Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАЧЕНАТ ПОГРЕШКА, ГПК СЕ ПРЪКНА

Една известна житейска истина сочи, че след акта всяко животно е тъжно. Подобна тъга ни налегна и нас, също по повод акт, но този път законотворчески. Още преди да сме опрели до него, е ясно едно - обновеният Гражданскопроцесуален кодекс (ГПК) страда от дисфункция, за която трябва лечение. От каквото, изглежда, се нуждаят и родителите му, сътворили го в грях.
Далеч преди пръкването на това отроче мнозина възроптаха срещу него, но то така или иначе вече е факт. Висшият адвокатски съвет, Камарата на частните съдебни изпълнители, юрисконсулти в хор извиха глас до небето, че ГПК ще внесе толкова много неясноти и дефекти в гражданския процес, които биха го превърнали в ад и за ищците, и за ответниците, и за магистратите в черни тоги.
Макар предупрежденията им да достигнаха до ушите на правосъдния министър Миглена Тачева, на народните представители и на куп магистрати, участващи в работната група по изготвянето му, кодексът вече е в сила от събота (1 март), а от 4 март съдилищата са длъжни да прилагат неговите разпоредби.
Старта на ГПК можем да отбележим със затаен дъх, което няма нищо общо с обичайното вълнение от детския прощапулник, а защото в него се съдържат някои практични нововъведения, заради които:
- особено препоръчително е ищецът да излага всички доказателства още пред първата съдебна инстанция, инак въззивната (по-висшата) спокойно ще може да отхвърля новоприложените такива. По този начин, ако в хода на делото изскочи някои прашасал безценен документ, с който се защитава по безспорен начин дадената теза, той ще се окаже непотребен;
- магистратите от Върховния касационен съд ще трябва да решават кои дела подлежат на касационна жалба и кои не. Пред ВКС подлежат на обжалване решения, с които въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос. Никой обаче не може да гарантира, че върховните съдии в даден момент няма да решат, че дадено дело не е съществено и затова няма да се занимават с него. Според новоприетите текстове, на касационно обжалване няма да подлежат решенията по дела с искове до 1000 лв.;
- призовкарят ще може да залепва уведомлението на вратата на ответника или на видно място около нея, както и на пощенската му кутия, ако той не може да бъде намерен на посочения от него адрес. Или не се намери човек, който да е съгласен да му предаде повиквателната. А какъв е шансът призованият да намери залепеното листче е въпрос с повишена трудност, на който тепърва ще бъде търсен отговор;
- по искане на ищеца връчването на призовката ще може да се извършва чрез публикация в Държавен вестник - най-малко един месец преди заседанието, когато липсва постоянен или настоящ адрес на ответника. При това положение ответникът трябва да ляга и става с въпросното издание, та да се осведоми каква секира му точат;
- съдът е овластен с много повече права: да разпорежда на страните лично да се явят в съда и да дават обяснения, да разпитва служебно свидетелите, да назначава вещи лица, както и служебно да извършва оглед и освидетелстване. По този начин, както Параграф 22 вече неведнъж писа, съдът от безпристрастен арбитър може елегантно да се превъплъти в поддръжник на една от страните;
- гражданските отделения на окръжните съдилища ще бъдат затрупани с много повече дела, тъй като подсъдни ще им бъдат дела с граждански искове над 25 000 лв., искове за собственост върху имот с цена на иска над 50 000 лв., както и всички търговски спорове. А в същото време районните съдилища ще стоварят от плещите си голяма част от работата си.
Част от тези текстове предизвикаха свещения гняв на цялото адвокатско войнство. Висшият адвокатски съвет се наежи сериозно срещу промените, като очерта няколко от най-явните юридически недоразумения в кодекса.
Вопълът им сякаш бе чут от правосъдния министър Миглена Тачева. На отчета на министерството на 25 януари тя даде да се разбере, че заради тези и много други сигнали не е ясно дали ремонтираният ГПК въобще ще влезе в сила от 1 март тази година и способен ли е той да отговори на заложените в него надежди за подобряване качеството на съдебните актове и повишаване на ефективността на изпълнителния процес.
А на какво всъщност е способен новият кодекс отговаря един интригуващ текст от документа, който би смаял десетки адвокати, съдии и прокурори: при наличие на важна причина разпитът на свидетел да може да стане и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда.
Тук действително дъхът спира, защото не е нужно богато въображение, за да си представим например Младен Михалев-Маджо в ролята на ответник или свидетел по някое гражданско дело. Този път със сигурност на кадровиците на Темида ще им се види тесна палатата!
За зла беда проектът за нов Гражданскопроцесуален кодекс още преди почти две години даде ясен знак, че съдбата му няма да е никак розова. На 11 май 2006 г. той беше одобрен от Министерския съвет с Решение № 342 и беше внесен в Народното събрание за обсъждане и приемане.
Месец по-късно (на 15 и 16 юни 2006 г.) парламентарната Комисия по правни въпроси разби на пух и прах напъна за промени в гражданския процес, като определи проекта като калпав и призова авторите да го преработят основно.
Горе-долу по същото време Консултативният съвет по законодателство към Народното събрание също отхвърли проекта за нов ГПК с железните аргументи:
- липсва цялостна концепция за новия кодекс и за ефекта от въвеждането му;
- има вероятност при изпълнението им някои разпоредби на ГПК да влязат в противоречие с конституцията;
- проектът е пълен с неуместни законодателни решения, които ще доведат до хаос в съдебната система и до нарушаване на правата на страните в процеса.
Депутатите от управляващото мнозинство между първо и второ четене до такава степен редактираха проекта за нов ГПК, че днес никой няма реална представа чии интереси са обслужвали народните представители: на своите поддръжници, на партийните си спонсори или на държавните и частните монополи. А върхът на законотворческото малоумие бе констатацията на заместник-шефа на парламента Любен Корнезов, направена два дни преди реалния старт на ГПК, че той е неясен и опасен - сякаш не юридическите умове от БСП и коалиция са мъдрували над текстовете му, а неуката стрина Гина от Долно Камарци.
Така народните представители решиха, че гражданският процес може да бъде ускорен не с въвеждането на строг контрол и жестоки санкции за корумпираните магистрати, а чрез солени глоби за неявяване на свидетели или вещи лица. В тази посока е и ограничаването на достъпа до касационна инстанция, а по всичко личи... и лепенето на призовките по входните врати.
Е, заради позитивното мислене бихме могли да кажем, че всяко прохождащо дете стъпва все по-уверено, следвайки неписаното житейско правило опит-грешка, опит-грешка. Макар и заченат като грешка, ни остава надеждата, че може би ГПК един ден ще проходи истински. Да ни е честит!

Facebook logo
Бъдете с нас и във