Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

За проучванията, рейтингите и Големия срив

Анкети, проучвания, рейтинги - сякаш няма по-авторитетен и автентичен инструмент за максимално достоверна снимка на настроенията и нагласите в обществото, поне засега. Математическата му точност се възприема като изначална, въпреки всевъзможните опити и възможности за спекулации чрез поставяне на подвеждащи въпроси.
Има обаче резултати, чиято натрапчива повторяемост и неудържима ескалация са не просто белег за динамика, а най-сигурният показател за разпад на държавността и обществото. На такива заключения навежда и последното национално представително проучване на обществено-политическите нагласи, проведено през ноември от НЦИОМ. То не е специализирано откъм предмет и изглежда малко разпиляно. Изследвано е отношението към основните държавни институции и към техните ръководители, към ръководителите на парламентарни групи, към министрите, към политическите партии, към членството на страната в Европейския съюз и в НАТО. Основните изводи в отделните направления като цяло също не са нови и потвърждават тенденции от последните няколко месеца. Онова, което шокира, е главоломно нарастващото неодобрение към трите ключови за държавността и гражданското общество институции - Народното събрание, съда и прокуратурата. Ако приемем, че числата от националната статистика са коректни, следва изводът, че депутатите, съдиите и прокурорите не просто предизвикват неодобрение, а че повечето българи искрено ги ненавиждат. А категоричното им поставяне в ъгъла на позора е показателно за пълната обвързаност на тези институции с тоталния провал на родното правораздаване.
Ето и числата. От март 2009 г. досега
неодобрението към съда е скочило от 56.8 до 69.4%
Това не означава обаче, че останалите 30.6% одобряват работата на съдиите. Изразилите одобрение са се стопили до 13.2%, което означава, че едва около 1/8 от българите още намират съдиите за полезни.
Почти същия гняв предизвикват и успехите на прокуратурата. От 50.6% неодобрение през март тя е стигнала до 60.4% загуба на доверие през ноември. Единственият измамен пролетен лъч в мрака на тунела е проблеснал през май, когато процентът на неодобрение е мръднал леко надолу с 1.5%, преди да поеме към нови висоти.
А точно между съда и прокуратурата е цъфнал гордо парламентът. От 51.6% неодобрение през март народното представителство е изковало с действията си 63.7% недоволство през ноември. Подобно на шеметното нарастване на неодобрението към съда, и тук не се забелязват почивки в никоя част от сравнително представения осеммесечен период.
Въпреки периодично подхвърляните твърдения за неспирно повишаване на доверието в МВР изследването на НЦИОМ не подкрепя категорично наличието на такава тенденция. Полицията наистина остава най-одобряваната институция, но доверието към нея е нараснало от март до ноември едва с 3.5% - от 50.4 до 53.9 процента. Не става дума обаче за плавно, но неизменно повишаване, а за поредица от спадове и повишения от по 2-3 процента. За осемте месеца неодобрението към МВР бележи ръст от 32.5 до 34.2 процента. Полицай №1 Цветан Цветанов, чийто рейтинг уж все върви нагоре, също не е пощаден.
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи е загубил повече от 12%
и одобрението към него е спаднало от 66.3 на 54.2 процента. Неодобрението към работата му пък е скочило почти двойно - от 17.3 до 31.5 процента. По подобен начин се движат показателите за рейтинга на министър-председателя Бойко Борисов. Одобрението към него се е свило от 67.5 до 58%, а неодобрението е наедряло от 25.7 до 31.6 процента.
Голяма част от обясненията на тези резултати са лесно видими. Но не всички. По повод на предишното подобно проучване на НЦИОМ през май социолози и статистици обясниха одобрението за Цветанов с усещането за ощетеност сред голяма част от българските граждани, лъгани по време на целия преход, и надеждите за честно и справедливо разпределение на националните ресурси. Според тях желанието за възмездие е било водещ мотив при гласуването на парламентарните избори миналата година. А най-пряката връзка при получаването му се олицетворява от МВР и Цветанов. Направена беше и прогнозата, че този мотив за възмездие ще бъде водещ както през този управленски мандат, така и при следващ, ако не се възвърне балансът.
