Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Закон май ще има, антикорупция - едва ли

В очакване да бъде изчистен профилът на бъдещия антикорупционен закон на дневен ред е въпросът ще се стигне ли до пореден "исторически компромис". Вероятно - да, защото се задават мониторингов доклад и европредседателство. Ако всеки отстъпи по нещо, законодателен продукт с тази марка ще има, но е лесно предвидимо какво ще му е качеството. Потребителите ще си останат с рекламната кампания, а производителите и търговците ще броят  приходите на политическата борса. 

Опозицията в лицето на БСП очерта червени линии, от които не иска да отстъпи - новият антикорупционен орган да има разследващи функции и председателят му да бъде избиран от президента. Същото иска и държавният глава, докато управляващата коалиция и ДПС отказват. Заместник-председателят на ГЕРБ и председател на парламентарната група на партията Цветан Цветанов обвини левицата, че си прави политически пиар с посланието "И ние сме за борба с корупцията".

Цветанов обаче не каза нито твърдо, нито меко "не" по темата. Напротив - доводът, че президентът няма такава компетентност по конституция, беше разколебан с добавката: "Не че сме против това намерение." Очевидно управляващите са наясно, че БСП и президентът Румен Радев са незаобиколим фактор в политическия пейзаж.  Затова ще спасяват каквото може от законопроекта на ГЕРБ, а отстъпки ще бъдат правени на финала. 

”От това, което в момента тече като обсъждане, и от направената като дискусия на 1 септември излезе, че председателят ще бъде назначаван от българския парламент, а парламентът не се ръководи от Бойко Борисов, а от всички 240 народни представители. Когато бъде избран председателят, след това заместник-председателят и членовете на съответния орган ще бъдат предложени от председателя и ще бъдат гласувани от парламента. Това е същата хипотеза за разделението на властите”, реди небивалици Цветанов.

Как гласуват депутатите и колко са разделени властите у нас знаем - та нали първоначалната идея беше ръководството на антикорупционната агенция да бъде назначавано от Министерския съвет. Трудно е да бъде зачетен и аргументът за липса на президентски правомощия в процедурата по определяне шефа на антикорупционната агенция. По конституция държавният глава назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили, председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор, конституционни съдии, председателите на ключовите комисии и агенции,  членове на ръководството на Централната банка, посланици и висши дипломати.

Възможният компромис е ясен - държавният глава да назначава шефа на бъдещия антикорупционен орган, след като парламентът вземе решение за избора му. В този случай президентът ще може да се противопостави, като откаже да подпише указа за назначаване, както направи предшественикът му Росен Плевнелиев след избора на Венета Марковска за конституционен съдия. Подобна ситуация обаче не е препоръчителна, тъй като винаги поражда конфликт и компрометира тежко управлението.  

Всъщност засега никой не сваля картите. Или пък се колебае как да изиграе играта. Лидерката на БСП Корнелия Нинова продължава с консултациите, а Румен Радев обяви, че не подкрепя изцяло нито законопроекта на ГЕРБ, нито алтернативния на БСП. Оценката му, че единият е фокусиран върху превенция и профилактика, а другият - повече върху разследване по обвинение, е обаче тактически ход. Че Радев държи на проекта на БСП, е ясно от рецептата му всичко да бъде обхванато "в един закон, и да има и съответните структури, които да го извършат".

Корнелия Нинова пък обяви след консултациите с държавния глава, че той е готов да поеме тази отговорност и е на мнение, че антикорупционният орган трябва да има разследващи функции. Радев очаква разговорите да продължат по време на свикания от него за октомври Консултативен съвет за национална сигурност и да се търси вариант за общ проектозакон. Очаквано Нинова даде да се разбере, че социалистите ще играят твърдо, като поясни, че не си представя компромис, тъй като двата проекта са с различна философия. Радев пък няма как да се отметне от думите си, че "борбата с корупцията не може да става само с превенция".

В тази ситуация ДПС взе на мушка включването на доброволни сътрудници в арсенала на антикорупционната агенция. Това е предвидено и в двата представени проекта като елемент в оперативно-издирвателната дейност на агенцията. Тезата на ДПС за опасности в тази насока е чиста проба лицемерие. Доброволните сътрудници са основен инструмент на службите, формират основната част от тяхната агентура и не е ясно защо да няма такива именно в антикорпционния орган.  

ДПС не харесва и правомощието служителите му да прилагат самостоятелно специални разузнавателни средства. Тъкмо това беше и основното възражение на главния прокурор Сотир Цацаров при срещата му с Корнелия Нинова. Цацаров го каза обаче по-умерено, като не отрече правото на  антикорупционните агенти да искат и да ползват резултатите от приложените спецсредства. Главният прокурор държи обаче новият орган да не разполага със собствени средства за подслушване. Обратното би означавало да има "три централи, които ще могат да ги притежават, въпросите за контрола - мисля че отговорите са ясни".  

Какъв ли ще е обаче контролът, ако бъдещият антикорупционен орган се обръща всеки път към съответните технически служби на МВР и ДАНС? Вероятно неособено градивен, защото няма логика една специализирана, независима и натоварена с високи очаквания служба да бъде контролирана от други. За прилагането на специални разузнавателни средства си има закон, разрешенията дава съдът, а контрол упражняват две комисии, едната от които - парламентарна.  Доста по-"прозрачна" е другата гореща препоръка на Цацаров  - да бъде стеснен кръгът от лица, които антикорупционният орган проверява и/или разследва.

В крайна сметка компромис ще има - не е ясно само колко ще е "исторически". Историята поначало край няма, а на антикорупционната у нас пък не й се вижда краят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във