Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗА ОМБУДСМАНА ИЛИ ДОБРО, ИЛИ НИЩО!

НА СТАРИЯ КОНТИНЕНТ ИМА САМО ЧЕТИРИ ДЪРЖАВИ БЕЗ ОБЩЕСТВЕНИ ПОСРЕДНИЦИ - БЪЛГАРИЯ, АРМЕНИЯ, ГРУЗИЯ И АЗЕРБАЙДЖАНЧетвъртък предиобед. Ден като всички други и въпреки това - малко по-различен. Не само заради факта, че до свършекът на света друг 11 март 2004 г. никога повече няма да има, ами и заради още нещо: в Центъра за изследване на демокрацията се провежда поредната кръгла маса, на която трябва да бъдат преценени плюсовете и минусите на обществения посредник (омбдусман). Мероприятието е уважено от председателя на парламентарната Комисия за борба с корупцията Коста Костов (НДСВ), но неговото присъствие само засилва подозрението, че управляващите за пореден път вземат избирателите си за мезе. В смисъл такъв, че са готови да разиграят какво ли не театро, само и само да похарчат още някой и друг долар, подарен от братята американци и братята европейци. Колкото и неприятно да звучи подобен извод, възможностите да обагрим в розово фигурата на обществения посредник са никакви: Законът за омбудсмана бе обнародван в Държавен вестник на 23 май 2003 г., влезе в сила на 1 януари 2004 г., но до момента никой няма никакво намерение да го изпълнява. Според преходните и заключителни разпоредби на въпросния закон, до края на март Народното събрание трябваше да избере омбудсман на републиката, който до края на април трябваше да внесе за одобрение в парламента правилника за организацията и дейността си. И, дето има една дума, на 1 май 2004 г. жълтите трябваше да рапортуват, че са изпълнили още едно от изискванията за присъединяването на България към Европейския съюз. Вместо това, на спомената вече кръгла маса, представителите на неправителствени организации обобщиха съществуващото положение по начин, от който на всеки трезвомислещ европеец би му се доплакало: напредъкът по въпроса с омбудсмана бил доста голям, но не толкова голям, колкото на всички им се искало!Нещо повече, вездесъщите неправителственици направо избиха рибата с препоръката, че с въвеждането на обществения защитник не трябвало да се избързва. И защо да се бърза, след като за тях размотаването на управляващите си е най-обикновен... бизнес, при това доста доходоносен? Едно от най-радикалните изказвания бе дело на Деян Ашков от Българската младежка легия Стефан Стамболов. Опитът, който имаме в Смолянска област, сочи, че не трябва да се бърза с въвеждането на омбудсман по общините - категоричен бе той, след което обясни и мотивите за това. - Необходимо е населението предварително да бъде запознато с проблематиката по отношение на корупцията, правата на гражданите и задълженията на местната общинска или държавна администрация. Гражданската позиция трябва да бъде събудена, защото хората в провинцията ги е страх да говорят открито за нередностите. И едва когато това се случи, би могло да се премине към създаване на институцията омбудсман…, обобщи Ашков и направо хвърли във възторг жълтия депутат. Под повечето от получаваните в Народното събрание жалби и сигнали от гражданите няма подписи, анонимни са. Хората ги е страх, че това, за което са съобщили, няма да се промени, а ще се вземат мерки от местната администрация само срещу авторите на сигналите... - обяви на всеослушание председателят на парламентарната Комисия за борба с корупцията Коста Костов, с което окончателно затвърди впечатлението, че на управляващите изобщо не им е до някакъв си омбудсман. Всъщност - дали хората ще заговорят за корупцията на висок глас изобщо не зависи от това дали в България ще има обществени посредници, или няма да има. По простата причина, че рушветчийството и злоупотребата с власт е приоритет на прокуратурата, докато омбудсманът би трябвало да има и други задължения. По закон той ще приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги; ще прави проверки по постъпилите жалби и сигнали; ще отговаря писмено на лицето, което го е сезирало, в едномесечен или тримесечен срок; ще отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи пред съответните органи и техните администрации....Но най-важните правомощия на обществения посредник са заключени в чл.19, ал.1, т.7 и т. 8 от Закона за омбудсмана. Ако прецени, че даден нормативен акт противоречи на конституцията, той уведомява органите по чл.150 от основния закон, за да бъде сезиран Конституционният съд. (Според основния закон, Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Спорове за компетентност могат да се повдигат и от общинските съвети.)Освен това общественият посредник има право да сезира прокуратурата, когато разполага с достатъчно данни, че е извършено престъпление от общ характер.Още преди две години Параграф 22 (бр.16 от 20 април 2002 г.) писа, че омбудсманът е новата антикорупционна залъгалка на управляващите. За най-голямо съжаление прогнозата ни се оказа вярна, защото така, както е тръгнало, общественият посредник ще стане факт най-рано през есента. А докато той напише правилника за организацията и дейността си и си събере подходящ екип - току виж минала още една година. Всъщност, единственото хубаво в цялото това протакане е, че парламентът все още има възможност да ликвидира няколко недоразумения в Закона за омбудсмана и в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Според първия нормативен акт омбудсманът на републиката и неговият заместник ще се избират от парламента с обикновено мнозинство, което автоматично ги превръща в заложници на управляващото мнозинство (независимо от цвета му). Освен това дейността на републиканския омбудсман ще се разпростира върху територията на цялата страна, което означава, че в администрацията му трябва да работят поне... 500 души. По закон той е длъжен да приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги. Какво се крие зад понятието обществени услуги също е описано много добре в Закона за омбудсмана - образователна, здравна, социална, водоснабдителна, канализационна, топлоснабдителна, електроснабдителна, пощенска, телекомуникационна, търговска