Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА ЧЕСТО ЗАСТРАШАВА СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА

Обвинен за източването на САПАРД пуснат под парична гаранция
Съдът не вижда нови доказателства по аферата
15 Юни 2007
Софийският апелативен съд освободи задържания за източване на средства по програмата САПАРД Марио Николов, като в петък промени мярката му за неотклонение от задържане под стража в парична гаранция от 10 000 лева. Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
Апелативният съд прецени като неподходящо определението на градския съд от миналата седмица Николов да бъде пуснат под домашен арест.
По аферата за източване на 7.5 млн. евро по САПАРД бяха задържани четирима българи, двама германци и двама швейцарци. Сигналът за схемата, при която чрез фалшиви документи в България се вкарват фиктивно стари машини за месопреработка и пакетиране, които се декларират за нови и парите от САПАРД се прибират, бе подаден от Службата за борба с измамите в ЕС (ОЛАФ).
Освен Николов, през февруари у нас бяха арестувани крупният пернишки бизнесмен Людмил Стойков, известен поддръжник на президента Първанов, Иван Иванов и Мариана Николова - съпруга на Марио Николов. Те са обвинени за участие в престъпна група, документна измама и пране на пари. Трима от задържаните бяха освободени от ареста само дни след ареста, с пускането на Николов прокуратурата вече няма нито един задържан по делото, което се наблюдава внимателно от Брюксел.
Според Апелативния съд няма реална опасност обвиняемият Марио Николов да се укрие или да извърши престъпление. В аргументите си за промяна на мярката съдът посочва, че липсват доказателства, които да подкрепят обвинителната теза за извършването на престъпления от страна на обвиняемия. През последните 4 месеца, през които Николов беше задържан, обвинението не е събрало нови доказателства освен тези, които са послужили за задържането му на 13 февруари т.г., смята Апелативният съд.
Според магистратите липсват и доказателства, че забраната за свободно придвижване на обвиняемия би допринесло за настоящото производство.

--------------------------------------------------------------------------------
Съдът пусна Боян Петракиев - Барона под парична гаранция


28 май 2007 | 15:31 | Агенция Фокус



София. Софийски градски съд промени мярката за неотклонение на Боян Петракиев Борисов-Барона от домашен арест в парична гаранция от 2 000 лева, съобщиха от съда.
Искането за промяна на мярката беше на защитата на Борисов, с мотива, че на 31 май изтича едногодишният срок от началото на неговото задържане по повдигнатите му обвинения - организиране на престъпна група за източване на кредитни карти и притежание на наркотични вещества.
Представителят на Софийска градска прокуратура не възрази за смекчаване на мярката за неотклонение.
Съдът прие, че и двете страни не са оспорвали наличието за обосновано предположение за авторство на престъпленията, за които Борисов е обвиняем, но смята, че реалното задържане под стража - 11 месеца и 17 дни е прекомерно и извън разумния срок по повдигнатите обвинения. Независимо от това обаче, съдът отчете наличието на международен елемент по обвиненията и необходимостта да бъдат извършени съответните съдебни поръчки в осен държави.
При евентуален протест от страна на прокуратурата делото в Софийския апелативен съд е насрочено за 1 юни 2007 година от 10.00 часа.
Боян Петракиев Борисов (Барона) беше задържан на 31 май 2006 година. На 4 юни 2006 година Софийски градски съд (СГС) му наложи мярка за неотклонение парична гаранция от двеста лева. На 15 юни 2006 година Софийският апелативен съд промени мярката в задържане под стража, а на 6 март 2007 година СГС я промени в домашен арест.
Наложената мярка за неотклонение на Христо Върбанов, сочен за съучастник в източването на кредитни карти в чужбина, в момента е парична гаранция от 3 000 лева.

---------------------------------------

СЛЕДСТВИЕТО ИГРАЕ ПОКЕР СЪС СВАЛЕНИ КАРТИ
Както е известно почти всеки нож има две остриета, затова не винаги е ясно от кое първо да се предпазим. Подобна е ситуацията с атрактивните обикновено произнасяния на съда по искания за промяна на мерките за неотлонение в досъдебното производство. Отстраненият от длъжност и задържан вече дълги месеци Валентин Димитров от столичната Топлофикация се оказа, че не само изпраща майка си да наглежда сейфове и да инвестира, но заедно със своите защитници използва известни вече вратички в закона.

ПРОКУРОР БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ:

ПРАЗНИЯТ СЕЙФ ВЕЧЕ СТАВА СИМВОЛ

Мотивите с които се правят тези искания са разбираеми - за осигуряване правото на защита на обвиняемия. Това се случва в производството пред съда, в което се решава инцидентния въпрос за налагането на мярка за неотклонение. Моето мнение е че това е едно особено производство, при което важат особените правила на предварителното разследване. Все пак НПК категорично определя момента, в който да бъдат предявени всички материали по делото и това става само след обобщения доклад на следователя до прокурора. Прокурорът прави преценка дали следва да приключи разследването и едва когато обвинението реши, че разследването може да приключи, едва тогава се дава възможност на обвиняемите на техните защитници да се запознаят или казано по-просто да четат всички събрани материали.
Според мен в тези случаи напоследък вече се спекулира с общите права по член 55 на обвиняемите и с правата на защитника. При всички положения да не забравяме принципа в правото, че специалните разпоредби не отменят общите правила. При положение, че имаме установена следствена тайна и ясно установени правила на досъдебното производство, мисля че е абсолютно недопустимо да се предоставят за запознаване всички материали по делото.
Това на мен ми се случи за първи път по мярка за неотлонение на Валентин Димитров през месец март. Тогава градския съдия Трифонов за първи път разреши на обвиняемия да се запознае с всички материали по делото, за да имаме произнасяне по една мярка.
В тази посока съм си мислил за няколко възможности, които в такава ситуация могат да блокират изцяло едно разследване. Ако следваме логиката и по някое дело могат да бъдат използвани специални разузнавателни средства , а тъй като ако сме добросъвестни трябва да предоставим всички събрани до този момент материали. В такава една ситуация може да се загуби смисълът на използването на специалните средства само заради една мярка за неотклонение. От друга страна да анализираме и хипотезата ако сме направили искане за налагане на запор на имущества, сейфове, блокиране на сметки. Какво правим ако заедно с искането за налагане мярка за неотклонение внасяме пред съда и искане за запор. Знаем колко е бърза една такава процедура и на другия ден представете си, влизаме в съда. При това положение обвиняемият вече ще разбере, че има използване на СРС(подслушване б.а.) или ,че предстои реално запориране на вещи и пари. Тогава можем да се досетим какво ще има след три дни в сметките или в сейфовете. При свидетелите също отпада елемента на изненадата.

