Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗА ЗДРАВНАТА КАСА НОВОРОДЕНИТЕ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ

Според здравната каса, новородените не съществуват. До този фундаментален (и уникален в човешката история) извод стигнаха участниците в семинар на общопрактикуващите лекари, проведен неотдавна в София и по обясними причини останал встрани от общественото мнение. С удивление, чието описване е непосилно дори за такива отявлени майстори на перото като Илф и Петров и Марк Твен, родителите на новородени българчета научиха, че според здравната каса децата им въобще не са се появили на бял свят. В дъното на сензационното прозрение, осенило българските слуги на Ескулап, стоят осемте цифри на единния граждански номер (ЕГН). Оттук нататък логиката е повече от ясна. Регистрацията на здравноосигурените лица (включително и новородените) става по ЕГН-то. Всяко българско бебе получава своя заветен номер от общината до два месеца след раждането си. До издаването на скъпоценната общинска бумага (става дума за акта за раждане) и връчването му на съответното джипи нито един личен лекар не получава пари за новите си пациенти, въпреки че се грижи за тяхното здраве. Причината е, че за чиновниците от здравната каса има ли ЕГН - има човек. И обратното. Ситуацията обаче става още по-абсурдна заради нещо друго - здравната каса си прави пълен пас по въпроса, дори когато новородените официално бъдат признати за граждани на България. И не овъзмездява по никакъв начин (със задна дата естествено) труда и лекарствата на джипитата, прахосани около бебетата в буферния ЕГН-период. Защото по закон всеки личен лекар е длъжен да посети родилката до 24 часа след изписването й и на практика поема грижите и за новороденото (ако има късмета то да е само едно). В това число консултации, ваксини, имунизации и т.н. Според чл.14 от конституцията, децата са под закрилата на държавата и обществото. Всяко дете е субект на правото и е носител на права от момента на раждането си (чл.1 от Закона за лицата и семейството), а не от момента, в който общината го обзаведе с ЕГН. С други думи - държавата е длъжна (независимо от това какво мисли здравната каса по въпроса) да изпълни ангажимента си за достъп до здравеопазване към всяко дете, независимо дали вече е прономеровано, или не е. През 1991 г. България ратифицира Конвенцията на ООН за правата на детето. В този основен за съвременната цивилизация документ пише няколко много интересни неща, които явно не са стигнали до очите и ушите на българските здравни осигурители, макар да са задължителни за изпълнение. Член 2 на конвенцията гласи, че децата се ползват от правата си, независимо от раса, цвят, пол, етническа или социална принадлежност, религия, социално положение, инвалидност и т.н. Тоест - не се допуска абсолютно никаква дискриминация, независимо от формата, в която е облечена. Освен това в чл.24 на конвенцията пише и друго: всяка държава е длъжна да осигури такива условия, че никое дете да не се лишава от правото си на достъп до здравни услуги. Вярно е, че на нито един от авторите на Конвенцията за правата на детето (както и на нито един от представителите на страните членки на ООН, приели тази конвенция) не му е хрумнало, че един прекрасен ден в България ще се появят мозъци, които ще разделят децата на номерирани и неномерирани. За сметка на това обаче българският нормотворец се оказа далеч по-хитроумен и по-прозорлив (по отношение на възможните врътки със законите, на които българинът е цар) от експертите в ООН.Един от основните принципи на здравното осигуряване е равнопоставеността при ползване на медицинска помощ (чл.5, т.5 от Закона за здравното осигуряване). А правата на новородените за достъп до медицинска помощ възникват от момента на раждането (чл.34, ал.2, т.1 от същия закон). Нещо повече - здравноосигурителните вноски за децата до 18 години са за сметка на републиканския бюджет (чл.40, ал.2, т.1 от Закона за здравното осигуряване), без никъде да е написана и буква по въпроса, че всяко бебе започва да се брои за пълноправен български гражданин едва след получаване на единния си граждански номер. И какво, в крайна сметка, се получава, когато една система нарушава една конвенция на ООН (ратифицирана от Народното събрание и задължителна за изпълнение), на конституцията и на няколко нормативни акта? Само три неща. Най-напред тази система трябва да бъде обявена за незаконна. След това държавният орган, взел тази система на въоръжение, трябва да бъде принуден да приведе делата си в съответствие с конституцията и с действащото законодателство. И трето - въпросният държавен орган трябва да бъде принуден със задна дата да възстанови средствата, похарчени от съвършено невинни хора заради неговите безумия. Чудно как ли не са се усетили още орляците хуманисти и борци за човешки права? Досега щяха да осъдят здравната каса поне стотина-двеста пъти. И да измъкнат такива обезщетения, че отдавна общинарите и чиновниците от здравната каса щяха да са отворили офиси пред всички родилни домове в страната и да раздават предварително ЕГН-та на всяка бременна, мярнала им се пред зорките погледи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във