дейност, дейности по охрана и по безопасност на движението, както и други подобни услуги, предоставяни за задоволяване на обществени потребности, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги. Оттук нататък всеки може сам да си представи (макар и доста трудно) какво му предстои на клетника, който ще бъде удостоен с високата чест да бъде избран за обществен посредник - десетки хиляди сигнали за неуредици в топлофикацията, енергото, здравната каса, телефонните услуги, търговията, транспорта и т. н. На които той ще е длъжен да отговаря в едномесечен срок и само в редки случаи - в срок от три месеца. Според скромното мнение на Параграф 22, законодателят би могъл да спести бъдещите главоболия на бъдещия обществен посредник по един съвършено простичък начин: чрез няколко нови текста в Закона за омбудсмана. Вариантите са два и те отдавна са измислени. Единият е да бъдат назначени няколко омбудсмани наведнъж, като всеки от тях отговаря за определени ресори. Примерно - транспорт, енергетика и съобщения; здравеопазване и осигуряване; услуги и търговия; държавна администрация. Другата възможност е да има един парламентарен и 29 областни омбудсмана, които също се избират от Народното събрание, но се отчитат на главния обществен посредник. Всъщност - оттук нататък каквото и да се случи, вече няма да има чак толкова голямо значение. Не за друго, а защото за пореден път доказахме, че европеизирането на българската нормативна уредба по-скоро служи за отбиване на номера, а не е резултат от дълбоко осъзната необходимост. Какво да се прави - още Алеко Константинов го е написал навремето: европейци сме, байно, ама не дотам... Челен опит ЛИТВАОмбудсмани при Сейма (парламента)В Литва създаването на институцията омбудсман е предвидено в конституцията от 1992 г., а подробната й уредба се съдържа в Закона за омбудсманите при Сейма от 1 ноември 1994 година. Омбудсман може да бъде всеки гражданин на Република Литва, който има безупречна репутация и юридическо образование, работил е като юрист или е заемал щатна длъжност в държавната администрация най-малко пет години. Омбудсманите се избират за срок от четири години от Сейма по предложение на председателя на парламента. В страната има петима парламентарни омбудсмани: двама за разследване на държавните служители, като единият има правомощия относно служителите в армията, и трима за разследване на служителите в местната администрация. Когато предлага кандидатите за омбудсмани, председателят на Сейма посочва и институциите, за чиито действия всеки от тях ще извършва разследвания. Омбудсманите на Литва са независими и имат равни права. Сред тях се избира председател на службата на омбудсманите, който наред с преките си задължения на омбудсман, изпълнява и административни функции: назначава или освобождава от длъжност по препоръка на омбудсманите техните заместници, назначава или освобождава от длъжност другите служители в службата, наблюдава тяхната работа, представлява службата и организира изготвянето на годишните отчети.Главната задача на омбудсманите е да разследват жалби на гражданите по повод злоупотреба със служебно положение или проява на бюрокрация от служители в държавната или местната администрация. Извън обхвата на тяхната дейност е контролът върху дейността на президента, на членовете на Сейма, на правителството, на съдии, прокурори, следователи. Омбудсманът изготвя ежегодно отчет за дейността си през изминалата година и го представя в Сейма в писмена форма в срок до 15 март на следващата година. Отчетът трябва да бъде разгласен и обсъден в Сейма.РУМЪНИЯАдвокат на народаИнституцията адвокат на народа в Румъния е създадена с конституцията от 1991 година. Адвокатът на народа е независима институция, която не е подчинена на останалите държавни органи и чиято основна цел е да защитава правата и свободите на гражданите. Адвокатът на народа се избира от румънския Сенат за срок от четири години и представя годишни отчети пред двете камари на румънския парламент. Право да подават жалби до институцията имат всички лица, независимо от тяхното гражданство, възраст, пол, политическа принадлежност или религиозни убеждения. Адвокатът на народа може да извършва проверки, да изисква от държавните органи информация и документи, необходими за осъществяваните от него разследвания, да изисква и получава становища от ръководителите на съответните държавни органи или от държавни служители, които могат да предоставят информация, необходима за разрешаване на определен случай. В изпълнение на своите правомощия адвокатът на народа отправя препоръки, които не подлежат на парламентарен и съдебен контрол. Чрез тези препоръки адвокатът на народа информира държавните органи за техните незаконосъобразни актове или действия. Ако в хода на разследването установи наличието на пропуски в законодателството, корупция или сериозни слабости при приложението на законите, той представя на председателите на двете камари на парламента или на министър-председателя (в зависимост от конкретния случай) специален доклад, в който посочва резултатите от своите проверки.На опашкатаОМБУДСМАНИ В ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРАНИ1. Австрия2. Ирландия3. Молдова 4. Сърбия и Черна гора 5. Албания6. Исландия7. Монако8. Турция 9. Андора10. Испания11. Нидерландия12. Украйна 13. Беларус14. Италия15. Норвегия16. Унгария 17. Белгия18. Кипър19. Полша20. Финландия21. Босна и Херцеговина22. Латвия23. Португалия24. Франция 25. Великобритания26. Литва27. Русия28. Хърватия 29. Германия30. Лихтенщайн31. Румъния32. Чехия 33. Гърция34. Люксембург35. Сан Марино36. Швейцария 37. Дания38. Македония39. Словакия40. Швеция 41. Естония42. Малта43. Словения ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ! На Стария континент има 48 държави, заедно с Ватикана. Освен в България омбудсмани нямат още Грузия, Армения и Азербайджан.

Facebook logo
Бъдете с нас и във