СЛЕДОВАТЕЛ РУМЕН КИРОВ, НАЦИОНАЛНА СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА

ДЕЛАТА ЗА МЕРКИТЕ СА ПОКЕР СЪС СВАЛЕНИ КАРТИ

Тази възможност в закона вече пречи на разследването затова ще изложа моите аргументи. Поначало в света съществуват две наказателни системи - континентална (или европейска), която е носител на инквизационното начало при разследването, и англо-саксонска, която е изградена върху принципа на състезанието. Трябва да отбележим, че инквизиционен процес в чист вид не съществува вече никъде. В повечето съдебни системи се разследва на базата на един компилат: състезание с елементи на инквизиция.
В нашия наказателен процес има ясно разграничение на две - досъдебна и съдебна фаза. Съдебната фаза приктически е изцяло състезателна, като е запазена възможността съда служебно да събира определени доказателства. Основа на това е идеята, че държавата не може да остави състезанието пред нея да прилича на конно надбягване. Един магистрат когато вижда някаква нередност, може сам да прояви инициатива.
Обаче в съдебната фаза на наказателния процес възможностите на страните да събират аргументи и доказателства са изравнени. Не е така в досъдебната фаза и затова има записана и в закона следствената тайна. Това е поредицата от стъпки по събиране на факти и доказателства, което поначало се прави скрито от разследваните. Често те са свидетели, а в един момент могат да станат обвиняеми.
Не бива да забравяме обаче, че когато едно лице или лица извършат престъпление, те нямат за цел то да бъде разкрито и доказано съответно. В този смисъл досъдебната фаза - разследването , като ограничена във времето процедура, има своя специфика и в нашия модел е залегнал принципа, че тя е преимуществено инквизационна с елементи на състезателност. Това беше до скоро.
Все повече досъдебната фаза на наказателния процес се превръща в едно състезание. Това се свързва с отмирането на още една класическа фигура - тази на прокурора, че е господар на процеса. (Аз - като следовател, определям себе си като слуга на процеса. Но това оставяме в скоби). Ако отворим НПК ще научим, че мерките за неотклонение се взимат от съда и негово е крайното решение. В досъдебната фаза обаче всяко пращане на делото извън разследващия орган е практически загуба на време за разследването. Вместо да разследваме се налага за всяко искане за промяна на задържането, да се прави копиране на всички материали по едно разследване, Това освен загуба на хартия, мастила и труд си е жива загуба на същинско време за разследването.
Обръщам внимание на практиката от скоро при произнасяне по мерки за задържане под стража, съдът да предоставя възможност на обвиняемия и на защитата му да се запознават с всички събрани до момента доказателства. Това според мен е повече от правомощията дадени от закона. Защото принципът е всички материали да се придявят, да се дадат на обвиняеми когато си приключил разследването. В такава ситуация ще ме попита всеки - вие не можете ли да си затаите за финала някое важно свидетелство или някакви дакозателства? Не мога. При положение, че съдът ми е поискал делото, аз трябва да му изпратя всички материали, за да може съдът служебно да прецени дали искането на мярката за задържане е основателна или не. След като съм пратил всички свои материали, съдът допуска обвиняемия и неговата защита до тях. Тогава къде отива тактиката на разследването и всичко останало? Ако ми бъде позволено малко да профанирам ситуацията - все едно е да играем покер, моите карти да са свалени на масата, а останалите да си ги крия...
Тук има и още нещо много важно - става дума за възможността на прокурора да формира собствената си обвинителна тезал Тя трябва да е в солиден вид, за да убеди съда и точно това е смисъла на следствената тайна. Давам веднага пример - Разпитал съм един свидетел и си преценявам времето за да има очна ставка и този свидетел да остане неизвестен за обвиняемия до един момент. Аз нося отговорност за хода на следствието. Съдът обаче не е отговорен за моето следствие. Той си гледа мярката, медиите го коментират сякаш предварително е определил вината, а на практика страда качеството на разследването.

Васил Чобанов

КАРЕ
Черно на бяло (фаша)
Из Наказателнопроцесуалния кодекс

Задържане под стража

Чл. 63. (1) Мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
(2) Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато:
1. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив;
2. лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс;
3. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
(3) Когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по-лека или се отменя.
...
6) Когато в досъдебното производство се установи, че са налице основанията по ал. 3, прокурорът по свой почин изменя мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека или я отменя.
...
Чл. 65. (1) Обвиняемият или неговият защитник може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража.
(2) Искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда.
(3) Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник.

Facebook logo
Бъдете с нас и във