Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗА РЕЙТИНГА НА ЕДИН ГЕНЕРАЛ

Тия дни от МВР-пространството отново взеха да се чуват странни неща. Или по-скоро - едно нещо: тихата ненавист между политическото ръководство на ведомството (от страна на министъра и заместниците му) и най-висшия униформен професионалист (главния секретар), прераснала в открита конфронтация, преминаваща всякакви граници. Оказа се, че докато генерал Бойко Борисов денонощно води люти битки с организираната и неорганизираната престъпност в милата ни татковина и вдига рейтинга на България из Европа, цивиларката професор Георги Петканов ровичкал зад гърба му като кърт, докато... не изпълни заветната си цел: тя визира уволнението на двама от висшите служители на МВР без разрешението на главния си секретар - шефа на Материално-техническо осигуряване и социално обслужване Йордан Ковачев и началника на дирекция Информация и архиви - Серафим Стойков. За да позасилят читателския интерес, някои медии услужливо подхвърлиха тезата, че неотдавна по същия начин (еднолично от министър Петканов) е уволнен и директорът на РДВР-Ловеч Светослав Стефанов. Макар, според МВР-статистиката, ловешката дирекция да е на второ място в страната по разкриваемост на престъпленията.Реакцията на генерал Борисов бе мълниеносна и подобаваща. Съвсем вкратце тя гласи: От вестниците научавам за промените. След като ме хвърлят на бойната линия, е редно да знам какво става!Като се абстрахираме от факта, че цар, генерал и министър все още не са седнали на една маса, за да се разберат кой какво иска и кой какво прави - текущият скандал, поне за Параграф 22, не е никаква новина. В броя си от 23 февруари вестникът публикува едно интервю с генерал Борисов, в което той каза: Министърът си има заместник-министри, началник-кабинет, парламентарен секретар. Те се събират и си говорят. Когато искат, ме викат, когато не искат - не. В същото време аз се събирам с началниците на служби, тоест с хората, с които реално сме в битката. Не е възможно непрекъснато да си говорим с другия коридор (където са кабинетите на министъра и заместник-министрите на МВР - бел. ред.). Аз не казвам, че не искам да си говорим, но времето е много малко....В същото това интервю ген. Борисов призна, че когато му се наложи - си изземва управленски функции, за да си върши работата. И си пожела при ремонта на Закона за МВР на него да му отредят длъжност като на генерал Михо Михов. Това сигурно означава, че България трябва да стане единствената държава в света, която си има... началник-щаб на МВР. И защо не! Параграф 22 напълно споделя идеята на ген. Борисов - МВР да има началник-щаб и той да е със звание генерал-полковник. Най-малко! Защото къде сме ние по пътя към Европа, къде е Румъния (тръгнала с нас натам) с офицери, тип генерал-подполковник? Затваряйки скобата, се връщаме към тежката обида, легнала на сърцето на Бойко Борисов: да научава какво става във ведомството му от вестниците.Е, и на професор Петканов сигурно му е било обидно да научава какви ги върши генералският дует (главният секретар и шефът на националната полиция Васил Василев) от електронните медии, но досега и дума не сме го чули да произнесе срещу БиТиВи (bTV - с по-популярното напоследък име - BorissovTeleVision - Борисов ТелеВижън, чиито новини следват единствено стъпките на генералите). Всъщност - май е време вече да станем сериозни. Съвсем неочаквано, в сряда (13 март), президентът Първанов отново заяви амбициите си, че няма да бъде само държавен глава и върховен главнокомандващ, а има намерение да дърпа още конци. Включително и в самото МВР. За тази цел той обеща, че до месец ще свика на извънредно съвещание Консултативния съвет по национална сигурност, на което да бъде обсъдена ситуацията в министерството. Ход колкото популистки, толкова и хитър. Защото и тук Първанов успя да избута премиера Сакскобургготски в периферията на политическата сцена, отреждайки му ролята на трето храстче. Едно - защото според нормалната логика и предписанията на куп закони именно премиерът е онази фигура, която изглажда противоречията в изпълнителната власт (или ги решава радикално). И второ - защото и Петканов, и Борисов са министър и главен секретар заради Него - Симеон Втори.Както се вижда обаче - нищо подобно не се случва. Нито премиерът, нито Министерският съвет (като цяло), нито парламентарното мнозинство на НДСВ се сещат да попитат какво става с проекта за промяна на Закона за МВР. Докъде е стигнала работата и какво е качеството й. А това е необходимо, най-малко заради стиковката на този закон с другия много важен пакет от нормативни документи, които скоро ще влязат в парламента за гласуване - Закона за съдебната власт, Наказателнопроцесуалния кодекс и Наказателния кодекс. И доколкото амбицията на правосъдния министър Антон Станков е да вкара неговите закони в пакет, така че да няма разминавания и несъответствия между тях, чудно каква ли е амбицията в тази посока на министър Петканов и екипа му? Никой (все още) не се е сетил и друго - да помоли министър Петканов и главния секретар Бойко Борисов (или да им нареди) да хвърлят един поглед върху състоянието на полицейското дознание. Да проучат какво точно става там и какъв е ефектът от съществуването на този (уж) мощен и многолюден институт за борба с престъпността. Пълно мълчание по въпроса. Дванайсет хиляди дознатели са оставени да работят на пълен самотек, макар в ръцете им да са съдбите и надеждите на стотици хиляди жертви. Според статистиките, през полицейското дознание минават над 80% от престъпленията, извършвани всяка година в България. Липсва обаче каквато и да било обобщена информация (както и система за събирането и анализирането й) колко от образуваните дознания са приключили с мнение за съд, колкото са прекратени (и защо), колко са преобразувани в следствия (и защо). Още по-пълен мрак настава, когато обществото трябва да получи отговор на други два въпроса: Колко от дознанията са минали през съд и са завършили с присъда? и Колко дознания за решени чрез извънсъдебно споразумение и не са обжалвани от потърпевшите?