Колкото до премиера, на чиято набита снага и строг поглед електоратът възложи смело надеждите си за възмездие, социолозите отсякоха, че Борисов става все по-невидим за българите. Както по отношение на ролята му за връщането на този баланс, така и заради съмненията, че знае какво да прави в подобна криза. Ситуацията около премиера беше определена като паническо лутане в лабиринта от интереси на множество групи, претендиращи, че представляват нечии други интереси. Този управленски хаос не засягал обаче Цветанов и МВР, които пък заслужиха суперлативи като институцията и лицето на удовлетворените очаквания за възмездие.
Безспорни са изводите, че
управляващите у нас неизменно търсят формулата за оцеляване
а не за успех, и че това се е превърнало в непреодолим рефлекс. Както и че целият политически процес в периода на прехода е просто една скрита приватизация на политическата власт от малък кръг хора. Днес обаче общественото мнение определя като основни проблеми липсата на пари и на реформи. И ако недостигът на пари може да бъде обяснен със световната финансова и икономическа криза, водеща до недостиг на външно финансиране, на инвестиции и стагнация на потреблението, липсата на реформи удря директно доверието към управляващите във всички водещи институции. Когато обществото настоява от години за радикални реформи в определени сектори, а управляващите нагло и безотговорно го мамят, за да уредят себе си, за доверие и баланс не може и дума да става.
Извън полицейските акции, спечелили приличен рейтинг на полицията и водещи до осветяване, преброяване и известно респектиране на престъпния контингент, реформа на съдебната система няма. Реформата на съдебната система, срещу която премиерът и вицето му избълваха толкова много и тежки упреци, не само не е започвала, но липсват индикации, че отговорните власти и властници имат намерение да я подхванат.
От липсата на реално желание за съдебна реформа произтича сбърканият модел, с който се поддържа заблудата, че се води сериозна борба с организираната престъпност. Припознаването на прокуратурата като свой човек, а на съда като общ враг е най-елементарният и калпав драматургичен похват, който може да бъде измислен. На първо място, заради твърдо подчертаваното от всички вътрешни статистики и външни наблюдатели обстоятелство, че
съдът и прокуратурата са еднакво и безнадеждно компрометирани
На второ място, заради невъзможната конструкция те да са под една шапка и да се ползват с еднакви обвързаности и блага, но прокуратурата да играе с МВР срещу съда. С кадровата спецакция за назначаване на Георги Колев за председател на Върховния административен съд управляващите направо демонстрираха, че всеобщата институционална поквара всъщност ги устройва, стига да работи за тях.
Вместо решително преустройство на съдебната власт с промени в конституцията на обществото беше сервирана пикантната разправия за допуска на членовете на Висшия съдебен съвет до класифицирана информация. Макар и многобройни, предложените промени в Закона за съдебната власт в никакъв случай не гарантират изкореняването на престъпните кадрови и правораздавателни традиции в съдебната система. За крещящата необходимост от пълно функционално и изборно преструктуриране на съдебния съвет никой вече не говори. Умря дори реториката за разобличаване на подкупните магистрати, набъбнала покрай корупционния мегаскандал с Красьо Черния. Дисциплинарните санкции бяха сведени до жалък минимум, а до наказателно преследване изобщо не се стигна. Прокуратурата пък безочливо скри десетките магистрати, проверявани за корупция с посредничеството на фамозния плевенчанин, както впрочем и стотиците му събеседници от прословутия телефонен списък.
На този фон провалите по т. нар. знакови наказателни процеси не бива да учудват никого. Но хората с право продължават да ги сочат като знакови за претенциите на управляващите, че тръгват на поход срещу вилнеещите две десетилетия беззаконие и организиран грабеж. Никой не може да разбере как ще се върнат изгубените справедливост и баланс, без да се състои всеобхватна акция Възмездие. Кьорфишеците станаха толкова много, че дори и добрите идеи биват хипертрофирани или принизявани до хрумвания и сондажи.
А в любимия на Борисов и Цветанов сектор на наказателната политика наред с трагичното развитие на няколкото шумни процеса остават два защитни пояса, които има всички изгледи да гръмнат, ако не преди коледните празници, то след Нова година. Евентуален парламентарен провал или направо отказ от труднозащитимия проект за създаване на специализирания наказателен съд и прокуратура би показал, че заобиколни пътища към истината няма. А заиграване и заден ход за управляващите по отношение на проекта за закон за гражданска конфискация на необяснимите богатства ще е пълно фиаско. Големия срив в числа и проценти ще онагледят статистиците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във