Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАКЛЕ СЕ!

Свърши се! Дори и най-големите песимисти, които никога не са си представяли, че мандатът на Никола Филчев някога може да изтече, вече спокойно могат да изправят гръбнак, да разкършат плещи и да въздъхнат с облекчение. В четвъртък (23 февруари), точно в 11 часа, в зала Тържествена в Съдебната палата започна церемонията по приемането и сдаването на властта в държавното обвинение.
Всъщност церемония е доста силна дума, защото мероприятието бе скромно, дори семпло: стотина висши магистрати, юридическите съветници на президента Георги Първанов, правосъдният министър Георги Първанов, 10-15 съдебни репортери и още толкова телевизионни оператори и фоторепортери. Цялата операция продължи не повече от двайсетина минути, защото бившият главен прокурор Никола Филчев никога не е бил словоохотлив, а неговият наследник Борис Велчев засега доказва, че не обича излишните приказки.
България е държава с изключително опасна организирана престъпност и със сериозни съмнения за корупция отвсякъде. Това е тежко наследство и със съзнанието за това наследство аз поемам поста главен прокурор, заяви в краткото си тронно слово новият шеф на държавното обвинение Борис Велчев. След което, в сбит и стегнат стил, обясни какво точно е имал предвид:
Засиленото полицейско присъствие си има своето място. Включените лампи на полицейските коли са важни. Респектът, който престъпниците имат от тези обстоятелства, е също необходим. Но това не е достатъчно. Очевидно е, че трябва да се работи по организираната престъпност по-интензивно и по-прогресивно, като законът се прилага точно и еднакво спрямо всички престъпления. Надявам се в близките дни да се получат доказателства, че това се върши. Трябва да постигнем онзи резултат, който България и Европа очакват от нас - да има осъдени, обобщи Борис Велчев.
Както се полага в такива случаи, елитът на българската прокуратура посрещна думите на своя нов шеф с ръкопляскания, които за една бройка не преминаха в бурни овации. Днес още е рано да се каже, дали тези ръкопляскания бяха искрени или просто висшата номенклатура реши да не тръгва с рогата напред срещу Велчев още от първия ден. Факт обаче е, че в дъното на залата, където по принцип рядко поглежда телевизионна камера или фотоапарат, няколко жени често-често бършеха насълзените си очи и като в скоропоговорка си шепнеха: Ох, свърши се!
И наистина, цяло щастие е, че ледниковият период в държавното обвинение свърши, а... мамутите в него не само оцеляха, но успяха да съхранят и човешкото, и професионалното в себе си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във