Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗА НОЖА И ЗА КУЧЕТО

Българинът е странен човек. Освен че не признава никакви кумири, той страда и от една особена форма на амнезия. В състояние е с часове да разказва как още преди 9 септември 1944 г. се е борил срещу режима на Тодор Живков, но никак не може да се сети в чии точно нозе е бил чело до вчера. Ей го, едвам минаха десетина дни, откакто Бойко Борисов си подаде оставката и вече половината от глашатаите на свободното слово го обявиха за некадърник и мутра. Няма ги вече радиотелевизионните генералски панагирици, няма ги и вестникарските чаршафи. Тъжна работа. Точно преди една година и два месеца (на 2 февруари 2002 г.) Параграф 22 единствен си позволи да посъветва Бойко Борисов да престане да се държи в МВР като сърцат и юначен момък (по природа) и да си върши работата като главен секретар на МВР. Посъветва го и друго - да се пази от приятели-еднодневки и раболепни биографи, защото именно те ще му отрежат главата и ще я хвърлят на кучетата. Не е сигурно дали Бойко Борисов е прочел посланието, ама случката (му) се случи. И главните герои в нея са не толкова венцехвалещите го журналистки и социолози, а... онези около него. Част от които той остави на работа, а друга част издигна в длъжност и чин (при положение че можеше и нищо да не прави).Някак си срамно изглежда, че досега нито един от шефовете на служби в МВР или пък от директорите на РДВР не се е престрашил и не е разменил и две мисли с широката публика за оставката на Борисов. Дори и да го посъветва задочно, че не е редно точно той да се поддава на емоциите, защото министерството и ченгетата разчитат на него. Нищо! Ни дума, ни вопъл, ни стон. Вярно - на 25 април сутринта, десетина минути преди Бойко Борисов да си пристигне от Москва, във ВИП-а на аерогара София гъмжеше от генерали. Минути по-късно обаче, когато главсекът отпраши към Министерския съвет с оставката в джоба си, ятото се разпиля и до ден днешен не се е събирало отново на едно място. Всички изведнъж си намериха страшно много работа и отрязаха всякакъв достъп до себе си. И така... цели десет дни.Кой знае - може би те са знаели какво ще се случи и появата на т. нар. номинации за наследник на Бойко Борисов никак не са случайни? Засега богоизбраните са ген. Румен Миланов (директор на НСБОП), ген. Румен Стоянов (директор на СДВР), ген. Васил Василев (директор на ДНСП), ген. Красимир Петров (директор на РДВР-Бургас) и ген. Калчо Таушанов (ректор на Академията на МВР). Всички те дължат генералските си пагони на Бойко Борисов, но едва ли имат подобно усещане.На 25 април успяхме да попитаме ген. Васил Василев вярно ли е, че и той си е подал оставката в знак на солидарност с досегашния си патрон. В скоропоговорка и на един дъх ген. Василев отрече да е правил подобно нещо. Едно денонощие след тиражирането на номинациите нито един от нарочените генерали не заяви публично, че не желае поста, защото Борисов все още е главен секретар и не е морално оставката му да бъде приемана. Ето това мълчание говори много - даже крещи, какво ще споходи МВР през следващите няколко години. А и не само него...

Facebook logo
Бъдете с нас и във