Всъщност - замалко да пропуснем нещо важно. Преди близо половин година ресорният (за полицейското дознание) заместник-министър Тоньо Железчев заяви пред медиите, че 50% от дознанията се преобразуват в следствени дела и това страхотно затлачва следствието и прокуратурата. Да е чул някой г-н Железчев да отваря втори път дума по този въпрос? Не е. И както е тръгнало - няма и да го чуе. Причината е, че ръководството на МВР няма абсолютно никаква представа (или поне досега не е доказало, че има) какво точно трябва да се направи, за да може този огромен апарат да заработи. И понеже то си мълчи - нещата си вървят по старому. Ако някой дознател не може да си свърши работата или пък го мързи - топката се прехвърля в следствието. Независимо дали иде реч за откраднат радиокасетофон, половин грам хероин или разбит павилион за закуски. Но има и още нещо. Окомуш дознатели и още по-хитроумни медицински вещи лица усетиха накъде духа вятърът и... удариха кьоравото. На всеки наркоман, заловен с краден касетофон, или тротоарен пласьор, хванат да продава две-три цигари марихуана, моментално му се лепва С психични отклонения. Експертна оценка, която моментално трансформира дознанието в следствие. Пълното несходство в характерите на министър и главен секретар, колкото и то да бъде държано под похлупак, изби в още една посока: съвършено неадекватната информационна политика на министерството. Преди малко се пошегувахме с новата транскрипция на БиТиВи, но каквото и да си говорим - от ноември 2001 г. пресцентърът на МВР е поставен от генерал Борисов в тотална изолация. Сякаш хората, които работят в него, са врагове с партиен билет. Кой трябва да бъде посочен за главен виновник? Според нормалната логика, информационната политика на МВР би трябвало да е задължение на политическото ръководство на министерството, в което влизат министърът, заместниците му, началникът на кабинета, парламентарният секретар и директорът на пресцентъра. Именно те са длъжни да напишат такива правила, каквито трябва - в съответствие с информационната политика на правителството и евентуално парламентарното мнозинство. А главният секретар (независимо как се казва) или ги изпълнява, или прави предложения за корекции. Но не от малкия екран или от страниците на някой всекидневник, а както си му е редът - като общува директно с колегите и партньорите си. Но какво ли има да си говорим в тази посока, след като никъде в Закона за МВР не пише, че националната полиция трябва да си има собствен пресцентър? Който да води собствена информационна политика, съвършено различна от информационната политика на министерството и останалите служби в него? И чиито служителки не са на щат в пресцентъра на МВР (както са говорителите на регионалните дирекции), а получават парите си по някакви измислени схеми? Всъщност - ако трябва днес, три седмици преди да отбележим тържествено политическия и държавнически дебют на Симеон Сакскобургготски (6 април 2001 г.), да си отговорим на въпроса Откъде го взе този рейтинг генерал Борисов?, възможният отговор е само един: политическото ръководство на МВР не е в състояние да се справи с възложените му задачи, няма представа какви реформи в МВР са нужни (и въобще - нужни ли са някакви реформи). Самият факт, че едва преди десетина-петнайсет дни тръгна процедурата по разработване на единната информационна политика на министерството, осем месеца след като НДСВ спечели парламентарните избори и назначи Георги Петканов за министър на вътрешните работи, е повече от показателен. А на този фон - дори нищо да не прави човек, няма как да не му се вдигне рейтингът. А колкото до споменатите вече скандални уволнения на тиловака Ковачев и архиваря Стойков - те са част от картината на всеобщата безидейност, захлупила МВР. Защото най-лесно и най-ефектно е да вдигнеш такава пушилка около себе си, че да отклониш всички погледи в други посоки. Примерно - борба за надмощие, обслужване на частни интереси, разчистване на сметки между политически лобита и тъй нататък.В този ред на мисли ние също си имаме подобна хипотеза: в основата на новоизбухналия скандал е едно лаконично съобщение, публикувано в броя на Държавен вестник от 26 февруари 2002 година: печално известната фирма на МВР - Безконтактни мулпиплексорни вериги (БМВ), започва да се занимава с внос и търговия на оръжие, бойна техника, стоки и технологии с възможна двойна употреба. Ето това, ако не е конфликт на интереси - здраве му кажи! С една структура (МВР и спецслужбите) громиш трафикантите и държиш във вечен шах нормалните търговци, а с другата (БМВ) просто владееш пазара. В сравнение с бъдещите печалби и влияние, които се задават на МВР-хоризонта, сумата от 75 000 долара, с която Ковачев бил ощетил министерството, изглеждат наистина като жълти стотинки. И... мотивират дори включването (с летящ старт) на президента Първанов в иначе чисто ведомствената кадрова неразбория.

Facebook logo
Бъдете с нас и във