институциите, които имат пряк и непосредствен контакт с деца. Редом с това голяма част от отговорите носят отпечатъка на едно остаряло мислене, водещо до предразсъдъци, категорични са експертите на неправителствената организация.
Не по-малко тревожни са резултатите и от второто социологическо проучване по проекта Оптимизиране на механизмите за закрила на правата на децата жертви и свидетели на престъпления на Детство без сълзи, проведено сред 1000 родители на деца до 18-годишна възраст от цялата страна.
Повече от половината родители (58%) са на мнение, че децата не са информирани за това какво представляват МВР, съдът, прокуратурата и следствието, а една трета - че децата имат някаква частична представа за същността и правомощията на тези институции.
Освен това мнозина от анкетираните родители (17%) не възприемат наказателноправната система в България като защитник на нарушените човешки и граждански права. Според тях проблемите тук са в две посоки: от една страна, децата, които участват в наказателния процес като свидетели, ще бъдат травмирани допълнително, а от друга - престъпниците няма да бъдат наказани.
Причините за пасивното отношение на някои родители, когато детето е станало жертва или свидетел на престъпление, са многопластови. В мнозинството си мненията са негативни, допълващи се и емоционални, а ключовата дума е СТРАХ - категорични са експертите на неправителствената организация. - Водещата причина, според родителите, е страхът от последващо престъпление, от отмъщение към децата свидетели и техните семейства. Всичко това е в тясна връзка и със страха от последващи травми вследствие на повторно преживяване на деянието, както и с недоверието в институциите и с несигурността в крайния резултат от наказателния процес....
Според анализаторите на Детство без сълзи по време на проучването родителите многократно са изтъквали два проблема: корупцията в съдебната система и липсата на ефективна защита на свидетеля. Като цяло в българското общество се засилва тенденцията на скептицизъм относно ефективността на държавните институции. А в конкретния случай недоверието към МВР, съда, прокуратурата и следствието сред интервюираните лица е осезаемо. Хората не се чувстват достатъчно добре информирани, страхуват се и в голямата си част не биха поощрили децата си да свидетелстват, са категорични от неправителствената организация. (§22)

Facebook logo
Бъдете с нас и във